Специален коментар
ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ДЕЗЕРТЪОРСТВО

--- | 20/04/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Странно ще ви се стори, но аз свещеникът, днес искам да пиша за певеца Кондьо. Преди време, за моя изненада, а предполагам и за християните от Сливен, той обяви, че вече не е православен християнин, а „вярващ“ евангелист. Разказа също за прословутия си сън, когато бил в затвора и когато „повярвал” и който по мое мнение е невероятно странен и дори смешен. Кондьо сподели, че никой нищо не му обяснявал  за православната вяра и как ходел на църква, за да пали свещи, без да осъзнава какво прави.  И ето сега, той намерил пътя към Бога, като станал евангелист.

Бях засегнат от факта, че православен е предал своята вяра. Обидих се и заради  това, че в продължение на 10 години бях близо до Кондьо и неговото семейство.    Запознахме се за първи път, когато трябваше да кръстя внучето му Иван. Извършвал съм много молитви в храма и в дома им по различни поводи. В едно семейство винаги има проблеми за решаване. Беседвал съм с тях по въпросите на вярата и благочестието по всяко време, когато нуждата е налагала. Изповядвал съм както Кондьо, така и неговото семейство. Опитвах се да ги насочвам по правилния път, но... не се получи така. Липсата на контакт помежду ни, престоят на Кондьо в затвора, моето преместване на служба в Пловдивска Митрополия и поп-фолк културата допринесоха това отдалечаване.

Ето и откъде започна всичко... Дойде голямото изкушение, на което Кондьо не устоя, и го арестуваха. Бяха изминали около 15 дни от задържането му и реших да посетя духовното си чадо, което беше в беда. Говорих с началника на РПУ-то за посещение и слава Богу получих разрешение. Когато го посетих, той беше блед като мъртвец и много уплашен. Опитах се да го успокоя и окуража. Занесох му и молитвеник, за да се моли на Бога за прошка и милост. Докато се водеха делата, го пуснаха и ние се видяхме на изповед. Не мога да открия какво сме си говорили и какво е изповядал, заради тайната на изповедта, но ще ви разкажа какво се случи непосредствено след нея . Случи се нещо странно... бих казал чудно. Кондьо бе коленичил пред иконата на Спасителя и както е по правило, епитрахилът беше върху главата му. Свърших молитвата и отдръпнах епитрахила, за да може да стане и целуне св. Евангелие и св. Кръст. Но той не ставаше, а стоеше все така на колене с наведена глава. Помислих си, че може би му е прилошало. И тогава... от Кондьо се чу нещо като оригване, съчетано с ръмжене, и непосредствено след това той каза: „Нещо излезе от мен!”

След това го благослових, казах му да се моли Богу и да има голямо търпение, докато е в затвора. Предположих какво е излязло от него, но явно „нещото“ впоследствие се е върнало с още седем други „неща“, още по- зли от първото. Кондьо излъга и стана поредния хулител на Църквата, като забрави цялото си минало в православието и всичко, което Бог бе направил за него.

 Не може вълкът да е сит и агнето цяло или от един чучур да тече сладка и солена вода. Явно на Кондьо му дотежа да е православен християнин. Не е лесно да постиш - около 170 дни в годината, да се молиш, да се изповядваш, да се причастяваш, да водиш целомъдрен живот, да проявяваш милост и съчувствие... Много по-лесно е да си сектант. Там няма пост - има за по ден-два, кой колкото иска и както иска. Няма истинска молитва, защото те като обезумели издават нечленоразделни звуци, въобразявайки си, че това са „ангелски“ езици. Изповед за евангелистите не съществува - всеки сам си прощава греховете... няма епитимии за тях, няма душеполезно напътствие. Може всяка вечер да си с чужда жена, а сутрин, събуждайки се, да ставаш с чувството, че Бог ти е простил греха просто така, и като се помолиш и благодариш на Бога, следващата вечер отново да легнеш с друга. За православния християнин такова деяние ще коства години наред отлъчване от Тялото и Кръвта Христови - най-страшното наказание според правата вяра. При сектантите няма Тяло и Кръв Христови, има обикновени хляб и вино. Всичко е подменено и фалшиво...

А моят погиващ брат Кондьо е в духовна самоизмама.  Дяволът го прелъсти и го прегърна. От духовното премина в душевното. От Божи раб, макар и грешен, се превърна в противник на Бога. Засега вратите за спасение на душата му са затворени.

Разказах тази история, защото навсякъде се тръби, че Православната Църква нищо не прави, че е далеч от хората и прочее... Така е само на пръв поглед. Църквата опитва да спасява душите на грешниците. Свободната им воля обаче понякога избира лесния и широк път на праведния и вече спасен евангелист. Иначе всички имаме свободна воля, но не трябва да забравяме, че всеки от нас ще отговаря за нея.

Това е  малка част от една история, малък частен пример... Ами това, което се случва с  всички нас?! Църквата  изпълнява своята мисия, макар да е гонена, хулена, осмивана и притеснявана. От пророчествата на св. Отци знаем, че ще губим все повече и повече позиции, но все пак „ Който има уши да слуша, нека да слуша“, а който няма.......

 

 



Други статии от този автор



Коментари