В крачолите на протеста

Когато хората са бедни, най-нелогичното нещо е да почнат да трошат – сякаш това ще ги направи по-богати. Бедни сме, крещим и ритаме вратата, да я отскубнем от пантите. Бедни сме, счупете прозореца! Бедни сме, запалете къщата, обърнете колата, после ще мислим как да забогатяваме.

Но именно това се случва. Улицата днес вече се разделя на два пътя – първият път е на тези, които поставиха своите искания за цената на тока и донякъде ги получиха. Тази част на улицата трябва да се гордее със себе си, защото бунтът й постигна нещо – колко е то, ще мерим след като дойдат новите сметки. ЧЕЗ са на път да пострадат, цената на тока се оказа, че може да бъде смъкната дори с десетина процента. В армията казваха – „можело, значи!“.

Всеки ден трябва да е така – граждански искания за всички аспекти на живота, това е начинът. Политика трябва да се прави от всеки, а не да се делегират права на непознати хора, работещи за партийни шефове, които ползват партиите си за фирми.

Вторият път обаче, пред който Улицата се раздвоява, е чисто ляв и от сега някои кукловоди вече правят макети на барикади по него. Сега хората, които искат повече от това ЧЕЗ да си отиде, трябва да изберат как да бъдат употребени. На тях трябва да се каже просто – сваляте правителството, следват три месеца на тотално объркване и отвратителни политически игри и после идват избори. По принцип не си струва да сваляш едно правителство в последния му месец – така или иначе ще можеш да ги накажеш, ако решиш – с бюлетината. В неделя ще се разбере – дотогава ще се появат нови трибуни на протеста, тънко свързани с политически щабове и ще искат манна небесна, ще искат нещо, което да не може да им се даде, за да могат да почнат да трошат. Тъкмо се зарадвахме, че протестът беше чисто граждански, тъкмо той успя да притисне правителството и сега следва второ действие – партиите в опозиция да пуснат по улиците своите кърджалии, за да се случи най-глупавото: понеже сме бедни, дай да си запалим къщата.

Всеки трябва да направи своя избор – в политически план това е ляв кабинет начело със Станишев. Едни ще кажат, че това е добър проект, други ще се усетят, че този мач вече е игран и беше слаб. Има и други сценарии – пълен пат в Парламента – по равно избрани народни представители от ГЕРБ и от БСП, където ДПС, Атака и Яне ще станат изключително скъпи на сърцата в ляво и в дясно. „Мислете за малкия“ – това е хубав слоган, защото малките партии ще бъдат причината да се появи едно или друго правителство след лятото.

А засега, наистина в неделя, ще се разбере в кой крачол ще попаднем – в крачола на партийния бунт „у лево“ или ще продължим исканията си – както стана това за тока, трябва да стане и за Топлофикация и за други душмани на нацията. Във Фейсбук вървят призиви да не се троши и вандалства. Но от друга страна - ако не се троши и вандалства полицията няма да има кого да бие. И после няма да има кой да си подаде оставката като правителство на ГЕРБ. Умен ляв сценарий с малко статисти ще свърши работа. Въпросът е има ли много такива хора, които искат силно да бъдат употребени в партийната игра между ГЕРБ и БСП – и то тъкмо когато показахме, аха-аха  че можем да се борим конкретно за едно-две граждански права – примерно като това да не бъдем лъгани за цената на тока.

Дано не съм прав, но има нещо във въздуха, което силно трябва да ни притесни – това е бай ганьовската идея, че всички са маскари. Строшете Парламента, там наистина има много боклук. Но като изгоните този боклук после трябва ясно да мислите какво ще сложите там. Много трябва да мислите. Предполага се – нов боклук.