Тур дьо Перник

Август чука на вратата. Кой работил – работил. Кой не работил – не работил. Време е за заслужена почивка.
Избрахме парламент. После усетихме, че нещо сме се прецакали яко и излязохме да го сваляме.
Парламентът избра правителство. После усети, че се е прецакал, но междувременно правителството избра някакви странни хора, после усети, че се е прецакало...
И от всичко това, скъпи мои приятели, единствения келепир е, че...
Таксиметровите шофьори отказаха да возят Мая Манолова, което е добрата новина за българският парламентаризъм...
И без това таксиметровите автомобили не са безопасни колкото колите на НСО.

Да, август идва с особена сила. Горещо е, София взе да се опразва и само спорадичните опити на някой слънчасал политик да завземе общественото пространство ни напомнят, че когато жегите напекат, мозъците на хората омекват и водят до интересни съждения.
Съждения, които ни изпълват с ведри предчувствия за бъднините, в които ни очакват цветя и кебапчета в изобилие...
Август идва. Остават няколко дни и край – разгара на лятото настъпва с особена сила.
Не че Волен вече не откри сезона в Бургас, разнообразявайки плажа с разходки до телевизия СКАТ.
Не че Фидосова не излезе в дълга почивка по никое време...
Не че БСП не се изнесоха на тиферич около летящата чиния на Бузлуджа, за да поговорят с електората си с обръщението „другарю“, без да се оглеждат плахо.
И да потъгуват за времето, когато на този връх пееше Веско Маринов.

Изобщо, август наближава и няма връщане назад. Така, както и планът Орешарски наближава и ни заплашва с огромни пенсии, които ще се случат в края му...
Да, август идва и на нас все повече ни се иска да се махнем от тая пуста София, от тоя пусти Перник, от тоя пусти Пловдив или от това пусто Куртово Конаре и да се цапардосаме в хладната прегръдка на големия син Алказелцер с чаша мента в ръка...

Да, ама не! Вместо това всичко се е обърнало с главата надолу. Вместо да стягаме багажа и да сменяме маслото на Вектрата, за да извървим пътя по новата магистрала, построена за има-няма 40 години, ние седим и наблюдаваме безумието, което се разиграва на политическата сцена пред погледа на всички.
Депутати, които са готови на всичко, само и само да не напуснат парламента.
Опозиция, която е готова да плюе на суратя си, само и само да отчете някой и друг актив.
Правителство, което е готово да ни позволи да го шляпаме с камшик и да го унижаваме, само и само да си спечели още някой и друг ден в борбата за изкарването на някой лев.
И бели автобуси, които се колебаят в желанията си – дали да прегазят тълпата от протестиращи или кротко да се върнат в изходна позиция...
Да, август наближава и всичко започва да се покрива от една лятна лежерност.

А по телевизията ни приканват да изтеглим някой бърз кредит, ако нямаме пари за море.
„Почивка тук, сега и веднага... Защо да чакате, вземете кеш, пък после ще му мислите“ – обясняват бодрите гласове от телевизионните реклами, показвайки ни щастлива двойка на Канарските острови...
А сега учудвате ли се, че и правителството дръпна един бърз кредит?
Август е! Не му мислете! Ще му мислим януари, когато ни дойдат новите сметки за тока и настъпят падежите за връщане на заемите...
Но до тогава има цели няколко месеца, а пък ние не сме свикнали да планираме толкова далече, нали така. Отдавна живеем ден за ден, защото нито доходите, нито сигурността на работното ни място позволяват да се разпростираме много напред във времето.

Август идва. Само няколко дни ни делят от горещия месец, свързан с лятно настроение, романтика, спорт, отдих.
Вие ще почивате ли?
Народните представители ще почиват.
Ще очакват вие да забравите за недоволството си към тях, да си починете един от друг.
А наесен – наесен с песен, както казвахме едно време донаборниците...
Наесен, отпочинали и хванали лек тен те ще дойдат пак в парламента – на полза роду, ъф корс...
А ние, хванали текезесарски тен от бачкане или обиколки по площадите ще преосмислим стратегиите си.
Но това ще стане наесен. Сега е 29 юли и определено август чука на вратата...
Дърпайте по един кредит и да бягаме – кой към морето, кой към провинцията.
В крайна сметка животът ни е като пернишка дискотека – първо е весело, после пускат чалга, после има бой, а на другата сутрин ни липсва по някой зъб и имаме махмурлук...

Всички сме състезатели, обаче не в Тур дьо Франс, а в Тур дьо Перник...
...и за бога, как така председателя на народното събрание е от Видин, а говори с пернишки диалект?
Това да не е някакъв интернационализъм?