Когато няма държава…

Имам чувството, че стоим на ръба на бездънна пропаст и само лек порив на вятъра ще ни изкара  от страния баланс между бездната пред нас и хаоса зад гърбовете ни. И просто ще полетим. За много хора този полет вече е факт, някои си мислят дори, че сме достигнали дъното. Аз не мисля така.  Има една теория, според която събитията в България през  последните месеци са част от конспирация срещу Европейския съюз. А според друга теория – това, което се случва днес е заложено и планирано още  през 1989 г. И в основата стои движението на капиталите.  Може и да е вярно. Далеч съм от мисълта, че хората се самоорганизираха. Поне не в началото. Но възможен ли е толкова добре планиран заговор срещу бъдещи управници... Щях да кажа „неизвестни бъдещи управници“, но ако се придържаме към линията на тайните политически заговори, може би няма да е коректно. Във всички случаи тази теория повече  звучи като сюжет от книга на Дан Браун.

Преходът
По времето на  комунистическия режим Чехия си има своята „Пражка пролет“, в Полша се създава „Солидарност“, даже в Русия се говори за Перестройка... А у нас, дори няма силно дисидентско движение. Нека това не бъде тълкувано като опит за атака срещу интелектуалния елит.  Ако въобще у нас може да се говори за такъв. Просто факти!

Превратът, според хора от структурите на ДС, се извършва с участието на ръководството на разузнаването... И у нас се заговори за безкръвен преход. Мога да продължа с историята на подмяната, с досиетата, действащите ченгета и т.н., но така ще заприличам по-скоро на някое от „лицата“ в журналистиката, които превръщат професията в открита компроматна война. Не искам да играя в нея.

Това, което ме притеснява повече е не случващото се на ниво държавни институции и политически игри, защото времето е доказало, че ние рядко можем да влияем на тези процеси. Въпреки, че за сметка на това те изцяло определят пътя ни. Притеснява ме именно животът на улицата. Животът на пролетариите, преименувани  в граждани, но третирани като крепостници на една зле смазана държавна машина. Това е преходът в България.

Животът
Правото на живот е гарантирано априори – от Бог, от природата, от вселената. В модерните общества, то е гарантирано и от законите. Правото на какъв живот обаче? На физическото оцеляване или на достойното съществуване? Първото не ни прави по-различни от животните. И техният живот е защитен от Закон.  Другото, облечено във вечните морални дилеми, е това, което ни прави индивиди, личности. За съжаление това, което се случва на хората у нас ги лишава и от двете. Притиснати от сметки и кредити, невиждащи перспектива за елементарен човешки живот, хората започнаха да се самозапалват, да убиват семействата си, да се избиват по улиците...

Къде отиде безкръвният преход, с който нашите политици  толкова се гордеят?  Къде отиде демократичната държава, която декларираха, че градят Луканов, Беров, Попов, Инджова, Виденов, Софиянски, Костов, Сакскобургготски, Станишев, Борисов?  Какво се промени за толкова години? И кой ще поеме отговорността за човешките животи, гарантирани от законите и погубени от безпрецедентната липса на хуманност.

Човекът
Какво трябва да преживее едно мислещо и чувстващо човешко същество, за  да убие собственото си невръстно дете, да вземе пари на заем, за да купи литър бензин и да сложи край на живота си по най-мъчителния начин? Къде е държавата?  И какво всъщност я замени?

Монополи, картели, милиардни договори, довели до отчаяние и безумие един народ, изморил се от преходи, програми, кабинети... Това е държавата, изградена от хората, избрани от нас - другите хора - да управляват собствените ни животи. Хората, заложили ни в хазартните си игри на власт и влияние. Хора, които вероятно някога са били хора като нас, които ги избираме.