Доволни ли сте от резултатите на изборите за кмет във Варна?
Около 32 процента от вас, мили варненци, упражниха вчера правото си на глас.
В резултат – пратихте на финала юнаците от двете партии – близнаци – ГЕРБ и БСП.
Портних или Бозов? Бозов или Портних?
Дет ис дъ куесчън!
И това само няколко месеца, след като Варна беше столицата на протестите, само няколко месеца, след като с общи усилия варненци направиха това, което няколко избори поред не можаха да направят с Кирил Йорданов, едно от най – емблематичните лица на политическата мимикрия и самолюбие.
Доволни ли сте от резултатите?
Нищо, да не се притесняваме. Другата седмица ще сте още по – малко, защото на тепиха останаха само двете ви „любими“ партии и съвсем няма да гласувате. За сметка на това спечелилият ще се бие в гърдите, че е събрал 68 процента от...около 10 – 15 хиляди гласа...
Усещам, как Велислава Дърева точи перото си, а Петър Волгин доволно поклаща уши. Очаквайте громящи статии – лумпените отново няма да бъдат представени, защото, както се вижда, те отново не гласуваха.
Лумпените са едни 10 000 души в София и точка по въпроса!
Как ще ги оборите?
Като им кажете, че тия избори и без това не са били толкова важни, защото кмета ще е временен, само за 2 години?
Като им кажете, че голямата цел е била Кирил Йорданов да си ходи и че сега вече ви е все тая?
Като им кажете, че партиите са зло и че не вярвате на никого, та затова обричате града си на някой нов Кирил Йорданов, който да джитка с общински Мерцедес с петцифрен номер, щото да си кмет на Варна си е гъзария, батенце...
Скъпи приятели от Варна – имам две новини за вас – едната е лоша, а другата е направо отвратителна.
Лошата е, че току що създадохте почва за поне 10 статии на Волгин, 15 на Блъсков, 18 на Дърева и поне 20 появявания на журналиста Юлий Москов в сутрешните блокове.
А отвратителната новина – това е новината, че вие отново няма да бъдете представени.
Не че досега сте били представени. Но този път ще бъдете рекордно непредставени.
„НЕПРЕДСТАВЕНИТЕ“ – това е заглавието, което може да формира най – новата ни история.
Това би било тема за един сапунен сериал с исторически и политически елементи, който да разкаже за това, как първо сами се закопаваме, а след това страдаме 4 години, докато някакви поредни „народни трибуни“, които ние не сме искали, се изживяват като представители на народната воля.
Ние сме непредставени никъде.
Непредставени сме в медиите, където, вместо да ни пускат филми на Годар, ни карат да гледаме „Аламинут“ с Робин Кафалиев.
Непредстаени сме в концертните зали, където вместо интеграл на Пиер Булез ни се налага да слушаме Тони Стораро.
Непредставени сме в книжарниците, защото най – продавани са чалга книгите на Кехоу, а не тези на Достоевски...
Изобщо – непредставени сме!
Давайте да ревем, защото това си е за рев!
Нищо, че ние не се опитваме да променим нещата. Нищо, че не се хвърляме да купуваме книги на Достоевски, за да измием срама от тъпия Кехоу. И посочваме като причина съмненията, че издателството, което седи зад великия руски писател е собственост на някакви несимпатични хора...
Нищо, че когато има концерт на Булез, ние не отиваме, но продължаваме да ревем, че има много концерти на Тони Стораро.
Не, ние не правим така, нали? Ние сме заели тая класическа поза на многострадалната Геновева и ревем ли ревем, без да направим нещо, за да се преборим с нашето непредставяне във всяка обществена сфера.
А когато някой...
Когато някой се осмели да излезе някъде...
В някоя медия, на някой площад...
И да заяви това...
Ооооо, тогава ние сме готови моментално да ревнем – „Ти ли ще кажеш какъв е проблемът, бе? Виж се на какво приличаш! Я се махай оттука, бе!“.
И после сме готови отново да седнем пред клавиатурите на компютрите си и да залеем Фейсбук с вопли за това, колко е кофти положението.
Доволни ли сте от резултатите на изборите във Варна?
Дали Варна не ни даде ясен сигнал какво би могло да се случи в цяла България, ако продължаваме да се държим като „непредставени“ по призвание...
Дали няма да дойде моментът, в който изборите ще се печелят от този, който вземе около 11 процента от гласовете в България, защото всички сме силни на думи и хейт, но когато трябва да се преборим за нещо, предпочитаме да си останем у дома?
Едно е сигурно, скъпи приятели!
Случилото се вчера пред урните в морската ни столица може да се изтълкува по 2 начина:
- Варна написа реквием на политическия мейнстрийм
- Варна показа, че всичко е загубено
Кое от двете обяснения на тези 32 процента гласували ще си изберете – това оставям на вас.
Аз лично съм избрал обяснение за себе си.
На мен лично ми писна да съм „непредставен“ и затова смятам, че и на вас е крайно време да ви писне.
Животът ни не е безкраен, за да седим и да чакаме дали нещата няма да се наредят от самосебе си.
Доволни ли сте от резултатите на изборите за кмет във Варна вчера?
Ако не сте доволни – излезте на улицата и го заявете!
Или замълчете завинаги!
А сега можете да целунете булката!
Пардон – да целунете тоя, на когото дадохте оскъдните си гласове на първи тур...
Горчиво!!!