Банков обир

Банков обир
22-08-2013г.
82
Симона Милкова

Българите винаги са били известни с изобретателността си в престъпните схеми, неслучайно се нареждаме на първите места  в световните класации, когато става въпрос за източване на пари от банкомати, точене на ДДС, проституция, хазарт, наркотици, кражби, фалшификация... Просто ни бива в това да изкарваме лесни пари. Надарени сме. Човекът, с когото ви срещаме, ни е прочул по целия свят. Списание „Таймс“ го определи като „най-младият банков обирджия в света”. Пореден повод за национална гордост? Lentata.com го потърси, за да разберем как се крадат 181 милиона. Елегантният обир, който завинаги ще остане в световната история на банковите обири.

Името му е Стефан Чолаков, викат му Стефо. Той ни разказа как се обира банка без оръжие и без капка кръв.

Какво се случи на 31 май преди 16 години? Разкажи ми за големия ден? Как се ражда идеята да ограбиш банка?
Един самонадеян млад глупак обра една банка. Видях пропуски в системата на Пощенска банка и реших да се облагодетелствам. Имах счетоводни къщи, работех с тази банка, посещавах я всеки ден, видях, че има слаби места в организацията на работата, придвижването на информацията и документи. Това ми остана като червена лампичка в главата. Тя ми присветваше от време на време и година по-късно реших да превърна недостатъците на банката в свои облаги.
На колко години беше тогава?
На 20 години ми светна идеята, чак след година и половина реших да действам, обрах банката на 22.
Не те ли беше страх, че ще се провалиш, че ще те хванат?
В интерес на истината не ме беше страх, че няма да мога да източа банката, нямаше как да се издъня, бях направил няколко проби, за да видя дали схемата ми действа, както се казва - бяхме простреляли схемата. Бях млад, годините бяха ненаказуеми, всеки,  който си платеше се измъкваше от правосъдието, това ми даде смелост да не се страхувам. От настояща гледна точка - бях малък и глупав, а и времето беше такова, че ми даде криле да действам.
Не си го направил от бедност предполагам, каква беше причината?
Причината беше една молба от братовчед за пари на заем. Той ме помоли за 5000-6000 долара за операция на очите, аз му отказах и го посъветвах да ги вземе от банка.  Реално парите в банките са безстопанствени, затова… реших да вземем пари от банката, предложих му го, казах му да си регистрира една фирма и оттам нататък, аз ще му кажа стъпка по стъпка какво да направи, за да си вземе паричките. След около седмица-две моят братовчед ме пита дали фирмата може да е на трето лице, казах -  да, даде си пари за регистрация, аз междувременно намерих един паспорт, смених му снимката, сложих снимката на въпросния човек, на когото регистрирахме фирмата, направихме регистрацията, отрихме сметки на фирмата в банката и аз започнах да им превеждам по 10-15 хиляди долара на ден, те ги теглеха всеки ден, така фирмата навъртя оборот от над 2 милиона долара за около половин година. За преводите ползвах лични пари, фирмата стана ВИП клиент, това беше едно от условията, за да стане схемата - фирмата трябваше да се премести в друг салон на обслужване, така фирмата поработи няколко месеца, за да си осигури доверие от банката. На 25 май направихме пробно изтегляне на пари, след което ги възстановихме, банката не разбра, схемата работеше. За 31 май казах на братовчед ми да заяви пари за теглене и му казах, че на 31-и комунистите ще превеждат пари от Австрия, които искат да вкарат в икономиката,  пита ме колко пари да заявим, аз бях пред една реклама на „Черути“, видях че пише 1981, махнах 9-ката и прибавих нулите, така се роди идеята за сумата – заявихме за теглене 181 милиона лева.  На 31 май изпратих една моя приятелка да внесе пари по сметката на фирмата, бяхме я кръстили „Емкаинвест“. Трябваше да внесе 2 суми - 183 милиона и 700 000 хиляди. Дадох й 3 чувала с пари, в които имаше 700 000 лева, тя скри вносна бележка за по-голямата сума. Де факто внесе само по-малката. Излезе от банката, и в момента, в който излезе, аз звъннах на братовчед ми и му казах, да праща човека, за да видим дали парите са дошли и да ги изтегли. Момчето отиде във ВИП салона като ВИП клиент. Жената на касата проверява сметката и вижда, че заявените 181 милиона  са налични и могат да бъдат изтеглени.  Схемата беше лесна, компютърната информация просто  изпревари документалната. Всички документи бяха написани от служители на банката - важно е да го отбележа. Шефът на банката лично разписва нареждането, всички си правят проверка, 6 нива на проверка са това, заради голямата сума. Предлагат на нашия човек 2 бронирани джипа, за да прекара парите до където реши, той се паникьосва и ми звъни, аз му казах да купи 3 одеяла да завие парите и да ги носи към квартирата ми. Той отказа колите, натовариха парите в 3 таксита и ги докараха при мен.
Колко ти струваше помощта на всички участници в схемата?
Дадох  дребна сума, на момчето, което изтегли парите, брат ми го ползвахме като охрана на „големия бизнесмен“, който борави с тези суми, на него около 10 00), просто всички участници в схемата не знаеха какви точно са тези пари… дадох на братовчед ми колкото му трябваха и другите за мен.
Дотук всичко звучи по план, но си се издънил. Предадоха ли те? Как се разбра за удара ти?
2-3 дни след обира излезе новина по вестниците, че банката е обрана, заключиха главния касиер на банката - жена с 30-годишен стаж. Помислиха, че е тя. Баща ми обаче вижда новината и се сеща за разговор между нас отпреди година и половина, в който ние гледаме реклама  на банка и аз му казах, че парите в банките са безстопанствени, а той оспори това. За да го разубедя му разказах няколко схеми как може да вземе пари от банката, които не са негови, без никакви проблеми. Та, баща ми вижда каква е схемата на обира във вестника: парите по документи и според компютрите са там, но физически ги няма. Звъни на 166 и казва: „Това е синът ми!“ Изпращат за проверка снимките на хората, които са влизали в банката, мен ме няма, но виждат брат ми и братовчед ми. И баща ми ги вижда и казва: „ Да, този обир е направен от Стефан!“ Полицията хваща брат ми и братовчед ми, но те не знаят какво се е случило, казват, че аз съм ги пратил до банката да изтеглят пари. Аз до тогава  вече бях планувал пътуването до Щатите, имах виза. Още бях в Гърция, купих си вестник 24 часа и видях, че са заключили брат ми, стана ми кофти и звъннах на баща ми, да ми даде телефон на някой от полицаите, за да поговоря с тях. Обадих се на полковник Кирил Радев, казах му , че другите нямат нищо общо и че аз съм в дъното на нещата. И така се предадох, нямаше смисъл да се превръщам в беглец толкова млад. 2 години и половина бях следствен, 13 години по-късно ме осъдиха, другите се разминаха с условни и оправдателни присъди.
Как изглеждаха тогава 181 милиона, колко тежаха?
Това са 980 кг., 1 тон без 20 кила, представи си 2 европалета пълни до горе с пари.
Каква присъда получи?
Дадоха ми 4 години и 10 месеца, но де факто аз си ги бях излежал, върнах парите на банката плюс лихвата. Докато бях в следствения арест направих няколко конференции по банкова сигурност, показах минусите на банката. Това ми помогна за по-малка присъда, според НК минималната присъда за такова престъпление е  10 години.  Банките написаха защита за мен,  защото им показах пропуски. Това е историята на моя живот, така станах най-младият банков мошеник в света, дори в „Таймс“ писаха, че съм най-младият измамник. 
Гордост изпитваш ли, приемаш ли стореното като някакъв вид постижение?
О не, това е постъпка на глупав, млад човек. Взех си поуки по скоро. Най-различни хора са ми предлагали, и то хора с много сериозни финанси и тъмен бизнес, различни схеми, но това вече не е нещо, което бих направил, имам си фирма за консултации по банкова сигурност и така си живея по-добре.
Днес благодарение на тези консултации ли си изкарваш парите?
Имам и цех аз ядки, произвеждам и търгувам с ядки, и от време на време някоя консултация.
Съвет към младите обирджии имаш ли? Има стотици български момчета, които мечтаят за това, което ти си направил.
Съветът ми към младите е, когато им дойде идея да се облагодетелстват незаконно, нека не стигат до действие.  За мен това бяха 10 години ограничение, нямах право да напускам страната, нямах право на субсидии, имаше много сериозни последици и рестрикции за мен, макар че не бях в затвора, но човек докато сам не направи грешка, не си взема поука. Дано тази история им даде добър урок на младите „предприемачи“.

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.