НАРКОМАНСКИ ДНЕВНИЦИ. Част 1

НАРКОМАНСКИ ДНЕВНИЦИ. Част 1
18-04-2013г.
288
Симона Милкова

Разкажи ми за първия път?

Бях на 13 някъде и много исках да се друсам с разни неща (тогава нямаше много дроги, особено по малките градове). Четях Уилям Бъроуз и исках да живея като него, колко ли тъп съм бил… Почна се в един момент: диазепами, паркизани, трева. Тревата ми хареса, другото не и почнах да пуша постоянно. Търсех и морфин, кодеин и т. н. Исках да си направя „помпа” като Бъроуз. Но наистина тръгнах надолу, когато се появи кодеинът с глутетамид, преди бях вземал кодеин, ама нищо особено… И като взех за първи път с глутет, така ме врътна. Викам си - това е най-якото нещо, на 16 бях тогава. Така един месец, всеки ден, после реших - хайде да я видя тази абстиненция прочута. Три дни ми беше малко студено, лек дрисък, после бях ОК. Мислех си - това ли беше? Аз съм силен, аз съм голям, мен това няма да ме спре. Продължих така, всеки ден, шест месеца, накрая вземах по 7 блистера, 20 мг. кодеин и едно шише глутет. Пък и беше евтино… Една събота и неделя останах без лев и си викам - ще трая до понеделник (тя абстиненцията е пълен ташак...). В понеделник обаче едва стигнах до аптеката - драйф, целия вир вода, треса се, като си купих, не мога да ги изпия, то драйфаш през 15 минути. Та, това беше първият ми „ЧЕЛЕН СБЛЪСЪК”.


И какво - Бъроуз те е провокирал? Или по скоро ти е било скучно.

Да, категорично, говедото мръсно. Той човекът не е виновен, аз криво съм го разбрал и друго - тогава вървеше грънджа, някои момичета бяха луди по скъсани дънки и упадъчни типове. Като видиш, че и жени се завъртат около тебе и те харесват, дори идолизират за тази простотия, викаш си - лошо няма в тая работа. Но се продрусах, защото исках да опитам всичко и най-вече забранените неща, ТЕ СА НАЙ-ЯКИ.

Кога разбра, че започва да става тегаво? В онзи момент, когато си издрайфах червата, след шестте месеца ежедневно ядене на котки с глутет… От тогава все ми тежи…

И колко години са това до сега?

16.

А кога мина от хапчета на хероин?

В един момент спряха да дават хапчета по аптеките, малко по малко навсякъде спряха, а до тогава се продаваха абсолютно свободно, имах аптекарки, които ми бяха нещо като приятелки. А хероинът е ташак, не знаеш какво има в него, ако можех да друсам нещо в опаковка или ампула, нямаше да посегна към хероин, аз май и затова съм оживял. Хероинът е зарази, свръхдози и смърт заради боклуците в него.

Кой те светна за първия път с хероина? Инжектира ли си го?

Ходих до Бургас при едни наркомани, те не са между живите вече… И там опитах, на 16 бях, но ми беше слабо в сравнение с котките. Иначе на вена, обсебен от на Бъроуз простотиите. Но ми беше слабо, хем тогава хероинът беше хубав.

А от котките с глутет какво усещаш?

Направо те изстрелва, говори ти се за всякакви глупости. Приповдигнато ти е, не те успива веднага, чак след няколко часа идва този ефект. Приличаш на свиня, ама се чувстваш като супермен и после спиш по пейките

Вашите подозираха ли те тогава?

Не, много странно, но явно не са допускали, после майка намери една кутия с помпи и хапчета и дори тогава я излъгах, че са на приятел, ама там някъде им стана ясно.

Добре де, ти си от добро семейство, умно момче си, спортист, с финансови възможности, какво ти е липсвало, че да се хванеш за това?

Лесно е да се каже така, липсвало ми е нещо, което не съм опитвал. Някъде да съм пръв и по-наясно от другите, сега си викам бях спортист, интелигентен съм, колко неща можех да направя, но това чак сега, 16 години по-късно.

Кога я направи тази равносметка?

Доста време мина дори когато се пребих от терасата не ми дойде ума в главата, отвориха ми се очите, едва когато осъзнах, че времето е минало, а аз си живеех още в ония дни, само дето тялото ми е остаряло и зъбите ми са изгнили...

Съжаляваш ли? Сега съм в период, в който се опитвам да събера парчетата и да направя от себе си един бивш зависим Франкенщайн, така че борбата не е свършила, намирам сили в себе си и това ме държи, не че не ми е идвало да се самоубия.

Колко пъти спира хероина за тези години?

Един път за 4-5 години, тогава дори продавах и не съм пипнал нито веднъж, така че има хляб в мене. Аз приятели наркомани нямам, изчистил съм с времето оцелелите, другите просто умряха. Ако се друсат около теб постоянно, нямаш шанс. Иначе сега на мен ми е слаб този софийския хероин, при мен винаги е било 60 мг. метадон, 2 двайстки херца и после се дооправям с водка. В моменат не пия, не пуша цигари, трева само вечер, метадон 10 мг. и ще мъча да го спирам и него от утре.

Винаги е от утре, спри го днес.

Това за „винаги от утре” е така наистина, ама днес взех вече, от година и половина съм на тая доза и се лигавя още, защото знам, че нищо няма да ми стане, ще е лека абстиненция, но по-продължителна, затова съм недоволен от себе си, че не мога да се наканя.

Абе, вашите не са ли те били поне веднъж?

Били са ме разни монополисти и татко ми е посягал от безсилие човекът, какво да прави, но аз като кризясам ставам силен, кривя столове, чупя врати, така че не е добре да ме напада човек. Ставало ми е мъчно, но това не оправя тази работа, самосъжалението - също, трябва упоритост и вътрешна агресия.

Разкажи ми за най-тежката ти криза.

В реанимация един път ме взеха, защото от дехидратация можех да умра, изтръпнаха ми пръстите и устните. Лидол ми биха, ама почти не ме оправи, смятай на каква доза съм бил, оправи ме само за час, после пак ми се додрайфа и знаех, че няма да ми дадат още, та виж какво измислих – видях, че апаратите, за които са ме закачили са изключени, единият се откачи и алармата не се включи, та откачих и другия и направо към спешния шкаф, аз го знам къде е, защото, когато си счупих краката пак там лежах. Откраднах на хората всичкия лидол - 9 ампули и си ги направих. Те разбраха, ама аз заметох следите и не си признах. Иначе за абстиненцията, не знам дали само при мен е така, обаче аз я усещам много интензивно. Треса се, повръщам и сера, свалям над 5 килограма за едно cold turkey, в един момент седиш на кенефа с кофа в ръка, сереш и драйфаш едновременно и от теб тече вода и не сереш лайна, а каквото драйфаш - жълта горчива течност. Дори не мирише на повръщано или лайна, а на лекарство като че ли... Срамът пред хората при мен върши чудеса - това, че съм обещал, че няма да взема и някой ми е повярвал, а после пак взема, това ме прави истинско леке.

Разговорът продължава на следващия ден...

 

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.