Процесът

Помните ли оня роман на бедния комплексиран австриец Франц Кафка. Един пич получава призовка, че срещу него е заведено дело. И през целия роман пича се опитва да разбере какво е това дело, къде ще бъде съден, за какво изобщо иде реч. Естествено, не успява да разбере нищо, но пък през цялото време се среща с някакви хора, които му говорят с недомлъвки, дават му фалшиви надежди. Накрая нашият човек губи съпротивителните си сили и заживява в собствения си процес, за който обаче не знае нищо.

Днес трябва да говорим за Франц Кафка повече от всеки друг път, защото ние, скъпи мои приятели, живеем в неговите романи.

Вчера един човек, подобно на герой от разказ на Кафка, си отряза един пръст и изпрати видеото до медиите. Не знам какъв е този човек, не знам дали е виновен или невинен. В романите на Кафка това обикновено няма никакво значение. Там ти се хвърляш сам и доброволно от моста, защото баща ти (или пък властта) са ти казали – „Ти си осъден на смърт чрез удавяне“.

Малко мрачно, нали. Можехме да не си говорим за Кафка, а за нещо далеч по-позитивно. За веселите нощи на морето. За палавите похождения, за купоните, за това, че италианците са пичове и са измлслили най – великата хедонистична фраза – „Ла вита е белла“... И че ние сме позитивни, весели и грабим от живота с пълни шепи.

Днес май няма как да говорим за това. Днес се намираме в друга ситуация. Днес едни хора ни съдят, без да разберем за какво и без да разберем кои са те.
Днес няма никакъв проблем да бъдеш осъден от „Топлофикация“  без да бъдеш призован в съда. Да бъдеш предаден на частен съдия-изпълнител без изобщо да разбереш, че срещу теб е заведено дело.

Днес е напълно възможно да се окаже, че някой е изтеглил потребителски кредит на твое име и отново си се озовал в ситуация никой да не те потърси, но да се окаже, че си мастит длъжник, враг на правосъдието и както казваше един прокурор по време на един показен арест „абсолютен престъпник“.
Днес е напълно възможно, като в оня случай с едни родители в Хасково, общината да ти откаже акта за раждане на собственото ти дете, защото не си си платил данъка на 15-годишния Опел Вектра с метанова уредба...
Днес, скъпи мои, имаме 7 служби за сигурност, държавата и МВР си гласуваха 100 милиона за СРС-та, полицията ни надвишава като численост 2 пъти армията и въпреки това битовата престъпност е на едно от най-високите нива в Европа, а хората се избиват един – друг заради дребни битови проблеми, ескалиращи в етнически конфликти...

Днес ние, уважаеми, живеем в романите на Кафка. Удивителното е, че самият писател не е искал тези романи (3 на брой) да бъдат издадени. След смъртта му негови приятели ги издават пряко волята му.
Нашият роман по нещо напомня съдбата на романите на Кафка...И ние все не искаме да бъдем представлявани от тоя или оня. Но в крайна сметка все те ни представляват. Все една и съща компания от 26 топченгета от бившите тайни служби, създали с лекотата, с която опитен писател пише късо разказче, цялата ни нова история.

Един модерен роман за едни хора, които през цялото време усещат, че нещо не е наред. Едни граждани на една държава, които опитват със собствените си усилия да изградят собствения си живот, собствения си бизнес, собственото си щастие.
Едни модерни хора, които, аха да добутат камъка до върха разбират, че някой ги е осъдил за нещо, за което те не са разбрали.
Осъдени да пуснат камъка и да започнат отново от нула, защото нещо, някаква тайнствена сила, не ги пуска нагоре.
Този роман вече е написан и ние живеем в него повече от 20 години. Преди това живеехме в „Разораната целина“, „Педагогическа поема“, „Они стражались за Родину“ и „Повест за истинския човек“...

А сега живеем в романите на Франц Кафка.
Затова не се учудвайте, че каквото и да стане, усещате, че не можете да си го обясните. И че някой се опитва да ви накара да си го обясните по някакъв начин, носещ, както казваше Владо Попчев от „Контрол“ – „Дъх неприятен на чужда уста“.
В романите на Кафка никой не ни обяснява нищо. Там нещата се случват някъде извън нашия контрол.
Това се случва и в най-новата история на България.
Ние сме осъдени от някой да бъдем крепостни роби на ЕРП-та, на топлофикационни дружества, на куцо законодателство и лошо образование, на контролирана свобода и лъжливо благополучие.
Ние сме осъдени да бъдем опитни зайчета на всякакви управленски експерименти – от левичарски до ултрадесни.
От – „Ние сме готини, ще ви водим декември безплатно на море“ на Масларова до „Егати и хората, тъкмо ги научих да не ядат и те взеха да умират“ на Дянков...
И докато се чудим какво става, големият брат ни наблюдава, подслушва, контролира, следи, гледа изкъсо...
Кой е големият брат? Кой е законът? Кой е този, който контролира контролиращите?
Когато си отговорим на тези въпроси, ще можем да нашпишем един нов роман. Едно продължение на „Процеса“ на Франц Кафка.
Не ви казах как завършва той. Не ви и трябва да знаете, защото краят няма да ви хареса.
Днес аз, като един от многото осъдени от „Топлофикация“ без да получа призовка по делото си, мога да кажа само едно – на мен тоя роман ми харесва.
Той отразява всичко онова, което често изпитвам, докато се опитвам да се боря с вятърните мелници на милиционерска България.
Но не смятам нито да си режа пръстите, нито да се предавам.
Не смятам, че някой трябва да се принася в жертва на ченгеджийската клика, на която и без това й е все едно.
И ви призовавам – стига сме се палили. Стига сме се самоубивали. Нито една жертва повече!
Романите на Кафка са създадени, за да предскажат събитията. Това, че дълго се задържахме в един такъв роман е наша вина. Сега е време да излезем от него. Да предизвикаме прецедент, за да изненадаме всички.
Героите на Кафка напуснаха романа си!
Героите на Кафка вече не са герои на Кафка! Те не са осъдени на смърт чрез удавяне, самозапалване и мизерия!
Героите на Кафка трябва да станат герои на собствения си роман. Той може и да не е написан от някой майстор на перото. Може да има грешно членуване, запетаи, поставени не където трябва.
Но това ще си е нашия роман.
Достатъчно дълго живяхме в чужди литературни разработки...

И помнете – има само един човек, осъден на щастие. Това е Веско Маринов, рекламиращ една марка олио...