Заточеници… в плюнка

Баловете минаха и страстите абтуриентски заедно с тях. Потънали  в еуфорията на подготовката, ресторантите, тоалетите и колите, опиянени от неразбираемата радост, че излизат на ринга на живота, т.нар. зрелостници май позабравиха за нещо доста по-важно – резултатите от матурите… За математиката е ясно – числа, формули, алгоритми, вектори – или ги знаеш и можеш да решаваш, или не. Не че липсата на култура и знания, не води до колосални гафове, но те някак си остават изгубени в цифрите и така и не разбираме за тях. Затова пък журналистите с интерес чакахме резултатите от темата по литература -  "Изгубената родина" върху стихотворението "Заточеници" на Пейо Яворов. Уникална творба.  Страхотна лирика, изстрадана чувственост... Но това е само едната гледна точка…

От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...

Поезията на Яворов е изповед, напоена с трагичност, с болезнена критичност и изстрадано откровение.  В неговите представи съвършената човешка личност е свързана със свободата, с борбата за запазване на благородството и етичността на националното съзнание и на стремежа за самопреодоляване. Спомням си много ясно думите на моя  учител по български – Яворов е творец, който трябва да бъде четен като и чрез Библията...

Именно този спомен,  този уникален подход към възприемане на творчеството му,  промениха моето виждане за едно цяло поколение автори, преподавани и изучавани механично, по учебен план като хладни формули, със страстта, с която се попълват графи в материалната книга в учителската стая.  И именно заради това резултатите не закъсняват.

Гаврата с едно произведение като „Заточеници“, с един от уникалните ни писатели, с философията на едно фундаментално творчество, граничи с престъпление. Но дали преките извършители са тези с химикалките и празните погледи?  Или онези по бюрата в министерство на образованието, които се постараха да изпразнят същите тези очи и глави още в началното училище? Или пък  тези, които петнят титлата учител и „хейтват“ системата и държавата, обричайки децата ни на безпросветност?!?

Запазвамe пълната автентичност  на гафовете от матурите – с цялата палитра от граматически, пунктуационни и... да ги наречем смислови грешки. / б.а. думата „смислови“ не е коректно употребена – може да има смислови грешки само ако има мисъл!/

*За личния му живот и творчеството:

"Яворов много страдал заради едно трагично събитие в живота си - самоубийството на дъщеря си Лора."

"Яворов е имал и съпруга, и любовница, но умира твърде млад."

"Яворов е написал стихотворенията "Арменци, "Евреи" и "Баджанаци".

"Яворов се сбогува със сушата защото е заклещен на един кораб."

*Автобиографичните и  безумно неадекватни фактологически грешки обаче бледнеят пред разсъжденията върху страстите на лирическия герой...

"Героят вижда как Вардар, Дунав и Марица ще греят в гроба му."

"Лирическият говорител и неговата дружина обичат всеки стрък и всеки клон от родината."

Неразбирането на произведението като че ли не е най-големият проблем, защото не всеки може да бъде аналитичен и задълбочен, дори в прочита… Но всяка следваща „мъдрост“, показва и дълбоки  пропуски по история, по философия, по български език...

"Стихотворението "Заточеници е интерпретативно съчинение."

"В третия стих се казва как ги е продал КМЕТЪТ."

"Лирическият герой ОПЯВА своя роден край, понеже заминава за чужбина."

… Потънали дълбоко я в блатото на родното образование, я в дебрите на тяхната „Планета“  / б.а. Пайнер/ или забравили да приберат малкото насъбрана от училище мисъл от щандовете в МОЛ-а, кандидатите за бъдещи студенти/ и не дай Боже - управници/,  изливат на белите листа своята извратена мъдрост за родината:

"Без родина човек живее само на повърхността на света."

"Човек, изгубил родината си, се превръща в предадено животно."

"България някога е била силна държава, а сега е като плюнка на картата на света."

Може би защото и тези, които днес имат шанса да определят съдбата й, както онези преди тях и тези преди тях....  дадоха всичко от себе си, да отгледат поколения, ограничени от собствения си интелектуален дефицит, емигранти от реалността, „заточеници“ в „плюнка на картата“, наречена България.
Или както един от тях е написал:

"Ако се задълбочим в по-дълбоко в определени творби, може да открием дълбок и тежък аспект."