Кожата, в която съм принуден да живея

На въпроса „Какви сте вие?” Васко, Емил и Асен отговарят така: „Хора като всички останали. Хора с малко странична сексуална ориентация.”. Те са три транссексуални момчета, които типично по женски делят обща квартира в краен квартал на столицата, разменят си роклите, говорят за мъже по време на вечеря и мечтаят за среща с музикалните си идоли, чиито имена използват като свои артичтични псевдоними. Момчетата предпочитат да бъдат наричани Преслава, Емилия и Андреа. Знаят наизуст всяка една песен на поп фолк изпълнителките и се опитват да наподобят външния им вид, колкото е възможно. Васко, Емил и Асен, също като певиците, работят нощно време. Те са труженички на любовта. Затова толкова харесват песните на съименничките си, посветени на нея. Казват, че любовта и връзките при транссексуалните са краткотрайни. Затова са се научили да живеят за мига, а не за нещо като брака, което не могат да получат. И при тях, както при повечето хора, има граница между любовта и секса, но тези понятия се дефинират по различен от хетеросексуалния начин – любовта е само за красивите, секса е труд, не удоволствие. „Не е приятно да си легнеш с някого, който не харесваш, и да му се отдадеш изцяло. И все пак той плаща – той поръчва музиката!”, казва Преслава. Голяма е изненадата, че парите, изкарани от проституция, не стигат за приличен живот и нови дрехи. Затова момичетата оставят токчетата у дома и на сутринта отново се превръщат в момчета. Андреа работи на бензиностанция, Преслава до скоро е била санитар във Военна болница, а Емилия не подбира и работи „каквото падне”. Това е приказката за съвременната транссексуална Пепеляшка, родена в България, поработила в Гърция и на гара Подуяне и мечтаеща за димитровградския шоубизнес.


Преслава

Емилия

Андреа

В тази приказка някои факти са променени. Пепеляшка не е девойката с най-малкото краче, а носи 43 номер обувки. Тя не е тормозена от мащеха и зли сестри, а от нетолерантното общество, което се присмива на ощавената й коса (или перука). Постмодерната Пепеляшка робува на нормите за красота и си прави клизма всеки ден, за да бъде слаба (и за да е хигиеничен секса с клиентите). Мечтите й са простички. Пепеляшка иска „спокоен живот, пичка и бюст”. Толкова. Нормални желания като на  всички момичета над осемнадесет години у нас искат тези три неща. На подуянските Пепеляшки обаче им е малко по-трудно. Те знаят, че за спокоен живот и нов полов орган първо трябва да си осигуриш добър спонсор. Знаят, че мъжът-мечта Коко Динев и последователите му все още могат да си позволят истинските фолк диви и не им търсят заместители с алтернативна сексуалност. Момичетата не виждат надежда за по-добро бъдеще дори и в Бог. Според Преслава те имат твърде много грехове, за да се молят за прошка. Затова разчитат само на себе си.





Нашите травестити се увличат от светлините на прожекторите, но дори не знаят кой е Ру Пол. Идолите им се гнусят от среща с тях. Алтернативните Емилия, Андреа и Преслава са заклещени в чужда груба и окосмена кожа. Пристегнати са в корсети, чорапогащи и бандажи, за да заприличат на жени и извайват гръдни обиколки с памуци, чорапи и подплънки. Скубят брадите си с пинсета. Гримират се в ярки цветове, за да впечатлят клиентите си. Спестяват за пластични операции. Фантазират за устни, напълнени с хиалуронова киселина. Страхуват се за външния си вид. Момичетата избягват да се разхождат през деня, защото не искат да бъдат нападнати и обезобразени от породистите балкански хомофоби. Иначе и трите говорят за сексуална революция, но я разбират единствено като легална проституция.





 



За саундтрак на българския вариант на Пепеляшка идеално пасва добре познатата песен “I will survive*…” въпреки че още в началото на приказката е ясно, че принцът няма да спаси точно тези красавици и че „подуянски хепи енд” е оксиморон

П.П. Момичетата с малки имена не знаят коя е тази Глория Гейнър и затова избират друга емблема да илюстрира живота им – „Водка с утеха”.

*в превод от песента на Глория Гейнър – „Ще оцелея...” (песен, известна като химн на хомосексуалистите)