Не без дъщеря й

Всяка жена мечтае да срещне принца на бял кон и да живее като в приказките. В България тази, по начало западна мечта често се свежда до желание, в което „принцът“ изкарва достатъчно за насъщния и не прекарва свободното си време пред телевизора, с крака на дивана и чаша ракия в ръка. В мечтанието си българката намира все повече смисъл да търси осъществяването на западната си мечта именно на запад. И тук идва безплатният билет осъществяването на мечтата – Интернет. Международните сайтове за запознанства са пълни със източноевропейски „мечтателки” за зелени карти и къщичка с бяла оградка. Оказва се обаче, че оградката може да се окажат решетки, които разделят мечтателката от сбъдване.

Lentata.com публикува историята на една българка, последвала западната си мечта в Англия и разделена от невръстното си дете по западните закони.

Силвия се влюбва в англичанин и след като той я убеждава, че не може да живее без нея, тя с охота заминава при него във Великобритания. Не сключват брак, но живеят заедно и скоро тя разбира, че носи в себе си дете, плод на любовта им. Но междувременно поведението на принца се променя до неузнаваемост. Той става агресивен, конфликтен и...започва да тормози Силвия.

Тя ражда.
Кръщават бебето Емма, а Силвия се съгласява малката да е британска гражданка – за доброто бъдеще на бебето. Когато то става на 4 месеца, татко изгонва мама от вкъщи и не й позволява да вземе дъщеричката си. Силвия се свързва с всички възможни институции в Англия, опитвайки се да обясни случилото се и да потърси помощ, но отвсякъде бива отблъсната с думите, че като имигрант в чужда държава тя няма права, че детето й е по-добре с баща си, тъй като той е местен, живее в жилище (под наем), има доходи и получава парични помощи, за да издържа детето.
 

Днес Силвия има право да вижда детето си 4 дни в седмицата, но това тотално я възпрепятства да работи и да успява да живее нормално във Великобритания. Тя няма право да бъде наета от работодател, защото е българка. Майчинските се взимат от таткото. И тъй като е в много по-неизгодна позиция от бащата, Cилвия е изправена пред заплахата да изгуби правото да бъде пълноценен родител на рожбата си завинаги.  

Силвия не е първата (едва ли ще е последната) „жертва” на задграничната любов. Свикнали сме такива истории да се случват на жени в арабските страни. Случват се обаче и в далеч по-цивилизовани пространства, където си прецакан по презумпция просто защото си се родил в България.

Силвия е отчаяна и сама. И моли за помощ българските институции. Моли да си върне дъщеря си.