Специален коментар
Копни ме, пейстни ме, душо моя!!!

Венци Мицов | 08/07/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

..."здравейте, аз произвеждам лимонада в един цех в мазето на балдъзата. Искам да ми направите една реклама, ако може да прилича на оная на „Кока Кола“ от миналата година... Обаче, ако може, сложете вътре и някаква музика, да прилича на музиката от „Титаник“, че жена ми много го харесва...“

Ако сте работили в рекламния бизнес или пък познавате хора, които работят там, попитайте ги, дали често не чуват именно това.
И после спрете да задавате тъпи въпроси – защо, по дяволите, българските реклами често изглеждат като кратки филмчета на отличници от терапевтична група със синдром на Даун.

Глей го па тоя – ще си кажете вие – навън ври и кипи, десни се обединяват, леви се разединяват, синдикати искат Велико народно събрание а Веско Маринов остана без участия... А тоя идиот ни занимава с рекламния бизнес.
Аз обаче съм тъп и упорит и сега ще ви дам втори пример.

„Здравейте, аз съм трето поколение зарзаватчия, внезапно замогнал се с чужди пари. Искам да направя нов политически проект, ако може да е хем либерален, хем консервативен, хем да има лека националистична нотка, хем да сме горещи фенове на Евросъюза и НАТО, обаче да ги заклеймяваме чат-пат...“
Това да ви звучи познато? Това, скъпи приятели е политическата платформа на всичките ни партии!
До една!
Няма ляво, няма дясно!
Както казваше Тато – „Нема лабаво“! Партийната архитектура, крепяща се на политическите платформи у нас е тотален копи – пейст. Обаче кофтито е, че вече не е ясно кой от кого краде. Според мен някой преди 24 години е превел една политическа платформа и от тогава всички я копират, видоизменят и пействат на партийните си страници.

Няма друга такава страна като нашата!!!
Всичко, което се случва у нас или вече сме го виждали... Или е чужд формат, лекинко побългарен, за по-лесно възприятие.
Телевизиите ни предлагат българското „Шоу на Джей Лено“, българското „Колбейн рипорт“, българското „Прожектор Пэрис Хилтон“.
Печатните медии ни предлагат една реалност, в която има 2 субекта (виги и тори, републиканци и демократи) и който не е с единия, е с другия.
А политиците ни подлагат на невероятни сцени, част от които са директни възстановки от близкото минало.

Волен възстанови културната революция в Китай, заедно с неговите хунвейбини, викащи наляво и надясно „ИЗВИНИСЕБЕ!!!“
Десните спретнаха новото СДС, версия 2013 – така нареченият реформаторски блок.
Левите по навик отново се позоваха на прословутата мисъл на академик Сендов „Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме“, с която едно време бе прекъснато заседанието на народното събрание в деня, след като БКП си спретнаха вътрешнопартиен преврат и свалиха Тодор Живков...
Едвин Сугарев отново гладува, като едно време, когато подписваха конституцията...
Отново „пожарът на бунта гори“, а само преди няколко часа доктор Тренчев безапелационно поиска ново Велико народно събрание...
И разбира се, бай Йоло Денев отново е единственият протестиращ, за когото е сигурно, че нито някога ще се продаде някому, нито някой ще му обърне внимание.

Скъпи приятели! Ние имаме един много сериозен проблем!
У нас хората нямат въображение. Да кажем, че на мнозина от нас това е простено – едва свързваме двата края, бачкаме много, а парите са недостатъчни. В такъв житейски ритъм не можеш да искаш от хората да са креативни и да им остава време да измислят страхотни неща.
У нас обаче въображението липсва у хората, които трябва да създават – политика, култура, ентертеймънт, икономика. А това вече е страшно.
За това в България всичко се повтаря като едно перпетуум  мобиле на посредствеността.
Политиката се самоповтаря през няколко години.
Медиите повтарят едни и същи модели.
Музиката ни повтаря най-лошото от западната такава.
Дори и заплатите ни... И те повтарят цифрата, която бащите ни са получавали по времето, когато се чакаше 10 години за Жигула и 2 години за цветен телевизор...
Ние живеем в родината на копи / пейст-а.
Само тук сценаристите си изкарват хляба с превод на скечове и крадене на фейсбук статуси.
Политиците – с крадене на платформи, а тия в парламента – с крадене на депутати и разваляне на парламентарни групи.
Крупните бизнесмени – с крадене на бизнес.
В крайна сметка обаче дори когато крадеш, е добре да откраднеш нещо скъпо и качествено.
Когато и първоизточника не струва – то тогава кражбата се превръща в нещо абсолютно безсмислено.

А сега да се върнем в действителността. И да резюмираме в кратце:
-  БСП са на власт
-  десните създават нов съюз
-  Едвин Сугарев обяви гладна стачка
-  синдикатите искат Велико народно събрание
- „Доктор Куин – лечителката“ върви по една телевизия
-  Кеворкян води „Всяка неделя“
-  Къци се завръща в ефир
Кажете ми сега честно – ако ви изредя всичките тези събития, ще можете ли да ми отговорите коя година сме в момента?
2013 или 1990?
Единствената разлика е, че през 1990 Волен се снимаше гол, а сега предпочита да напада
журналисти от СКАТ.

Изобщо, скъпи приятели...
Едно време другарят Димитров беше казал, че колелото на историята се върти и ще продължава да се върти до окончателната победа на комунизма.
Имам следното усещане...
Или комунизмът е победил и колелото е започнало да се върти наобратно...
Или някой е задигнал колелото на историята и ни копи/пейст-ва кадри от близкото минало, само и само да си мислим, че у нас се случва някаква промяна...

 

 



Други статии от този автор



Коментари