Лет ми ентертейн ю, разбираш ли!

Има твърде малко забавления в живота напоследък. 

То, не че има поводи да се забавляваме, ама все пак, не може през цялото време да гледаме навъсено като Волен Сидеров под маса...
Твърде малко хумор и твърде много фейсбук патос има през последните дни. Аз лично повече се уморявам вечер, когато седна за малко пред компютъра, за да разцъкам по някое съобщение с приятели в сураттефтера, отколкото от забързаното ежедневие.

То не е „напред, огън“, то не са декларации от невинни 20-годишни момчета, които се кълнат, че през 1990-а, когато дори техните родители са били малки, на оня митинг на СДС е имало по-малко хора, отколкото на днешните протести.
То не са хейтове, то не са обвинения между стари приятели, които един – друг се кълнат и наричат „комунист“ и „олигарх“...

Да, има прекалено малко ентертейнмънт в днешните събития. Добре че на протеста има едни млади пичове, които обикалят с мегафона и викат „Взех 40 лева от Бойко! Пашата ми плати!“ или пък - наметнати с червени забрадки се появяват с надпис „контрапротест“... Това не попречи (преди около седмица) активисти на „традиционната елитарна десница“ да ги нападнат заради един пърформанс с един ковчег, на който бе изписано и името на светая светих - дясното пространство (няма да споменавам напразно името й)...

А иначе събитията у нас имат огромен потенциал за забавления от всякакво естество... Представете си – 10 млади пича изпращат букети с цветя на Мая Манолова и я засипват с предложения за женитба...
Или – трима роми с плакат, на който пише – „Волене, ти си всичко за нас, бащице!“, дефилират около служебния вход, докато Волен идва на работа, въоръжен с пистолет, дефибрилатор, РПГ и прашка... за всеки случай...

Вместо това всяка вечер ни се налага да гледаме как някой културолог, който съвсем случайно камерите и микрофоните улавят, се появява и с риториката, характерна за първите дни от кръглата маса през 1989 – 1990 година започва да клейми злото...
Алоууу, не ти искаме анализите.
С тия анализи – в студиото на „Панорама“ по БНТ, може да поговориш с всичките 17 думи (като „консеквентност“), които си научил, прелиствайки тълковния речник късно снощи. Ние искаме да се забавляваме. Искаме да ви залеем с един непрекъснат ентертеймънт, та чак свят да ви се завие.
Аз лично имам много палави идеи за събития в и около парламента и другите центрове на властта.

Искам да вляза в Народното събрание тайно и да свържа към уредбата в пленарна зала един MP3 плеър с отбрани записи на „Кенибал корпс“, и да ги стартирам по време на парламентарния контрол с максимална сила...
Искам да организирам 120 души, на които да сложа маски на 120-е депутати от ГЕРБ и да се опитаме да влезем на заседание в парламента. А ако ни спрат, съмнявайки се в нашата идентичност, да кажа – „А вие па кога сте ни виждали да идваме на работа, та чак се съмнявате дали сме същите хора“...
Искам да се обадя на депутата Монов и да му кажа, че съм негов фен от провинцията и се казвам Стереов, а също и че имаме общ познат – Долби Съраундов...
Искам да нахлуя в телевизионното студио по време на дебат между Михаил Миков и Цецка Цачева и да им пея грузински народни песни, нагласен с калпак и народна носия.
Или да изпратя на Цветан Цветанов нов химн на АТАКА, придружен с дълго писмо, в което да твърдя, че химнът е написан от Веско Маринов...

Я кажете, на вас не ви ли минават подобни пакости през главата.
И си помислете хубавичко – какво бихте сторили, ако имахте възможност само за един ден да имате 100-процентов контрол върху управляващите ни...
Признайте си, че бихте накарали военния министър да направи сапунка на министерството.
Аграрният министър да изоре няколко декара селскостопанска площ.
А министърът на вътрешните работи – да е регулировчик на петолъчката край Сливен.
Искало ви се е, не отричайте.
Както и на всички нас ни се иска да ги видим тия загубили всякаква връзка с живота хора да изкарат един месец с по 300 лева заплати...
Но това, последното, вече не е никакъв ентертеймънт.

Да, скъпи мои приятели. Има твърде малко забавления в живота напоследък.
Добре, че от време на време тоя старовремски патос, атакистко – комунистическата риторика и сълзливите цитати в стил „Паулу Коелю“ отстъпват място на някоя нова изцепка.
И въпреки това на мен ми липсва елемента на забавлението.
Или пък ако се появи – той се появява в лицето на Васко Кръпката, който да изскочи отнякъде с китара в ръка и да разгони целия митинг с песни като „Комунизмът си отива“...

Впрочем, няма какво да се чудим...
Кризата у нас е не само в партиите, статуквото, управлението.
Най-гадното е, че кризата е навсякъде, дори и в забавленията.
Нали помните – едно време, преди много години едни хора във Франция превзеха Бастилията и написаха – „Тук ще се танцува“.
Искам и ние да танцуваме, след като превземем нашата Бастилия.
Искам да ги сринем със смях! Искам така жестоко да им се подиграваме, че повече никой от тях да не иска да помирише властта докато е жив...
Спукайте ги от подигравки! Те не заслужават друго!
Протестът има нужда от нов плакат – „Статукво! Лет ми ентертейн ю, разбираш ли!!!“.
И не слушайте културолози, политолози и прочие склерози...
На тия им се наслушахме 25 години. Вече имам мазоли в ушите си!
Искам да се забавлявам!
До откат!
...а ако не им е смешно, може и да ги погъделичкаме...