Вулгария — имиджът ни пред света

Годината 2001 (сп. Егоист) – в зората на милениума Карбовски се вълнува от образа на страната ни пред Европа и света. Днес се оказва, че след повече от десетилетие имиджът на България не просто не се е ъпгрейднал, а продължава да затъва в дупката на западното мислене…

Българите са трудолюбив и гостоприемен народ, предимно скотовъдци, живеещи в плодородните земи под делтата на река Дунав.
?!?
„…а всъщност българите са скотобойци и скотоебци…“
!!!

Горното твърдение е изказано от зрял англичанин по време на последното европейско първенство по футбол. В него няма нищо лично и не е вложена обида. Това е единственото, което знаят малките английски човечета впрегнати да живеят, орат и да се плодят за империята Грейтбритан. Тези малки английски човечета наистина мислят по начина, по който се изразяват.

Когато световното информационно село си създаде мнение за някого, вече е късно да се протестира. У нас обаче никой не сеща да протестира или да коментира поне по някакъв начин имиджа на т. нар. „родина“. Ние се правим, че не забелязваме обидното и пренебрежително отношение на другите нации към нашата. И все повече приличаме на човека от пословицата, който го плюели, а той викал че дъжд вали. Толкова много обидни неща, казани за една страна и за една нация като българите — няма. Гордостта на българина е като паница леща — никой не я разбира и никъде няма да повярва, че струва нещо. Преди да започне обаче анти-българския пасквил съставен предимно от цитати трябва да дефинираме две аксиоми:

1. Българският имидж се създава предимно от българи
2. Имиджът на България е всъщност това, което тя представлява

Ако някой от нещата, които ще прочетете по-долу ви се сторят нормални и естествени, то тогава вие сте типични българи, които живеят в тоалетна и отдавна са престанали да забелязват кафявия цвят.

Т.нар „родина“ е имала много имидж-мейкъри през дългата си история. Крайният гео-политически резултат от имиджосването на т.нар. „родина“ е тотален анти и негативен имидж. Както писа наскоро немски журналист „ако България не съществуваше, никой нямаше да забележи…“ Защото имиджът на България е нещо обратно на имиджа на мъртвеца. За мъртвеца се говори или добро, или нищо. За България се говори или нищо, или лошо. Каламбурът е евтин, но ще ви стане скъп, тъжен и жестоко верен извън Калотина.

Имаме голям проблем с името на тази страна. Гръцките хронисти още със създаването на българската държава са се опитали да преставят българите като ужасни варвари, които нямали капка свян и култура. Кръстили са ни„вулгари“ – дума, която в англо-саксонския свят по-късно означава само едно : „простак“. Вие живеете в една страна, чието име за другите нации звучи като „Простакия“.

Съвсем реално лошият имидж се разделя на два потока : имидж-ин и имидж-аут. Първият имидж се създава у нас когато дойдат чужденци, вторият навън, когато излезе българин.

Какво се говори за нас от нас?! Че хората в българия са трудолюбиви, интелигентни и гостоприемни. Че страната ни е красива. Че жените ни са красиви. Че мъжете ни са големи ебачи. Че имаме богата история. Красиво черноморие, Албена, Златни пясъци, плодове и зеленчуци, дързост и дива балканска красота, гордост и неразбираеми предразсъдъци.

Извадете си черните огнени балкански очи и си сложете за малко воднисто-сините англосаксонски зъркели, с които те ни наблюдават. Какво ще забележите? Докъдето ти стига погледа — само лайна. Англо-саксонците обаче са учтиви копелета и когато са у нас — те обявяват тези лайна за екзотика. А като се приберат се превръщат в истинските имидж-мейкъри на България от последния ден. Тези хора правят на прах всички илюзии, в които вече и ние не вярваме.

Те си казват: Пичове, гадна е тази страна. Не ходете там. Това е място за туризъм само за психясали ърбан-авантюристи, които със сто долара я обикалят. И както джънгъл-аватюристите се кефят, когато попаднат на копулация между слонове — така и те се кефят когато попаднат в циганска компания, свада с ножове или на ампутираната магистрала при Оризово. Там, където стават катастрофи.

Имидж аут:
Не знам откъде да започна. Най-добре от инициативността на българската нация. Когато турчин отиде в Германия, той започва да прави айрян. Когато българин отиде в където и да е — той започва да прави бели.

Но първо: какво се говори за нас? Йогърт, йогърт, йогърт! Мамка му, за нас се говори, че живеем в едни планини, правим кисело мляко, спим с овцете си и живеем по сто години, защото водим природосъобразен начин на живот (Южна Корея). Говори се също, че ядем кучета (Франция). Че българите и румънците са цигани (Байерн). Че сме неблагодарници (Русия). Че играем махленски футбол на ужасни терени (Испания). Че жените ни са проститутки (Италия). Че сме изконна територия (Анкара). Че не ставаме за бизнес, освен за пране на пари, но пак е рисковано (островите Офшор). Че сме единствената нация по-гадна и по-мразена от поляците (Варшава) . В другите части на света, повярвайте ми или ни наричат Унгария, или викат „йогърт!“ или нищо.

Тъжно ми е. Балканското ми сърце страда от имиджа на тази страна. Никога не успях да чукам шенгенка. Винаги когато съм се запознавал с германка и съм казвал, че съм българин, съм получавал едно леко „Оу!“ и „Аха-а!“. Дотук си братче. Няма значение че физиономиата ти е арийска и си дал сто долара за очила тип ентелегетно-европеидни. Познавам го по очите на шенегнеките. Кой не знае българите, кой не е чувал за тях… Българите са аут. С този имидж те никога няма да чукат нищо в добре подредения свят на Обединена Европа. За другаде не знам.

Не плачи сърце. Все ще измислим нещо... A шенгенките са тъпи. Това е и святата истина. Имиджът е нищо. Жаждата за приобщаване към Европа е всичко.

Имиджът е съвкупност от знаци, които дават една марка, за да бъде тя разпозната и приета като такава. Нашите знаци приличат на знаците на пиян глухоням ексхибиционист. Те са незаконни, неуравновесени и са разбираеми само за нас си. Реалният български имидж на всеки отделен индивид е изключително различен, светъл и чист. Като съвкупност обаче нацията, която нарича себе си „народ“ никога не е работила за себе си, за собствената си угода, та камо ли за собствения си имидж. Ако не бяхме българи щяхме да се смеем от сърце на единствения рекламен билборд рекламиращ България. Там, малко след като влака мине Калотина и набира скорост към София винаги на поляната след гората има едно циганче. Циганче козарче с опърпани дрешки. Може би се казва Калитко или Хасан. То най-добре рекламира вашата т. нар. „родина“. Събува си гащите, хваща с ръка онова и го размахва с въртеливи движения към пътуващите влакове. Опитва се нещо да изкрещи, но никой не може да го чуе. Тогава то подхваща предварително събраните камъни и започва да замеря с изумителна точност радващите се по прозорците пътници.

Имиджът е нищо. Довери се на жаждата си за Европа.