Абсолютно безсмислен текст

Абсолютно безсмислен текст
12-06-2013г.
124
Венци Мицов

Познавам един Жоро! Жоро е таксиметров шофьор. Преди време е бил учител по физическо възпитание, но когато се оженил и завъдил челяд, разбрал, че с учителската заплата не може да изхранва семейството си и сменил професията си с далеч по-рентабилната и доходоносна - „бакшиш“.
Жоро има навика да обсъжда политически теми с всички, които се качват в колата му. Твърди, че предаването „БНТ такси“ е откраднало концепцията си от него.
„Возих веднъж един до Сан Стефано 29 и един месец след това им видях предаването. Все едно се возиш при мене, ама с камера. Само дето тия от БНТ хич не могат да карат. Кой им дава книжки на тия хора, не знам?“ – казва Жоро, но по тона му си личи, че не е много ядосан и е склонен да махне великодушно с ръка.
Аз се возя само при Жоро. Той ме осведомява за всички новини, защото, за разлика от мен, постоянно слуша радио, чете вестници, а пък и има малък китайски таблет (подарък от неговия кум), с който рови, когато спре някъде в зона с Wi Fi.

Тази сутрин пак се качих при Жоро и поех към центъра, където имах среща по работа.
- Разбра ли сега – започна Жоро още от вратата – Волен не е такъв, за какъвто ти го смяташ. Вчера е довел цяла делегация от Китай и е казал, че АТАКА ще умрат, но ще вкарат свежите китайски капитали в родната икономика.
- Жоро – рекох аз – това е страхотна новина.  А па и за китайците какво е да съживят една икономика като нашата. Та ние сме колкото един малък китайски град.

Съзирайки иронията в думите ми, Жоро малко се понацупи. Даже за миг ми се стори, че цъкна нещо и апаратът му започна да отчита по-бързо, но отдадох това на сутрешната си мнителност и замълчах.
- И въпреки всичко не си прав за Волен – продължи Жоро – нали видя как той се сопна на ГЕРБ и Ердоган. ГЕРБ паднаха от власт, а сега и самите турци скочиха срещу техния премиер. Това значи, че Волен ги усеща нещата...
- Ех, много го обичаш тоя Волен, бе – не му отстъпих аз – ти за АТАКА ли гласува?

Жоро леко се смути. Изпсува един участник в движението, натисна клаксона, тресна още една-две каруцарски ругатни по адрес на състоянието на пътната настилка и задръстванията.

- Щях да гласувам за АТАКА, но на 12-ти май ми се обади един клиент за дълъг курс. До Солун чак. Нямаше как да изпусна курса, а и изкарах нелоши пари. Когато се върнах, изборният ден беше отминал. Но да ти кажа и на Волен му нямам пълно доверие. Той си е патриот, ама Павел Шопов не ми харесва нещо...
- Ха! Как така, нали все ми го хвалиш?
- Виж сега, аз харесвам и Бойко. Бойко е мъж. Не е като оня интелектуалец Станишев с очилцата...
- Да де, ама Бойко и Волен сега се мразят, нали така – реших да го натикам в собствения му капан аз – не е ли малко противоречиво да харесваш врагове?
- Бе не знам, аз на Бойко му вярвах. Само тоя, финансовия министър, как се казваше...Тоя с постната пица, дето приличаше на хер Флик...
- Дянков – припомних услужливо аз – Дянков се казва.
- Да бе, тоя Дянков... Хич не го харесвах аз. Знаех си, че Дянков ще изяде главата на Бойко. Така и стана.

Жоро млъкна. Аз се възползвах от моментната тишина и погледнах задръстеното с коли кръстовище на „Орлов мост“ и си спомних протестите от миналото лято. И от зимата. И докато си мислех за това, Жоро, сякаш прочел мислите ми, подхвана отново.

- Обаче тука какво беше зимата. Погром. Дали тая зима няма да е същото. Аз на тоя Орешарски му имам вяра, че ще се опита да направи нещо. Обаче тия от ДПС силно ме притесняват. Особено Хасан Адемов. Името му ми звучи някак си стряскащо. Не може български министър да се казва Хасан.
- Щом казваш, Жоре. Ама няма как, нали са коалиция.
- Те хубаво са коалиция. Аз на тая коалиция като цяло и имам доверие. Само ако може да сменят тоя Хасан. Значи, не може да нямат някой, който да не е Хасан.
- Сигурно имат, Жоре, сигурно имат – отвръщам аз и забелязвам, че сме стигнали на кръстовището на университета.

Жоро вика стоящия в средата на улицата продавач на вестници и купува „Уикенд“, „Шоу“ и „7 дни спорт“.
- Другите вече ги прочетох от сутринта – някак машинално ми казва таксиметровият шофьор, знаейки, че няколко пъти съм го упреквал за това, че чете жълта преса.
- Знам, знам – отвръщам аз – ти си толкова информиран тая сутрин, че няма как да не си изчел всичката преса.

Поемаме към Попа. Жоро поглежда вестника. После набива спирачка, защото за малко сме изпуснали зеления светофар на спортната палата.
- Видя ли? Слави Трифонов най-накрая щял да се жени. И напускал БТВ, защото получил предложение да стане лидер на нов опозиционен политически проект, заедно с Първанов?
- Жоро, пак ти казвам – отвръщам аз с усмивка – не вярвай на жълтата преса. Улесни си живота и не вярвай.
- А на кого да вярвам – ядосано ме стрелка с очи Жоро – през 1997 повярвах на един банкер, че банката му е стабилна и загубих всичките си спестявания. После повярвах на един цар, че ще ни оправи за 800 дни и загубих 4 години от живота си. После повярвах на един строителен предприемач и загубих 30 процента капаро за апартамент на зелено...
А преди няколко дни разбрах, че владиката, при който ходех да се изповядвам едно време, преди 10-и ноември, ме е клеветел в ДС, че имам долари и съм си купил касетофон...

Не знам какво да кажа на Жоро. А и наближаваме петте кьошета и аз трябва да слизам.
- 12,50 – вика Жоро – и не ми се сърди за сметката. Тия задръствания са отвратителни. Аз на Фандъкова й вярвам, че ще оправи София, обаче тия, зам. кметовете й нещо ме притесняват.

Плащам на Жоро и с облекчение слизам от таксито. А Жоро спира на стоянката, отваря вестника и си сипва кафенце от термоса.
Жоро е готин. Аз му имам доверие... Само апаратът на таксито му ме смущава малко, струва ми се, че не отчита вярно...
Но въпреки това утре пак ще се смъкна с него до центъра.
Схванахте ли идеята на тоя текст?
Не вярвам. Текста е абсолютно безсмислен.
И ако сте го дочели докрай, то е, защото съм ви симпатичен по някакъв начин.
Обаче текстовете ми не ви вдъхват доверие...
Кой знае, може и аз скоро да стана таксиметров шофьор???
 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.