Розово хапче

Да ви призная нещо – когато човек се чуди какво да пише и нищо не му идва в главата, обикновено започва да прави обзор на събитията през изминалата седмица.

„Още не е изминала и половин седмица бре“ – ще кажете вие. И ще бъдете напълно прави – сряда е, до 25 август има още много вода да изтече.
Да, ама не. До края на седмицата ще се случат още толкова малко неща, че съвсем спокойно бихме могли да я закрием и да обявим предстоящите дни като „дни на медиите без новини“.
А иначе събитието от тази сутрин е едно, но безспорно е фундаментално – рецидивист открадна половин килограм лукчета от  къща в разградското село Каменово.

Те това е! Може да ви се струва тъпо, но за мен тази новина носи послание към обществото.
А посланието е следното – приятели, когато закоравелите рецидивисти започнат да крадат бонбони лукчета, това означава, че наистина много сме я закъсали.
В крайна сметка работата на рецидивиста е да ви открадне колата, да ви гепи златото и скритите пари. Когато обаче рецидивистите започнат да ви крадат бонбоните, това означава, че има криза в професията и имаме проблем – може рецидивистите да зарежат това, за което са родени – да крадат, и да се впуснат в ново, по – доходоносно поприще.
Например – да станат счетоводители. Или корпоративни служители. Или, не дай си боже – политици...

А, сори, то там рецидивисти дал бог. Но да продължим с лятната липса на новини.
То и новини как да има – вече почти не останаха водещи, които да ги съобщават. А както видяхме, да задаваш един и същи въпрос на министър – председателя в един сутрешен блок няколко пъти, докато същият министър – председател с гримаса ти подсказва, че не иска и няма наперение да ти отговори, може да се окаже не особено добър ход за кариерата ти.
И тутакси да те заменят с хърватски сериал, който ако не друго, поне няма да кани Орешарски, за да го пита за разни кадрови безумия.
Така де, хърватските сериали са полезни за душевният ни мир. За какво ни е да се ядосваме с поредното нещо, наречено „правителство на KLETA MAJKA BALGARIQ”, когато можем да се потопим в любов, пейзажи и знойни хърватски младежи и девойки, които повтарят един на друг – „Я те волим, а ти зАщо не ме волиш?“.
Изобщо, пълна скука. Добре, че в тия жеги и в това напрегнато време чат – пат можеш да прочетеш едни неща, които да те разведрят и изпълнят с оптимизъм.

Например – че президента Плевнелиев ще посети Виетнам през октомври. Ех че новина. Представям си как президента яде пролетни рулца със соев сос и си спомня за времето, когато за първи път е гледал „Апокалипсис сега“.
„Обичам миризмата на напалм рано сутрин“ – винаги съм си мислил, че Копола е откраднал тази реплика от някой българин, работещ в социалистическа бензиностанция. Но това е също толкова недоказуемо, колкото е недоказуема и прозодията в песните на Владимир Ампов – Графа.

Дотук – нищо интересно – ще кажете вие.
Внимание – оставил съм ви най – интересното за края на този кратък, но за сметка на това напълно безмислен материал.
Тази сутрин тъжният и подтискащ монумент на Съветската армия се събуди, боядисан в розово.
Някъде около 40 години след събитията в Чехия някой реши да се извини с този акт за участието на български войници в потушаването на чешката пролет.

40 години след събитията се извинихме с набързо боядисани войни.
40 години след сексуалната революция ние извършихме българска такава – версия Пайнер 2.0.
40 години след Уудсток ние направихме нашият рок енд рол с участието на Васко Кръпката.
40 години след като съм се родил, разбрах, че трябва да минат още 40, за да спрем да се движим в тоя лабиринт, който ни връща ту 40, ту 20, ту 60 години назад.

Да ви призная нещо – когато няма новини, когато няма теми, когато няма за какво да се хванем – тогава започваме да правим обзор на седмицата.
Огледайте се!
Август е!
Няма да има седмица!
Само розови войници, които да ни подействат като розово хапче против безвремие.
Имам лоша новина – и розовите хапчета бяха наложени преди повече от 40 години.

А на чехите им е все тая дали ще им се извиним. Чехите, за разлика от нас, приятели, боядисаха танка в розово тогава, когато трябваше.
А ние трябва да се помъчим да ги настигнем, а не да пием розови хапчета.
Защото розовите хапчета наистина лекуват депресията.
Но дори депресията вече е демоде.