Специален коментар
„Милостинята от смърт избавя” ( Св.Пророк Давид)

--- | 30/03/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Рядко в днешно време в СМИ може да се чуе нещо положително, нещо добро. Дори в някои медии цинизмът е религия, на която се кланят всеки ден. Осмиват се ценности като: Църква, вяра, семейство и морал, а след това, в други моменти, бидейки „сериозни”, ни казват колко важни са семейството и децата и каква необходимост има от принципи и правила. За Църквата казват: видите ли нищо не прави и искат тя да е активна, а когато взема отношения по въпроси за ценностите и морала, казват: защо Църквата се меси и изказва мнение.

Положителните примери са все по- редки, но Слава Богу, все още ги има.  И наред с информацията за самоубийства, убийства, кражби, измами и национални предателства се появява нещо, което лично мен ме зарадва – „висящи” хляб, закуска, лекарства, кафе и др. Един практичен начин човек да прояви своето милосърдие, което в съвремието ни е дефицит. Точно липсата на милосърдие е причината за духовната и материална криза. Казват, че в една финансова криза богатите стават още по- богати, а бедните още по- бедни. Богатство само по себе си не е нещо лошо,стига да се използва разумно, като поверено от Бога, за да се помага на тези, които нямат и на онези, които са в нужда. А вместо това, горките богаташи, се чудят  как всеки месец да сменят луксозните си возила с най-нови модели, как да поддържат многото си любовници, какви трапези да устройват и всеки ден бляскаво да пируват (с алкохол и кока), как да дават стотици хиляди за хазарт и безсмислени удоволствия, а когато трябва да проявят щедрост и милосърдие към своите работници, близки и нуждаещи се, все казват, че нямат пари.

Много показателен е примерът на Св. Петър Митар (митничар) . В неговото житие на 22.09 се разказва как митарят Петър е бил жесток, коравосърдечен  и безмилостен човек. Веднъж, излизайки от дома си, го срещнал един просяк, който го помолил за милостиня. Петър много се разгневил на просяка и понеже бил на разстояние от него, за да го отпъди, хвърлил по него един хляб, с цел да го удари. Просякът взел хляба и като благодарил, си тръгнал. След два дни, митарят Петър се разболял тежко. Лекарите не давали никаква надежда той да остане жив. Лежейки  на смъртния си одър, Петър имал видение. Отляво на леглото му стояли демони с теглилка, на която от едната страна били поставени всичките му грехове, а отдясно стояли ангели, които не намирали какво добро дело да сложат на теглилката.Тогава единият от ангелите извадил хляба, с който Петър замерил просяка,  сложил го  на везните и те се изравнили. В същия момент се чул глас от Бога, който наредил Петър да се върне  сред живите за покаяние. След като оздравял, Петър станал толкова милостив, че раздал всичко, което имал, на бедните, подвизавал се с молитви, пост и бдения и се  удостоил с дара да върши чудеса. Виждате колко е безпределна Божията милост към нас, хората. Дори насила да даваме милостиня, това пак ще е от полза за душите ни. Затова нека бъдем щедри и да не пропускаме случай да помогнем на някой нуждаещ се, защото в Св. Евангелие Господ Иисус Христос ни казва: ако сте нахранили гладен, облекли гол, посетили болен и в тъмница затворник, Мене сте го сторили.

Бедните също трябва да са милостиви според силите си. Свещеното писание ни казва, че за една чаша вода, дадена при нужда, човек няма да изгуби своята награда. Ако бедният не може да помогне материално, то може да помогне морално и с труд.

Знам една поговорка: „Отиди при бедния и ще те нахрани, отиди при богатия и ще останеш гладен”. Как така тези, които нямат  - дават, а тези, които имат – не дават? Отговор на това недоумение ни дава светителят от 19 век Св.Игнатий  Брянчанинов. Говорейки за сребролюбието, той казва: „ Колкото повече пари има сребролюбецьт, толкова повече си мисли, че ги няма и ги търси”. Затова при повечето от богатите милостинята и милосърдието е нещо чуждо, защото все си мислят, че нямат пари. Това определено е патологично състояние. Дали човек е богат или беден, зависи не от банковата сметка и имотите, които притежава. Богатството по- скоро е духовно разположение, което човек има в зависимост от своето духовно съвършенство.

Понятието за много и за малко при нас, хората, и при Бога е различно. Трябва да си спомним евангелския разказ за вдовицата, която пуснала само две лепти ( много малка сума за онова време) в църковната каса. Господ , Който всичко знае, казал на своите ученици, че тази вдовица дала най-много от всички, защото тя дала пари от нямането си, а другите давали от излишъка си.

Трябва ли да даваме милостиня на всеки, който ни поиска? В книга „Учението на дванадесетте апостоли” ни се показват двата пътя, по които човек може да върви. Единият е пътят на живота, а другият е пътят на смъртта. И съветвайки ни как да се спасим, като бъдем милостиви, ни се дава следното напътствие: „Кога даваш милостиня, нека се изпоти в ръката ти”. Това ще рече, че не на всеки, поискал ни милостиня, трябва да му я дадем. Необходимо е да помислим дали дадената от нас помощ ще бъде наистина от полза? Да дадем пари или ние лично да закупим това, което се иска от нас? Всичко това трябва бързо да преценим според някои външни и духовни състояния на искащия. Може да го подложим на кратко изпитание чрез нашите емоции и думи, за да разберем, дали наистина има нужда от милостиня или няма.

Когато даваме, не трябва да тръбим пред себе си, а е необходимо, лявата ръка да не знае какво прави дясната / Мат.6:2,3/. Доколкото е възможно нека да направим това тайно, така че никой да не разбере, дори самият нуждаещ се.

Комунизмът със своето безбожие нанесе голям удар срещу морала и нравствеността ни, а атеистичната демокрация, в която живеем е на път да ни довърши, представяйки ни милостинята , като абстрактно понятие, както и цялото учение на нашия Господ. Забравихме думите на Св.ап. Яков, който казва: „Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва”/Як.5:7/ И да помним думите на Спасителя:
„Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани.” /Мат.5:7/

p.s. Днес, когато завърших статията, един човек ми сподели, че е изхарчил всичките си пари по текущи разходи и сега няма нито една стотинка да нахрани децата и себе си. Поисках да му помогна, но той ми отказа, защото, когато оставал без пари се чувствал изцяло в Божиите ръце и усещал Неговата благодатна помощ. Бог никога не го  изоставял.

 

 



Други статии от този автор



Коментари