Отчаянието като опиат

Отчаянието като опиат
27-03-2013г.
45
Екатерина Анева

От миналата седмица у нас се заговори за „висящи“ кафета, хляб, закуски! Една по своята същност благородна инициатива. Ако не сте чули за нея – ще ви разкажа накратко. Това е начин да платиш кафе, закуска или хляб без да ги консумираш.  Те се записват на бележка и когато някой беден човек ги потърси -  се дават на него.  Споделянето на напитки и храни всъщност е доста стара традиция. Зародила се като анонимен акт на благотворителност в Неапол преди векове, тя се е превърнала в естествен начин да се помогне на по-бедния. Така от един жест, направен в бар в италианския град, „висящото“ кафе прераства в движение в цяла Италия. Позабравена през годините на икономически растеж, днес тя отново се възражда. И у нас.

„Висящата“ ... табела
Наистина хуманно дело, стигнало и до пределите на нашата държава. Естествено преекспонирано по нашенски на все повече кафенета, хлебарници и малки магазинчета  вече „виси“ надпис „Висящ“... Да се зарадвам ли? Днес, минавайки покрай една закусвалня с гордо закачена „Висяща“ табела, се заслушах в телефонен разговор между продавачката и очевидно неин близък. Не защото исках да подслушвам, просто нещо привлече вниманието ми. Фразата: „Ще донеса пица, има 4 от висящите, все до довечера ще купят още една“…  

Фразата ме накара да спра. Просто замръзнах от гняв, от омерзение... Гняв, заради толкова предвидимото опорочаване на вековна традиция, на един толкова изконно истински жест да нахраниш изпаднал в нужда човек... Омерзение, че седях там до „Висящата“ табела, горда като маяк, светещ за изгубените в демоничната реалност гладни души... Дали тази добре облечена жена, говореща по скъпия си телефон, пушеща цигара след цигара се вписва в образа на беден закъсал и гладен човек? Вероятно за стандартите на Европа е бедна, но за нашенските социално неадкватни, прининизени до плащането на сметките и храната, тя не е!

„Висящата“ реалност
Стоях там и се взирах във витрината. Във „Висящата“ реалност - табелата поставена над топлите закуски и гледах гротескното отражение на жената с телефона... А само на метри, на ъгъла, възрастна, окъсана баба държеше връзка лапад и протягаше треперещата си съсухрена ръка не за милостиня, а за честно изкарани стотинки, с които да си купи поне  половинка хляб... Какво се случва? За пореден път се чудя и не намирам откровен отговор. Два женски образа, изправени един срещу друг... Прегърбената горда стара баба, продаваща лапад от градината си, за да си купи храна и изправената до „Висящата“ табела млада жена,  чакаща поредния балък, готов да плати „Висяща“ бележка, за да си тръгне с така чаканата пица. Какво се случва в главите ни?  Как да повярваме и да бъдем благотворителни, след като това е реалността? Тук, в  тази закусвалня, тя е брутално реална, плашеща.

„Висящият“ морал
Ядосах се на себе си! Защо се впечатлих толкова и защо очаквах поне този път да бъдем човеци? От години, хора като жената с телефона, източват един държавен фонд, предназначен да помага на останалите без работа. Фонд „Безработица“ е задължително перо, което се удържа ежемесечно от заплатите на нас, работещите „на светло“. Хората деклариращи реалните си доходите. От години стотици, хиляди недобросъвестни, „други“ хора се записват в бюрата по труда, взимат помощи и паралелно работят – в сивия сектор, без договори...

А какво ще кажете за депутатите,  които нагло отидоха и заявиха своята нужда от тези пари. Дали са толкова бедни? В колко директорски борда участват и от колко фирми взимат комисионни?  ... Тези помощи не са „Висящи“ бележки, кафета или пици и никой не ни пита дали искаме да ги платим...

А какво ще кажете за онези хора, които работят в общински и  държавни предприятия?  Знаете ли какво става там? Как се „поправят“ баланси и се пълнят бюджети /общински и държавни/ не от приходи и печалби на дружествата, а от заплатите на служителите. От онези смешни заплати от по 300-400 лева, които са замразени от 7-8 години... Чудя се някой дали се замисля как се издържа семейство с тези пари?  Някой от „онези“ бедни и гладни политически представтели в бордовете, които припечелват от заплатите на същите тези БОГАТИ работещи!

...И тук отново просто взимат „висящите“ попълнения в полза на бедните бюджети /и на себе си/, без да питат „искаш ли“ да ги платиш... Не разбирам психиката, не разбирам отчайващата липса на морал в нашето общество. След като можеш да живееш с нещо, което не ти се полага, знаейки че така ощетяваш много по-нуждаещ се от теб... След като си готов да се нахраниш с хляба на гладен човек и да си легнеш спокоен... И след като това е държавна политика от години, имам ли право да съдя жената с телефона или работещия безработен?  Дори надпартийният експертен кабинет зададе като основен  приеоритет „висящи“ помощи за най-бедните.

...Да, „висящи“! Защото те пак ще дойдат от джоба на другите бедни, които отново никой няма попита „МОГАТ ЛИ“ да ги платят...

Учим се на демагогия от най-добрите. Учим се на безсърдечност от най-добрите. Мога да продължа, но…
Дори да остана неразбрана, ще завърша с една мисъл на Шекспир:
„Отчаянието е опиат, то докарва съзнанието до безразличие.“

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.