В името на Отца...

Наркоманията е чумата на съвремието. Възрастовата граница на онези, които ще опитат за първи път дрога е плашещо ниска. Отказалите се са твърде малко. Навсякъде е трудно да спреш, но в една закъсала икономически и духовно страна за огромна част от зависимите е напълно безсмислено. За „здравите“ пък е по-удобно да не виждат зависимите, да се правят, че не съществуват или просто да ги наругаят с думите „мани ги тия наркомани“.  Иначе момчетата и момичета, които посягат към наркотиците  по нищо не се различават от вашите деца. Както се казва: на всеки може да се случи. И се случва. Или с други думи -  в днешно време да срещнеш някой, които никога не е опитвал поне марихуана си е цял късмет.

Иначе адекватна помощ за жертвите на наркотиците на практика липсва. За пристрастените към хероин са измислени метадоновите програми. За онези, които имат опит е ясно, че това „лечение“ не е изход, защото и тези програми са се превърнали в мръсен бизнес. Вместо да помагат на наркозависимите, те ги правят отново зависими, но към друго вещество. По-заможните семейства пращат децата си в комуни  в Испания, където  те живеят  отрудено в нещо като ферма или ранчо, откъснати от среда и ежденевеие, в пълна изолация. Но когато усетят свободата, повечето  от тях отново тръгват по кривия път. В България има няколко комуни. Дейността и успеваемостта им е спорна. В световен мащаб лечението на наркотични зависимости в този тип организации също няма висок процент „оздравели“. Статистиката показва, че едва 20% от лекувалите се не се завръщат никога към опиатите. Останалите са обречени завинаги.

В Страстната седмица, когато миряните се сещат, да отидат в църквата и аз го направих. Там се запознах с отец Георги, Той е отворил сърцето си за наркозависимите и е приел това като дар от Бога. Той изцелява душите им и им показва какво е да почиташ Бог.  Отчето е създал програма, която трае около 9 месеца, толкова според него е нужният период, за да влезе човек в ремисия. В двора на един храм, насред цивилизацията той е построил малък център за духовно обгрижване на наркозависими. Там се приемат по 5 момчета. За тях денонощно се грижи екип от вярващи християни, които отец Георги е събрал. Капацитетът на мястото е много малък, но резултатите са невероятни. Голяма част от момчетата постъпили веднъж в центъра, остават наоколо завинаги. Очистените помагат като доброволци и дават надежда на новите, които постъпват в центъра.

Свещеникът разказва, че действа, както му подсказва сърцето и съвестта. Условията на отец Георги са прости - никаква дрога, алкохол и много малко цигари. Досега „духовният метадон“ на отец Георги е спасил над 160 зависими, които никога повече не са посегнали към наркотиците. Истината е само една – вярата в Бог.

Денят на момчетата започва като на всеки вярващ  - молитва, закуска и работа. Тези от зависимите, на които отец Георги е успял да намери занимание, отиват да се трудят. На останалите се намира работа в храма, в градината или в кухнята на центъра. Вечерта всички прекарват заедно в разговори, прави се обзор на деня и се споделя. Според отец Георги и екипа, които обгрижва момчетата е най-важно те да се научат да споделят. Понеделник, сряда и петък са  духовните дни. Тогава отец Георги ги въвежда във вярата и им показва как да намерят Бог. И повечето го намират.

Отчето учи зависимите, че е грях доброволно да се отказваш от живота и да се предаваш на смъртоносната отрова. За нас – „независимите“ би било грях, ако не сме съпричастни към делото му.  Но практиката на духовния център показва точно това -  в благородното си занимание отец Георги се сблъсква с много трудности, липса на финансиране и разбиране.  Жалко е, че едно уникално и безкористно в мисията си място, учещо изгубените души на добродетели и връщащо ги към смисъла на съществуването, издъхва в невъзможност да работи и да приема наркозависими.

Центърът на отеца е чистилище за онези, които са били съблазнени от дявола. Някъде там във всекидневните грижи и труд, наркозависимите момчета изхвърлят греховете от душите си и отварят сърцата си за Бог и вярата. Всички от тях казват, че естественият ход на употребата на дрога е смърт. Момчетата разказват, че само вярата може да ги спаси. Макар и борбата да е за цял живот.

Варна. Квартал Аспарухово. По стръмната малка уличка към храма често се изкачват болните души на онези забравили Бога. По обратния път обаче често си тръгват спасените… Димитър е едно от момчетата намерили мъдрост и сила да се спаси.  За него днес наркоманията е болест на духа, а не на тялото.  

Дни преди Възкресението Христово възкръсналите за живот момчета продават икони, направени от самите тях. Спечелените пари се инвестират в лечението им. Който не може да дари пари по сметка, може просто да мине покрай храма и да си купи нещо наистина от Бога, нещо направено от ръцете на онези, които са повярвали и са излезли от пъкъла. От онези, които са познали Бог. Те вдъхват вяра и смисъл, помага им един отец на име Георги. И въпреки, че всички места при него са заети, той очаква всеки нуждаещ се от вяра и помощ, за да му даде втори шанс – този път от Господ.