„ Научиха ме как да казвам „секс, свирки, отзад“ на италиански. Пребиваха ме, ако се прибирах без пари.“

Тя е на 30 години, с четири деца. Жертва на домашно насилие. Няма зъби. Иначе зад изпитото от болка лице и съсухрена кожа, някога е надничало хубаво младо момиче. Нейната история ще ви трогне, ще ви разтърси, ще ви накара да се замислите за същността на думата „щастие“. Ще я наречем Живка – жената вкопчена в живота, независимо от неговите обрати.

Цената на лъскавите неща
Живка е глезлата на семейството. Свикнала е да има хубави дрехи, бижута, разполага с пари. Тежката криза в края на 90-те години обаче доста променя живота на семейството й. Парите се стопяват, баща й се пропива, започват непрестанни скандали. Това я кара да потърси спокойствие на улицата, при приятелите. Сама разказва, че не искала да се прибира, за да не слуша кавгите за пари и непрестанните запои. Хваща се с момче, което започва да й купува лъскавите неща, с които е свикнала. Но всичко си има цена. Георги започва да я придумва да участва във „фиктивната“ си продажба. Неговият брат щял да уреди всичко. Тя само трябвало да отиде до Благоевград с някоя приятелка, за да не е сама... Наивна и глупава история, но за едно младо и подведено от охолния живот, който му предлагат, момиче, явно не чак толкова.

Пътят към проституцията
„Взех една позната с мен. Отидохме с колата на моя приятел и брат му в Благоевград, където трябваше да направим срещата в един апартамент. Казаха, че всичко е уредено и полицията ще дойде и ще си разделим парите. Но не стана така. Нещо се обърка…“

Настаняват Живка и Деси в апратамент. Купуват пиене и мезета и компанията се забавлява цял ден. Изведнъж на врата се звъни. Идват още хора. Георги и брат му изчезват. Новите мъже взимат документите на момичетата. По тъмно тръгват към Македония. Никой не ги спира, полиция не се появява. Тогава Живка разбира, че продажбата им не е фиктивна. Прави опит да избяга, но... мъжете стават агресивни, пребиват момичетата и вадят оръжие за респект. Така през нелегален маршрут стигат до село в Македония.

Македония
Настаняват ги в къща в покрайнините на селото. Там Деси изчезва. В стаята на Живка „настаняват“ украинка и румънка. Държат ги заключени. Водачите ги предават на трима шиптъри. И ужасът започва – бой, изнасилвания, гаври. Така няколко дни. Една нощ ги товарят в коли и ги откарват в друга къща – близо до Охрид. Там има десетки други момичета с тяхната съдба – жертви на трафик.

„Бяха само от бедни държави – Украйна, Беларус, Сърбия, Румъния. Даваха ни храна и вода. Сводниците си правеха с нас каквото поискат. Задоволявахме всяка нужда. Мен ме пребиваха, защото не исках да правя секс. Смазваха ме, а после заличаваха синините с грим. Вечер ни хвърляха разни хубави парцалки и ни караха в бар в Охрид. Там танцувахме и ако клиентът поиска секс – имаше стаи до бара. После плащаха на бармана. Аз не исках, молех се, но те ме водеха. После се оплакваха на сводниците и те ме изнасилваха групово, след това ме пребиваха.“
Една вечер в къщата идват други албанци. Взимат Живка и украинката и тръгват.

Албания
Минават и албанската граница. Отново никой не ги спира. Няма полиция. Отиват в близкото село. Живеят в хотел няколко дни – всяка със своя сводник. През деня се разхождат като двойки, а през нощта - отново изнасилвания, гаври и побой.
„Ама украинката не я биеха – тя си беше тръгнала да проституира, но мен ме смазваха.“

След няколко дни отново тръгват. Стигат до пристанище. Живка разбира, че заминават за Италия. Натъпкват ги в тайник в трюма на кораб. Общо 11 човека. Затварят ги и отгоре нареждат стока. Така пътуват до Италия – почти без въздух, отново под заплахата, че ще ги убият, ако издадат и звук.

Италия
Пристигат през нощта. Водят ги в апартамент. И сценария се повтаря. Живка стои затворена по цял ден. Новият й сводник я насилва редовно. Там обаче не работи по барове, а на естакадата.

„ Научиха ме как да казвам „секс, свирки, отзад“ на италиански. Казаха, че без пари не мога да се прибирам. Но там нямаше много работа и ме биеха.“

Карабинерите често правят хайки и това плаши шофьорите. При една от акциите я арестуват, заедно с други момичета. Стоят една нощ в ареста и ги пускат. Живка предполага, че трафикантите или са дали подкупи в полицията, или са показали фалшиви паспорти. След два дни тръгват отново. Но с нови сводници. Този път с паспорти и с влак. Пътуват като редовни пътници, но без шанс да се измъкнат. Въоръжените мъже ги следват плътно. Спират в Париж, отново нощуват в апартамент в покрайнините. И тръгват. Следваща спирка – Хага.

Хага
„Там започна истинският ад. Започнаха зверските изнасилвания. И аналните… По няколко човека наведнъж. Пребиваха ме. Насила ми даваха да шмъркам кокаин, за да издържам през нощта. Аз бях само на 15 години и исках всичко да свърши.“

В Хага отново живеят в апартамент в краен квартал. През деня Живка и украинката стоят в под ключ. Сутеньорите им носят храна, алкохол и наркотици. Нощем танцуват в бар в близост до червените фенери. В таванско помещение над бара има специални стаи за секс. Момичетата трябва да покрият определена норма. Има случаи на вечер да имат над 10 клиента. Те поне ги пазели - слагали презервативи, за разлика от сводниците, които плащали с изнасилване и бой, ако нормата за дневен доход не е покрита. „На тях не им пука. Ние сме само стока. Ако забременее момиче го сменят. Даже не искам да си помислям какво става с него.“

С времето украинката печели доверието на шиптарите – дават й ключ и телефон и става пазач на Живка. Следи я изкъсо, за да не избяга. Въпреки това Живка опитва, но отново е пребита. Този път е със счупено коляно. След поредния побой, една българка, работеща доброволно в бара й дава своя телефон, за да се обади в България. Успява да се свърже с леля си, която подава сигнал в полицията в София. Но Живка още е в плен. След поредния отказ да се качи в стаята с клиент е продадена на друг сводник. Той я държи заключена няколко денонощия в друго жилище в Хага. Прави с нея неща, за които тя не иска да говори. Живка успява да научи къде поредният изрод държи ключовете. Един ден просто взима пакета с кокаин и няколко скъпоценни камъни, които намира и тръгва да бяга без да знае накъде, без да знае език... Спира полицай, моли за помощ, но той й отказва… „ Исках само да се върна. Само да видя България отново.“

Отчаяна тя сяда на една пейка и започва да плаче. До нея спират двама сърби и тя ги моли за помощ. Отвеждат я в хотелска стая и се гаврят с нея цяла нощ. На сутринта обаче й помагат да открие българското посолство. Но и там не я приемат, докато я проучват я кара да чака пред сградата 3 часа – окъсана, насинена и с избити зъби.

И все пак мечтата й да се прибере вкъщи се сбъдва.

Реалността
Когато си идва, за нейна изненада я очаква реалност, доста различна от тази, която е очаквала. Родителите й се срамуват от случилото се и забраняват да се говори за това. Изолират я. Тя се жени за първия мъж, който среща. Едва 17-годишна ражда първото от четирите си деца. И живее следващите години в капана на домашното насилие и страха. Мъжът й я бие и шантажира, че ако го напусне, ще разкаже на познатите й „срамната“ история…

 

• Продължението на „срамната“ история, както и схеми за трафик на жени и оръжие може да видите скоро в Предаването на Карбовски по ТВ7