Последният служебен премиер на България Стефан Софиянски: Ако хората имаха работа, нямаше да са на улицата.

Г-н Софиянски, ако днес отново Ви назначат за служебен премиер, как бихте действал?

Бих си вършил работата, за разлика от това правителство, което не можа да свърши си работата.

Какъв би бил първият Ви ход, какво смятате, че към момента е най-важно да се направи?

Първото и най-важното е да се види състоянието на бюджета и да започне  оперативното му управление, така че да се спре напрежението в най-чувствителните сектори. За мен най-чувствителните сектори в момента са здравеопазването и общинските бюджети.

Как оценявате действията на премиера и оставката на кабинета?

Нормално е, когато не се справиш с работата си, да се оттеглиш. Не е нормално да кажеш  - аз не се занимавам повече и не нося никаква отговорност повече. Според  мен с оттеглянето си ГЕРБ трябваше да декларира една позиция, че или са готови да участват в служебното правителство, или  че ще направят всичко възможно  да помогнат на работата на служебното правителство, за да може да се излезе от кризата. Стъпката им увисва с отхвърлянето на всичко и отказа им от всичко, просто стъпката им увисва във въздуха като непредвидена, като стъпка, която правиш от паника. Добре, оттеглям се, но не може да не ме интересува, какво става след мен.

Как според Вас трябва да бъде потушено народното недоволство?

Този кабинет работеше малко. Физически имам предвид. Когато хората виждат, че работиш и правиш всичко, което трябва да се прави,  когато не обвиняваш всички за всичко, а поемаш отговорност за грешките си, тогава хората те приемат като един от тях. Това правителство се беше качило на един пиадестал, който беше много далече от ежедневието на хората и хората почувстваха това. Правителството падна от липса на резултати.

А вашето становище относно протестите какво е?

Протестите са много сходни с тези през 1997, защото основата им е една и съща - лош стандарт на живот.  Хората си имат проблеми в ежедневието, а когато имат проблеми в ежедневието излизат на улицата. Иначе казано - ако хората имаха работа, нямаше да са на улицата. Защото когато имаш работа - си на работа.