Майката на Боби Райнов: Все по-малко вярвам в Бог, сега Боби е моят Бог, в него вярвам, на него се моля.

Датата е 4-ти юли. Годината е 2010. Боби Райнов е пребит до смърт от група цигани. Драмата се разиграва на границата между „Овча купел“ и „Факултета“. Обвинени за убийството са четирима роми Здравко Симеонов, Траян Георгиев, Трайко Филипов и Славчо Димитров. Последният обаче беше намерен обесен в килията си няколко месеца след инцидента. Неговата смърт сякаш погреба шанса някой от другите биячи да получи присъда. Сега, три години по-късно, за смъртта на Боби все още няма виновни. Здравко, Траян и Трайко са пуснати под гаранция и днес се разхождат съвсем свободно по улиците.

Вие може би не помните името й, нито лицето й. За това ще ви запознаем отново с Галя Райнова, майката на Боби. Тя беше човекът, който първи посегна към тубата с бензин и пожела да се самозапали от отчаяние и липса на справедливост. Единственото, за което се бореше тя е адекватна присъда за убийците на детето и. Към днешна дата присъда няма. Делото „Боби Райнов“ е в задънена улица защото съдиите не могат да преценят кой от тримата обвиняеми е нанесъл фаталния удар. Галя вече не живее в България, тя е поредният напуснал родината си българин.

Потърсихме Галя и я намерихме във Франция точно в деня, когато се навършиха три години от смъртта на сина й. Ето какво каза тя пред екипа на Lentata.com.

Моите съболезнования Галя.

Благодаря.

Започна ли да губиш надежда, че ще има справедливост за теб и детето ти?

Постоянно съм с надежда, моля се съдийският състав да е безпристрастен. Надявам се и се моля за един справедлив процес.

Ще те върна 3 години назад, успя ли да сглобиш пъзела от последния ден на Боби?

Вече доста неща ми се проясниха. Боби е отишъл да помогне на свои приятел, който е имал проблеми с циганите, които живеят около него, там е станал боят и сина ми го няма вече. Ударите, които е понесъл са много. Аз съм далеко и не присъствам на делата, но знам, че е станал проблем, защото съдията не може да определи кой от обвиняемите е нанесъл смъртоносния удар. Аз обаче смятам, че множеството удари са допринесли за неговата смърт, в този ред на мисли, той е починал от множеството удари. За мен и тримата подсъдими трябва да получат най-тежкото наказание. Доживотен затвор без право на замяна.

Ти видя ли трупа на детето си, ти ли ходи на разпознаването?

Да, ужасно беше, гледката беше ужасна…Целият беше син, ужасно беше…ужасно.

Какво е за една майка да види детето си по този начин?

Това е най-тежкото на този свят, няма нещо по-тежко от това майка да загуби детето си. Аз продължавам да се боря с истината и не мога да я приема. Не мога. Не искам да е истина. Постоянно се припознавам в него по улиците. Макар, че съм в друга държава и тук , постоянно ми се струва, че го виждам. Живея с мисълта, че него в момента го няма, понякога усещам неговото присъствие, все още отказвам и не мога да приема истината. Това е една внезапна смърт, жестока смърт. Няма как да приема това. Предишния ден съм го видяла усмихнат и щастлив, как да приема това, което стана…?

Какъв беше Боби?

Той беше много весел и жив, той беше много духовит, така го запомниха и приятелите му с неговото чувство за хумор. Той живееше с голям хъс. Имаше много мечти. Намерихме му едно дневниче. Прочетохме много неща, мечтаел е като всеки човек да се ожени, да обича, да бъде обичан, да има деца, да има хубава работа.

От къде намери сили да прочетеш дневника му?

Аз често го чета, това е начинът ми да се докосна до него, пипам редовете и си представям, че докосвам него. Снимките му, дрехите му…постоянно живея с тях.

Ти напусна България, защо го направи?

Най-напред, за да се съхраня, имам още едно дете, заради него. Аз трябва да продължа да бъда негова майка, не можех да си позволя да рухна.

Не го ли направи от обида?

Да и заради това, реших да се отдалеча. Не вярвам в правосъдната ни система, но все пак се надявам. Казвам си, може пак точно за нас да има справедлив процес и не губя надежда.

Сънуваш ли Боби?

Да, много често го сънувам. Напоследък ми е много тъжно, че не мога да му чуя гласа. Имам една видео касета със запис на него като малък. Имам и един видео клип, който съм правила 1,2 години преди да си отиде. В сънят, който сънувах той се появи и аз му се помолих да поговори, защото искам да запиша гласа му за цял живот и той почна да се смее и се събудих така щастлива. Често го сънувам.

Как живееш сега?

Ами все си мисля, че като се прибера в България, ще го видя. Може да ви се стори налудничаво, но ми е много трудно да приема истината. До края на живота си ще се боря убийците на сина ми да получат доживотни присъди.

Галя ти вярваш ли в Бог?

След това, което се случи на семейството ни все по-малко вярвам в Бог. Сега Боби е моят Бог, в него вярвам и на него се моля.

Цялото интервю с Галя Райнова гледайте в „Предаването на Карбовски“.