ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ДЕЗЕРТЪОРСТВО

Странно ще ви се стори, но аз свещеникът, днес искам да пиша за певеца Кондьо. Преди време, за моя изненада, а предполагам и за християните от Сливен, той обяви, че вече не е православен християнин, а „вярващ“ евангелист. Разказа също за прословутия си сън, когато бил в затвора и когато „повярвал” и който по мое мнение е невероятно странен и дори смешен. Кондьо сподели, че никой нищо не му обяснявал  за православната вяра и как ходел на църква, за да пали свещи, без да осъзнава какво прави.  И ето сега, той намерил пътя към Бога, като станал евангелист.

Бях засегнат от факта, че православен е предал своята вяра. Обидих се и заради  това, че в продължение на 10 години бях близо до Кондьо и неговото семейство.    Запознахме се за първи път, когато трябваше да кръстя внучето му Иван. Извършвал съм много молитви в храма и в дома им по различни поводи. В едно семейство винаги има проблеми за решаване. Беседвал съм с тях по въпросите на вярата и благочестието по всяко време, когато нуждата е налагала. Изповядвал съм както Кондьо, така и неговото семейство. Опитвах се да ги насочвам по правилния път, но... не се получи така. Липсата на контакт помежду ни, престоят на Кондьо в затвора, моето преместване на служба в Пловдивска Митрополия и поп-фолк културата допринесоха това отдалечаване.

Ето и откъде започна всичко... Дойде голямото изкушение, на което Кондьо не устоя, и го арестуваха. Бяха изминали около 15 дни от задържането му и реших да посетя духовното си чадо, което беше в беда. Говорих с началника на РПУ-то за посещение и слава Богу получих разрешение. Когато го посетих, той беше блед като мъртвец и много уплашен. Опитах се да го успокоя и окуража. Занесох му и молитвеник, за да се моли на Бога за прошка и милост. Докато се водеха делата, го пуснаха и ние се видяхме на изповед. Не мога да открия какво сме си говорили и какво е изповядал, заради тайната на изповедта, но ще ви разкажа какво се случи непосредствено след нея . Случи се нещо странно... бих казал чудно. Кондьо бе коленичил пред иконата на Спасителя и както е по правило, епитрахилът беше върху главата му. Свърших молитвата и отдръпнах епитрахила, за да може да стане и целуне св. Евангелие и св. Кръст. Но той не ставаше, а стоеше все така на колене с наведена глава. Помислих си, че може би му е прилошало. И тогава... от Кондьо се чу нещо като оригване, съчетано с ръмжене, и непосредствено след това той каза: „Нещо излезе от мен!”

След това го благослових, казах му да се моли Богу и да има голямо търпение, докато е в затвора. Предположих какво е излязло от него, но явно „нещото“ впоследствие се е върнало с още седем други „неща“, още по- зли от първото. Кондьо излъга и стана поредния хулител на Църквата, като забрави цялото си минало в православието и всичко, което Бог бе направил за него.

 Не може вълкът да е сит и агнето цяло или от един чучур да тече сладка и солена вода. Явно на Кондьо му дотежа да е православен християнин. Не е лесно да постиш - около 170 дни в годината, да се молиш, да се изповядваш, да се причастяваш, да водиш целомъдрен живот, да проявяваш милост и съчувствие... Много по-лесно е да си сектант. Там няма пост - има за по ден-два, кой колкото иска и както иска. Няма истинска молитва, защото те като обезумели издават нечленоразделни звуци, въобразявайки си, че това са „ангелски“ езици. Изповед за евангелистите не съществува - всеки сам си прощава греховете... няма епитимии за тях, няма душеполезно напътствие. Може всяка вечер да си с чужда жена, а сутрин, събуждайки се, да ставаш с чувството, че Бог ти е простил греха просто така, и като се помолиш и благодариш на Бога, следващата вечер отново да легнеш с друга. За православния християнин такова деяние ще коства години наред отлъчване от Тялото и Кръвта Христови - най-страшното наказание според правата вяра. При сектантите няма Тяло и Кръв Христови, има обикновени хляб и вино. Всичко е подменено и фалшиво...

А моят погиващ брат Кондьо е в духовна самоизмама.  Дяволът го прелъсти и го прегърна. От духовното премина в душевното. От Божи раб, макар и грешен, се превърна в противник на Бога. Засега вратите за спасение на душата му са затворени.

Разказах тази история, защото навсякъде се тръби, че Православната Църква нищо не прави, че е далеч от хората и прочее... Така е само на пръв поглед. Църквата опитва да спасява душите на грешниците. Свободната им воля обаче понякога избира лесния и широк път на праведния и вече спасен евангелист. Иначе всички имаме свободна воля, но не трябва да забравяме, че всеки от нас ще отговаря за нея.

Това е  малка част от една история, малък частен пример... Ами това, което се случва с  всички нас?! Църквата  изпълнява своята мисия, макар да е гонена, хулена, осмивана и притеснявана. От пророчествата на св. Отци знаем, че ще губим все повече и повече позиции, но все пак „ Който има уши да слуша, нека да слуша“, а който няма.......