...даааа ти честитяяяя лииииии???

Честито! Вчера едни 240 души влязоха в сградата на площада, точно пред паметника на „Цар Освободител“.
Знаете ли историята? Конят на царя от паметника уж щял да се вдигне на 2 крака, ако видел девствена девойка да минава покрай него... Тая история много ме забавляваше, когато бях малък. Сега някои биха я нарекли „проява на лош вкус“...
И вероятно ще се прави. Сега историите са други – паметникът видя доста неща в най-новото българско време.
Та честито! Имаме си ново народно събрание, нов шеф на народното събрание, който е от Кула, видинско, но говори на пернишки диалект.
И заместник-шефка на народното събрание, която не говори на пернишки диалект, но за сметка на това не млъква, вероятно дори когато спи.
Имаме си псевдопобедители...
Псевдозагубили...
И „АТАКА“.
„АТАКА“ не губят никога. Те са като вица на бай Радой Ралин – не познават командата „назад“. Те се компенсират с „кръгом и пак напред“.
Какво, стреснати сте от първото заседание? Не знаехте ли, че така ще се случи! Не го ли поискахте именно вие, Ваши Величества Избирателите?
Не поискахте ли да се подиграете със статуквото и да му дадете една изключително сложна за решение задача – как в патова ситуация да се състави кабинет?
Грешка! Сега разбирате ли, че няма вариант, в който едни хора, събрани около баницата, да не измислят начин да си я поделят.
Сега стана ли ви ясно, че когато дописвахте върху изборната бюлетина името на Чък Норис, всъщност създадохте чудовище?
То може и да не издържи дълго. Може и да не го запомним с почти нищо. Но то е чудовище. Франкенщайн-ът на българското политическо дъно.
Та честито! Паметникът на царя, който наскоро бе ремонтиран, като едни хора отрязаха краката му с флекс, е видял много неща. Паметникът помни повече от нас, защото ние имаме къса памет.
Ако паметникът можеше да говори, щеше да разкаже много истории – как Петър Младенов повика танковете.
Как Желю Желев помоли хората, които бяха готови за антикомунистическа революция през 1990 година, да се разотиват по домовете си.
Как през годините в сградата на парламента влизаха едни честни хора...
И как 4 години по-късно излизаха едни не дотам честни, но доста по-богати пичове.

Честито! Склонен съм да повярвам на глупостите на другаря Георги Димитров, чиято мисъл как колелото на историята ще спре да се върти при окончателната победа на комунизма ме дебнеше в бръснарницата на родния ми Кюстендил, когато тате, Бог да го прости, ме водеше да ме подстрижат (в стил „пионерче - олигофрен“)...
За мен колелото на историята спря, че дори превъртя назад, в момента, в който вчера  видях как едни хора от една парламентарна група правят историческа възстановка на „културната революция“ в Китай, организирайки публичен пуч над техен враг от съперничеща партия...ъъъъ, кабеларка...
Две партии, произлезли от една и съща кабеларка... Едната, от които, държи ключа към новото ни правителство.
Е, честито да ви е! Както пееше една певица с голям бюст „... даааа ти честитяяя лиии, че те имааа тяяяя лииииии“.
У нас певиците със силиконовите бюстове познават по-добре обстановката от маститите социолози.
У нас поп-фолк певица изпя „Доларите в марки“ в момент, в който доларът все още бе по-скъп от марката.
А друг изпя „Мъни – мъни“... И влезе в затвора.
Ние живеем в страна с особена история, която или не можем, или не искаме да запомним. Хубавото е поне, че помним поп-фолк хитовете си. Които са част от най-новата ни история. По-безобидната ни част.

Какво, не сте съгласни ли? Напротив! Съгласни сте! 48 процента от вас не гласуваха!
48 процента от вас направиха така, че 50 процента от нас избраха 100 процента от тях!
Това ако не е тотален аритметически поп-фолк, не знам какво е...