Aнонимна реалност

Едно от най-страшните публични изречения: „Ние все още не знаем кой го е направил и защо”- това каза Обама в официалното си изявление за бомбените атентати в Бостън.

Заживели сме в свят на анонимност. Това е свят, в който си убеден, че за да те чуят – трябва да се самозапалиш. А, за да те „разберат” – трябва да ги бомбардираш.
Според CNN жервтите на Бостънския маратон са много (засега поне трима убити и 140 ранени). Веднага се появиха аналогиите между 15-ти април (иначе почивен ден за Бостън) и 11-ти септември. Това трябваше да са просто дати. Обаче това вече са символи. Символи на новия разрушен свят, населен с анонимни хора, които искат някакви неща, обидени са на/за други неща… те са ядосани и жестоки, но никога не излизат с лицата и имената си....

Сега ще завалят анализи и догадки... Ще се чака „Ал Кайда” или друга групировка да „поеме отговорност”.
Каква отговорност ще поемете вие, бе?! Кои са тези, които могат да поемат отговорност за чужди животи? Кой ще оправдае ужаса на невинните? Кой ще докаже смисъла на смъртта посред бял ден, на най-мирното възможно събитие – бостънския маратон?
ФБР обяви експлозиите за терористични атаки. Политиците ще интерпретират това, докато не докажат своята правдивост в „справедливата война” срещу тероризма. Справедлива война, разбирате ли? Това се превръща в невъзможен за живеене свят. А ние, човеците сме се превърнали в огромен оксиморон. Ние сме се възпитали в  разкъсано желание за агресия и жертвоготовност в едно. И докато ключовите фигури на световната сцена си разпределят ролите чрез говорене – ние сме политиците и разпределяме властта и имиджа, а вие сте терористите, които стават за война, останалите, наричани най-често „обикновени” хора, просто ще полудеят. Ще забравят къде се намираше нормалността. Защото, нормалност липсва там, където отиваш на спортно състезание и умираш. Или губиш крайник. Или близък.

Нормалността я няма и когато се  прибираш някъде в  България и през нощта и случайно виждаш директно включване на CNN от Бостън. И изтръпваш. Че едни от най-обичаните ти хора са там. Слава Богу са добре. Поемаш въздух. И в този момент – леко започваш да мразиш света. Място, пропито от пропаганди и справедливи войни. От добри политици с лоши намерения. От лоши хора с добра подготовка. От абсурди.

Ето една метафора на абсурда. Взета от новините: „Двата взрива избухнаха малко преди финиш линията на маратона, който се провежда днес…” Избухва точно преди финала! Винаги, когато не трябва. И никога не се знае защо се случва така и кой го е направил.
А там, на маратона, е имало 27 хиляди души.
Бостън беше блокиран.
Метрото спряно.
Мобилните връзки също блокирани.
Полетите отменени.
И не си мислете, че това са новини от един далечен континент през океана. Защото, всички ние бягаме в същия маратон. Само че, никой не знае – накъде?!