Сценариите: стабилност и аборт

Тази седмица започва кампанията. Политическата ситуация е бременна с всякакви чудовища, но те не са толкова страшни, колкото идеята за аборт на изборите.  Наблюдателите на политическия живот у нас не искат да правят предвиждания и прогнози – толкова кървави избори не е имало досега. Самите социолози щяха да се избият, а предизборната кампания започна нервно и лошо – примерно с обвинения за подслушване, от които нищо няма да излезе. В общи линии обаче могат да се очертаят два сценария – единият желан, другият – ужасен за всички. Първият сценарий може да наречете „стабилност“. Който и да дойде на власт няма значение – умните хора вече се молят просто за стабилност и дано да не влезем в спиралата на изборите и патовите ситуации. Хиляди десни избиратели, ако са умни, ще се съгласят и на едно ляво правителство – то ще е по-добро от нестабилността и риска от кипъризация у нас. Не е ясно обаче дали същото може да се каже за левите лидери – ако спечели ГЕРБ, те могат пак да извикат улицата на помощ и тогава ще стане лошо. Не за ГЕРБ, за държавата.

Вторият сценарий е още една година служебно правителство – това е безвремие, към което някои олигарси се стремят. Дават ни за пример как Белгия работи без правителство няколко години, но това е лош пример – както казва народът, белгийците са надута гайда, те са възпитани и коректни към държавата си, могат да я карат и без правителство. Българите ще сбъркат жестоко, ако се даде повод или послушат някои партийни водачи да не признават изборите и улицата да започне отново да иска своето.

Какво беше то – експертно правителство от бръснари, таксиджии и блогъри?! Гражданска квота от непознати неврастеници, които се карат кой е легитимен – това трябва да се избегне. По-добре познатите идиоти да ни управляват – нежели улицата с нейните десет хиляди човека да пресира ситуацията без да знае какво иска. Не забравяйте – десетте хиляди протестиращи са твърде малко пред волята на 6 милиона избиратели. На този фон отново се чуват призиви да не се гласува. Това вече е инфраидиотско. Защото на 12 май ще се разбере колко легитимни въобще бяха протестите – ако у нас няма висока избирателна активност, това ще означава, че протестите изцяло са били активирани по изкуствен начин и хората много много не се вълнуват от политика. Ще се окаже, че на улицата са излезли лумпените и най-закъсалите. Дано да не съм прав – но от избирателната активност ще си проличи колко се вълнувате как ще ви управляват, не от улицата.

В последния сценарий има много варианти – примерно ГЕРБ да спечели убедително и червените да решат, че изборите са фалшифицирани. У нас някой доказа, че с 200 човека може да се свали правителство. И тези двеста човека явно вече са на хонорар и чакат знак. Какво ще ни донесе това – отново кръв и отново подаване на оставка, защото не обичаме да гледаме кръв. И отново избори – това е най-лошият от лошите сценарий и той не е изключен. Така до деня, когато най-накрая червените спечелят и всички си отдъхнат.

Има вариант, в който ГЕРБ едва ли ще могат да управляват сами – срещу тях ще са 100 депутата от БСП и още 30 от ДПС. Ако към това се присъедини Кунева – ето ти стабилност, макар и не каквато се харесва на десния избирател. Но ще трябва да се преглътне и такава коалиция.

Десните избиратели не бива да забравят, че към ресурса на ДПС и БСП като гласове се добавя ресурса на циганските гласове на Цветелин Кънчев, Жоро Черния и Илиев. Партиите тупат яко брашнения чувал избиратели и ако си десен и отидеш за гъби на 12 май ще е престъпление. Защото ГЕРБ няма да иска да управлява с Яне и Сидеров, а може и с тях да не им стигнат гласовете срещу комунисти и депесари. Реално би могло да се случи това, че ГЕРБ ще бие на изборите, но няма да може да направи правителство. Твърде вероятен е и пат – ГЕРБ да има точно 100 депутата, а БСП и ДПС да имат също толкова общо. Дано математиката да ни обича, защото в този момент малките партии ще станат големи нахалници.

Важното е днес гражданите да гледат внимателно и да забележат кога една партия клати лодката на държавата в името на партийния си интерес. Защото това е най-лошото на нашия политически живот – има хора в партиите, които са склонни до докарат държавата до ръба, само и само да дойдат на власт. И гражданите вместо да се карат кой да води новите партии просто чинно и вкупом трябва да дадат гласа си в ляво или дясно – този път много внимателно и масово, за да се обезсмислят платените гласове и твърдите партийни ядки. Но дали имаме такива граждани и колко са – след месец ще се разбере. Най-смешно, пак повтарям - ще бъде ако на изборите излязат по- малко хора отколкото на последните такива – тогава ще е смях през сълзи. Защото как ще изглеждаме отстрани – вълнувахме се, бихме се, крещяхме се, палихме се - а на изборите не отидохме. Тогава вече ще е ясно, че цялата „демокрация“ от последните дни наоколо ще да е била жесток партийно-уличен театър. Ама такъв на абсурда и затъването.