ТОП 10

Здравейте! Честит понеделник!
Как сте в тия бунтовни времена?
Не бързайте да ми отговаряте. Аз и без това зададох въпроса ей така, колкото да започна статията.
По същия начин назначиха шеф на ДАНС в петък – ей така, колкото да ни направят веселото.
Обаче се оказа, че нямаме никакво чувство за хумор. Не, та не... Неблагодарни хора сме и това е положението. Неблагодарни и към едните, и към другите.
Неблагодарни, защото хем не искаме БСП, ДПС и 121-ия пръст на машината за гласувания в парламента (Волен)...
Хем пък не искаме и машината за СРС-та, наречена ГЕРБ...

Сега не ви ли се струва, че някой сърдит чичко от една от тези партии седи и ви маха с пръст. И надменно ви нарежда – „Я веднага да ми кажете с кой сте – с нас или с другите, защото ДРУГО НЯМА“...

Да, приятели. Ние живеем в една класация. В един забавно-малоумен чарт, в едно ТОП 10 на най-смешните, най-тъжните и най-наглите, и най-безапелационни събития, които сме допускали, че могат да се случат.
В една класация, в която от една страна ние биваме изпробвани по скалата от едно до десет каква поредна глупост можем да изтърпим.
А от друга страна, мислейки си, че владеем ситуацията и оказваме натиск, ние също подреждаме и степенуваме глупостите на канцеларските шайки от Министерски съвет и Народното събрание.

Резултатите винаги радват – от една страна те виждат, че когато ни спуснат нещо дребно, за да прикрият нещо едро, ние с удоволствие кълвем.
От друга страна ние си мислим, че им оказваме някакъв сериозен натиск, оценявайки ги в скалата на обществената нетърпимост.
Дали им пука? Как мислите?
Ако им пукаше, нямаше всекидневно да правят „пакост след пакост“, гледайки ни в очите и обяснявайки ни как те са пътят, истината и животът.
Ако им пукаше, дори нямаше да си помислят да правят високорейтингови лупинги като този с 15-минутното назначение на новия шеф на ДАНС, което предизвика най-голямото ДАНС with БСП – ДПС – АТАКА събитие, надминаващо по численост най-смелите прогнози на политическите наблюдатели.

Къде се намираме ние в техния ТОП 10?
Някъде в графата – нови предложения, които нямат никакви шансове да се превърнат в хитове от чарта?
Или влизаме в графата – „Изтъркани от въртене предложения“, които, според регламента отпадат... Или биват поверени на чичо Янаки Ганчев, опитен експерт по казионен уличен гняв???
Кой кого в каква класация натика? Успявате ли да схванете някаква логическа нишка или отдавна и загубихте и началото и края?

Всичко това, скъпи приятели, си има своето логично обяснение. У нас шоубизнес няма. Няма и музикални чартове. Тоест има, но Графа е на всичките места – от първо до десето.
Логичното се случва – когато шоубизнесът е в амок, политиката заема неговото място.
Политиците у нас са като рок звезди. В тежки конфликти помежду си, но склонни да се обединят в името на...Печалбата.
Капризни като Мадона, самовлюбени като Мики Рурк, мнителни като Боби Фишър и претенциозни като Лейди Гага...
Политиците у нас имат повече гледания в youtube, отколкото всичките звезди, които взеха последните награди на Бг Радио (без Графа, за когото вече се разбрахме)...

Думите на Волен „ИЗВИНИ СЕ БЕ!!!“ са по-популярни от песните на рок  динозаверите „Сигнал“ и „Щурците“, а речите на партийните лидери в парламента са по-псувани от летните хитове на Джъстин Бийбър и Селена Гомес накуп.

Ние, скъпи мои приятели, живеем в едно голямо и съсипващо шоу, наречено „ТОП 10 за мазохисти“, което често прераства в „ТОП 10 за манипулирани“ или направо в „ТОП 10 за изпратени за зелен хайвер“...
Пиша всичко това, защото днес хората са отново на улицата. И аз бях на улицата. Защото и аз се намирам в поне 20 класации в стил „ТОП 10“.
Пиша всичко това, защото ме е страх, че отново се опитват да ни спретнат поредната шоупрограма?

Как подреждате събитията според вашата класация?
Ще има ли отпаднали от чарта?
Не ви ли омръзна да слушате едно и също 25 години?
Не сте ли ужасени, че след 25 години скандираме това, което викахме и на първите митинги след 10 ноември 1989 година – „ДОЛУ БКП!“?
Това ли постигнахме за всички тия години, скъпи приятели? Това ли искахме, когато Петър Младенов повика танковете. Или когато през 1997, озверели от глад атакувахме парламента с идеята никога повече да не виждаме вътре ченгета и комунистически креатури?
В кой ТОП 10 ще се наредим сега?
И ще успеем ли да сменим плочата?
Това зависи от нас. Понеделник е. За първи път съм усмихнат в понеделник.
Времето на тая класация отминава.
Да запеем със собствените си уста!
Макар и фалшиво.
Закриваме тая класация. Тя вече ни писна!