Говори с Нея

Знам, че в момента ходиш на уроци – по български език и история. Защо го правиш?
Не мога да си позволя да не зная за нашата държава. Не мога да  си позволя да не говоря правилен български. Не мога да си позволя да не знам къде са седемте Рилски езера.
Ти кои езици говориш?
Испански, каталунски, английски, френски, португалски, италиански, български.
Как ти се вижда българският език?
Започнах  го от нулата, с граматика, с всичко, но ми се вижда по-трудно. Защото всички други езици – италиански, английски, са горе долу от една кръвна  група, както им казвам. А българският с  кирилица ми е много по-трудно, трябва да се науча на нова азбука.  Сега трябва  наистина много добре да се подготвя с  българската история, защото се  срамувам, че не знам. Трябва да  знам, аз съм си българка.
Ти защо всъщност се върна?
Моето завръщане в България е заради много неща – заради моята  раздяла, да. Но и кризата удари Испания, нямах работа, аз си работех в телевизията, ама радиото фалира, телевизията се  забави с плащания, писна ми. Въпреки че  си останахме  в  страхотни отношения. Не съм си затворила вратите. Това, че  майка ми и баща ми са тук ми помогна. Има къде да отида, например.
Какъв беше човекът, с  когото се раздели?
Най-уникалният мъж на света. Ние бяхме приятели от една компания и нещата не се получиха...Най-важното нещо за  мен е като си прекарал толкова много време, лесни моменти, трудни моменти, щастливи, тъжни, да не губиш контакт с  този човек. На всеки три дни си се  чуваме. Той просто искаше  да съм постоянно с него, постоянно на състезания (той се състезава във Формула 1 ),  аз реших, че искам собствена  кариера и той ми каза, че няма смисъл – или  съм с него, или той не е добре, аз като не съм  с него. И му казах – „виж какво Дани, аз много те обичам”, той същото ми го каза и си останахме приятели. Даже лятото го видях с ново момиче, много му се зарадвах. Преминала съм чувството на болка, че вече не сме заедно. И сега, супер яко приятелско отношение. Много малко хора успяват да го запазят.
Намираш ли разлика между българските  мъже и испанците?
Поведението към жената е  различно. Виждала съм тук и хубави, и лоши неща в мъжете. Не искам да обиждам никого, ама например, доста мъже, които съм виждала по заведения, се  държат все едно притежават жената. Е, какво е това? Аз не съм свикнала такива неща да гледам. Виждала съм и хубави неща – мъжете тук също знаят как да  бъдат джентълмени.
Много хора казват – българките сами са си виновни, защото те предизвикват мъжете да се държат така... Какво ще кажеш?
Виждам, че има  доста  жени, млади момичета,  които наистина си търсят спонсор, но може би, защото нямат друг  избор, нямат друга вратичка в момента. Всеки трябва да се  грижи за себе си и да  намери онова, което му е удобно. Начинът, по който го правят – не знам дали е правилен или не, аз не бих го направила.
Знам, че помагаш на изоставени деца...
От преди Коледа започнах да се занимавам с  деца сираци в страната, обиколих супер много домове и  за тази година избрахме един дом, който е  наистина в ужасно състояние. Домът в Доганово. Правим им в момента нови легла, гардеробчета, нови матраци, защото тези деца, ако видиш на какво спяха.... не можеш да си представиш.
На каква възраст са?
Има деца от 5 до 18 години. Направихме един благотворителен бал. С предното ми предаване нали изработвахме с гостите  предмети и се продадоха тези предмети, с парите помогнахме на децата. Това ще го продължа. Аз от много малка помагам на деца в  нужда. С деца се занимавам, защото един по-възрастен - 20-25 години човек, който няма къде да  спи, по някакъв начин ще излезе напред... Ще оцелее, ама едно дете, което няма любовта на майката, на бащата, което е само, няма как да не му помогна.
В началото, кое те фрапираше в домовете?
В началото много тежко го преживявах, супер много съм плакала. После станах по-корава, защото като ходя там тия деца не искат да ме виждат как плача, искат радостни моменти, искат да  ги прегърнеш, да си играеш с тях. Ама в  началото много плаках, защото малки дечица са сядали в мене, прегръщали са ме и са  ми казвали – „Ти си моята майка, вземи ме. Не ме оставяй тука”. И какво правиш в такъв момент?Умираш... По някакъв начин трябва да избегнеш тази емоция, да им покажеш един щастлив момент, да ги прегърнеш и целунеш, да  им дадеш любов. Не е  важно да им дадеш една кутия вафли или чаршафи. Трябва да ги чуеш.
А негативизмът срещу благотворителността и добрите инициативи, недоверието, как се справяш с това?
Не ме интересува. Аз го правя не за да се покажа. Който иска да вярва. Ако хората искат – да отидат на място и да видят. Не просто да се пускат пари в някаква  банкова  сметка. Аз не им давам парите, аз им пращам майстори, аз плащам на майсторите. Има начини.
А в Испания помагаше ли?
Да, работех в Червения Кръст. С Уницеф, да, пак с деца.
На колко години беше, когато живяхте с вашите в Япония и какво си спомняш от там?
О, това  е най-уникалното място на света. Много хубаво се  живее там, въпреки земетресенията. Имах уникални приятели. Всъщност в Япония се научих да  говря на португалски. Всичките ми приятели бяха  бразилци, в Япония има страшно много. Обикаляли сме, има толкова красиви места. Даже те е страх да  пушиш, майка ми тогава беше пушашчка и я беше страх да  пуши на улицата, защото зад нея идва една жена и веднага почва да мете зад нея. А сме на улицата. Много беше чисто.
Вярно ли е, че японците са в пълна подготовка за земетресния?
Ами вкъщи, например, всичките мебели имаха куки отзад и бяха закачени за стената, така че нищо не можеше да  падне. И ние това го осъзнахме в  последствие, защото бяхме  купили за всяка стая по едно телевизорче. Бяхме го сложили на едно шкафче и като почнаха тия телевизори да падат... А шкафчетата в кухнята се закачаха, трябваше да дръпнеш настрани и напред иначе не може да се отвори.  Всичко беше измислено.
Малко говориш за  бъдещия ти проект...
Това е проект, който ще бъде световен, смея да кажа. Много як.
Ще гласуваш ли на изборите?
Не съм сигурна за  кого ще гласувам. Ще гласувам, за който ми е  симпатичен.
На колко години си направи първата татуировка? Виждам, че имаш няколко.
На 16. Аз много си ги харесвам, ама вкъщи не ги приемат много добре.
Майка ти ли?
Ами... по-скоро баща ми.
Каква им е символиката?
На френски са всичките ми татуировки. Последната ми татуировка означава – „щастието да си жив”. Много ми е важно.