Ебре, курортееееее

Един ден от август 2013 г. – в София се вихри кулминацията на скандала с ветото на част от актуализирания бюджет и грешката, или некомпетентността на президента. На жълтите павета има рехави протести. Из страната странстват хора, които претендират за „Поход срещу властта“. А малко по на Изток, в малкото ни териториално образувание, наречено Черно море, тече един съвсем различен живот. Купони, чалга, цигания… Та, да се върнем на настроението.  Щях да кажа карнавално настроените, но като се сетя за карнавалите в Рио и циганията тук, май ще се въздържа.

Идилията на морските курорти?!?!
Почивам от години наблизо. В едно село. И не се срамувам да го кажа. Обичам спокойствието на Велика и величествеността на спокойната Странджа. Но всеки понякога допуска грешки. Първо пускам новините. Там се занимават с протестите, с почиващите в Евксиноград депутати. Дотук нищо лошо, въпреки че като се замислите тези именно депутати, ако отидат в Китен, ще стане страшно…

И като стана дума…  Отивам до Китен /най – тъпото е, когато грешката се повтори!!!/.
Лошо, Седларов, лошо!
Уникална реплика от уникален филм. И много актуална. Сетих се за нея още преди да сляза от колата.

ЗАДРЪСТВАНЕ преди КИТЕН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Опит да се измъкнем – неуспешен. Втори – също. Въртим из претъпканите улички, пълни с хора и коли. Кошмар. На 40-тата минута, все още неуспели да се спасим, намираме място да паркираме. Ще направим една обиколка.

И като стана дума за Китен…
Защо го наричат Китен и кой зъл гений на мисълта го е кръстил така? Да е китно – не е! Да е приятно – не е! Да е спокойно – НЕ Е! Обаче за сметка на това е претъпкано и гадно. Нищо, че депутатите не си позволяват „лукса“ да дойдат тук. Или всъщност, именно заради това? Виж, КиЧен вече му приляга - бетонни конструкции, кичозни и претенциозни, без вкус и мисъл. Ужасяващи форми и планини от бетон и стъкло. Метални сергии, пълни с боклуци. Гащи и бански до сувенири от морето. До тях мазни дюнери. А на щанда – дюнерджия, който трудно различавам дали е от малцинствата или просто се е поопекъл. А отгоре на това - и с чувство за хумор /или поне той така си мисли/ крещи, вика, бори се за клиенти, че отсреща този с катмите „циганина мазен“ /както дюнерджията ги нарича/, дебне също! И така заплеснати  от вървежните лафчета на момчето, изведнъж налитаме на „кабаретни” артисти, които правят „Шоу“ на централната и събират клиентела за довечера. „Казах си – СТИГА”

Женският пазар на морето
Тъкмо се радваш, че си се спасил от карикатурния архитектурен хаос на София и… попадаш в „курортно селище“  EDY KOE CI. Не е  правописна грешка. Така обикновено се изписват всички наименования на различни дестинации. Смях! Но да се върнем за Женския пазар.

Та, представете си кв. „Люлин“. От първа до несъществуващата 25-а част са тук. Панелни комплекси – един до друг. И ако сте решили, че ще ви липса колорита на кварталите – лъжете се! Всичко си го има – кръчмичките даже. Не си представях нещо по-ужасяващо от някои чалга парчета – текстове, ритми... Но има. ИМА! Андреа, Галена, Кали, Милко и безименни цигански оркестри, „произвеждащи“ кючеци и инструментали с още по-ужасяващи дръмове. Е, има и нещо по-страшно от чалгата: микс от чалга сбирщок от 10 заведения едновременно! Та. Не само ги има блоковете, но я има и субкултурата. Тя просто е пренесена тук, в КиЧен. Освен пазара - тип „Кооперативния в Люлин“, ги има и кръчмите – кварталните на Пешо Кебапчето и Жоро Водката. Има я и музиката, и всичко, което си е част от т.нар. колорит на София –субкултурата.

Субкултурата
Нещо ужасяващо. Хора по гащи /буквално/,  жени по и без бански – без оглед на килограми, години и изобщо без оглед на визия. Мъже с ланци, крещящи на неразбираем език, който в крайна сметка се оказва остър български диалект. Чалга /ненатрапването й е невъзможно, защото Там тя е навсякъде/, безумни „рекламни” надписи, комбинирани с невъобразими за това място цени.  

Добре дошли в България!
Ето така се почива у нас. Ако се чудите къде са протестите – ами тук са, в Китен, Царево, Обзор, Созопол, Несебър – на стъргалото – същата тълпа. Облечена по същия начин, крещяща със същата сила, с бира в ръка. Честно казано не разбирам какво става. Само на няколко стотин километра има курорти с уникално качество и обслужване. Без Люлин 28, без Младост 5 и без протестиращите по главната. И то за по-малко пари и със страхотно обслужване. Ама нейсе. Ние нали сме шовинисти. Причиняваме си това!


П.П. Аз съм си решила проблема с киЧенския синдром. Просто бягам в едно наистина китно селце. На 3 км. от реалността. На 3 км. от инерцията, хаоса и Планетата България.