Българите на изток от Бога и рая

В годината има една седмица за равносметка. Седмица, в която всеки да погледне живота си,  да помисли за какво живее. И да направи крачка в желаната посока.

Велики Понеделник  
 „Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен  с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище“

Не  чистилище на митрополски досиета и място за долни страсти. Днес храмът ни е всичко друго, но не и дом за молитва. Модерно е да се ходи там на празник.  Особено преди избори. С фалшива усмивка и по амeрикански лустросано семейство, като за пред хората. Да ги снимат.  Храмът за мнозина днес е тържище за имидж, безплатен PR. Предизборна платформа, препечатана механично, с печатни грешки като „ценности“ и „морал“. Без оглед на реалността. 

А там отвън, на метри, хора хранят бездомните кучета, докато просяци търсят в боклука коричка хляб. Деца се молят за милост на собствените си родители, докато майки молят Бога за деца. Гротескно и скандално. Пиетата на политическата суета и социалното лицемерие, издигнала снага над някога гордият купол на българския храм. А, долу, от висините на амвона се носи молитва, изгубена в шума от мегафоните на близкия митинг...

Велики Вторник
Христос разказва притчата за разумните и неразумните девици. Едните преценили правилно и запазили светилниците си запалени, а другите заспали, светилниците угаснали и те не дочакали жениха.

Нормално. Какво е нормално днес?  Нормалността е едно доста странно понятие.
Да си нормален в безличието, означава да си сив. Да изчезнеш в потоците незначимост, омраза и обикновенност. Да заспиш. Да оставиш светлинката в душата ти да угасне. Това се очаква от хората. Да спрат да мислят. Тонове компромати, СРС-та, лични мръсотии, които не би трябвало да засягат никой друг освен самите политици. Това ни се поднася. И за да станем част от играта се налага да бъдем убедени, че сме незначими. Че ни няма. Това искат от нас. А всъщност само от нас зависи дали да бъдем такива или...

Велика Сряда
В този  ден Синедрионът взима решение да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отива при иудейските първенци и уговоря да Го предаде за тридесет сребърника...

 Колко пъти сте били предавани в живота си? От приятели, от любим/а? И само това да е! Предателството в нашето общество е нещо нормално и естествено. Днес възхваляваш, утре обругаваш. Историята на страната ни.  Стефан Стамболов – човекът  изградил базови институции. Мъжът създал представата за държавност. Политикът, показал какво е политика, какво трабва да е автономията на един народ, мачкан  и тъпкан  5 века... Той е третият по продължитерност управник след Станко Тодоров и Тодор Живков. 7 години! Цели 7 години! Убит брутално. С посечени ръце, с нарязано лице. Историята на държавата. Брулени от собствените си страхове, поливани със собствените си нечистотии, ние продължаваме да търпим и търпим... Не друго, а предателството. Не се опитваме да свикнем, ние живеем с него. Предателството е част от сценария, в който сме статисти. Онези там с гласовете... 30 сребърника – за един живот /50 лв. за един глас/. Девалвалацията на ценностите е /може би/ необратима.

Велики Четвъртък
Тайната вечеря. Произнесена е смъртната присъда на Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. Това е нощта, в която  в Гетсиманскта градина Иисус Христос се моли на Бога да бъде подминат от „ горчивата  чаша“.

Блян и реалност. Морал и  политика.  Словесна антигония, родена от безумието на един народ. Така преживямаме днес. Тайните вечери на „силните“ мъже стават достояние на всички.  Вечери с разговори далеч от философията на живота... Далеч дори от някакъв  смисъл. Измиването на ръцете е нормално действие, дори в политиката. Мъжки клюки,  флашки със записи, стенограми и снимки ни занимават денонощно. А трябва ли да знаем за тези  срещи?  Интересуват ли ни махленстването на властта и компроматите на опозицията?  Факт е, че силно политизирани и поляризирани са бедните обществата.  А нашето освен финансово е бедно и духовно. Дори и да не ни харесват тези констатации, животът днес е такъв, какъвто  сме го изграждали с години. И горчивата чаша на това, което предстои  си е само наша.

Разпети Петък и Велика Събота
Най-тежките дни в годината. Разпъването, страданията и смъртта на Господ Иисус Христос.  Изкуплението на човешките грехове от Божия Син.

Онзи, който преди хилядолетия, следвали милиони. Онзи, който ги нахранил с пет хляба и две риби. Онзи, който същото това множество предава и заклеймява. Но стига толкова за библейската история. Та ние си имамаме наша, в която битуваме ежедневно. Там, на кръста, Иисус Христос помолил баща си: “Прости им, Отче, те не заят какво правят”. И в това е смисълът на тези Страстни дни. В прошката, в смирението и покаянието. Но и тях ги няма днес. С бира в ръка и цигара в уста, по потници и джапанки, но иначе на опашката пред храма. Без мисъл, без страст. Някой някъде е казал, че това се прави. Но защо и как? Пред храма са разпънати сергии с пилета и боя за яйца. Скари с кебапчета и кюфтета пушат отвсякъде. Циганки нареждат и преследват със снопове свещи, върби и цветя, събрани незнайно откъде... А по телевизията тече поредният дебат.

Възкресение Христово
В Събота срещу Неделя, земята се разтресла. Стражите пред пещерата, в която бил положен Господ се изплашили. Когато обаче влезли, тялото го нямало. Иисус Христос, възкръснал в третия ден, според писанията.

Кръчмите са пълни с пияни хора, които празнуват. Градинките около храмовете също. Лее се алкохол, чукат се с боядисани яйца. Крещят, тътрейки се около църквите в полунощ.

На следващия ден църковният двор е пълен с празни бутилки и черупки от яйца. И същите тези хора, които предната нощ са се блъскали там се блъскат и днес. Със запалени свещи и празни погледи. Заедно с онези с лустросаните семейства, дошли да потърсят още един глас. И молитвата от амвона не се чува, изгубена от безгласните стонове на сивотата и безличието на един народ.

... Та, какъв беше смисълът на Страстната седмица?