Карбовски: Никой не може да реди предаването ми

Карбовски: Никой не може да реди предаването ми
09-02-2013г.
7
Лентата

Автор: Райко БАЙЧЕВ

- Няколко сайта писаха, че продуцентите от "Телеман" ще те съдят заради предсрочното прекратяване на договора им с тях и преминаването към ТВ7.

- Това са жълти неща. Нека ме съдят, за какво са приятелите. Но от 1-2 години жълтите медии водят негативна кампания срещу мен, особено БЛИЦ. Пишат недоказани измислици, които не са се случили и няма да се случат - анонимно, гадничко и обидно. Средата, в която работя, става все по-отвратителна и корозионна. Все едно плуваме в басейн със сярна киселина. Аз трябва да търся интересни хора, да ги интервюирам, да пътувам, да отговарям с името и лицето си. А при жълтите всеки, който е решил да изкара 100 лв., пише каквото реши. Да го духат жълтите вестници. 

- Едва ли вземат 100 лв., всъщност рядко са на хонорар. Ако не е за пари, за какво е тогава?

- Защото е лесно. От мързел. Истинската журналистика е бавен и труден процес, по това ще я познаете. Жълтата е анонимна и изсмукана от мръсотията под ноктите. Плебейско отмъщение, приятно им е да се поебават с известни имена.

- Защо напускаш Нова телевизия?

- От септември насам някой започна да ми реди предаването - не знам точно кой. Договаряме гост, той се съгласява, но в последния момент се отказва и отива в друго предаване. Краденето на гости стана тенденция. И то вътре в телевизията, от едни предавания към други.

- Пример?

- Митрополит Кирил. Обеща, че ще дойде, после се отказа. Типично за един бъдещ патриарх. После, за да ни компенсира, се разбрахме да ни прати в студиото едни хора, които са били мюсюлмани и са станали християни. Тръгнаха с колата си за София, после той върнал и тях. Оказа се, че са му се обадили, някой му препоръчал да върне хората. Не вярвам в теорията на конспирацията, но кой може да се обади на един митрополит и да му промени мнението?! Ако вярвах в теорията на конспирацията, щях да кажа, че това са негови колеги от Държавна сигурност, където е преминало битието му. Те са му казали да прати гостите на друг, а не на мен. Същият този човек иска да стане патриарх. Ченгетата се завърнаха по доста обиден начин, това ми е проблемът, не виждате ли! Вижте сега какво става и с Буда! Някой иска да ни изкара всички маскари, всички сме ченгета, всички да сме педофили, каква кампания, каква гадост. След тази случка ми се скъса въжето, защото става дума за митрополит. На стари години не смятам да се боря и доказвам пред ченгета. Но това се отрази върху мотивацията на екипа и на мен, както и на нервите ми - случи се в петък вечерта. Ако искат да ти го начукат, винаги го правят в петък вечер. Същото се случи и с още двама-трима високи гости, които бяха пренасочени другаде. Това го има във всички телевизии.

- Защо тогава мислиш, че в ТВ7 ще е по-различно?

- Там войната срещу тези неща ще се води докрай. В Нова изгубих спокойствието си. Търча напред-назад из цяла България и трябваше да ми се гарантира, че като направя нещо, ще мога да го излъча. Става дума не за цензура, а за конкуренция, която е нелоялна. Подливане на вода, и то вътре в самата телевизия. Най-важното - така някой реди предаването ми. С което не съм съгласен. Освен това от септември насам говорещите глави в програмата на Нова станаха прекалено много. Не може да има повече от 2 сходни предавания. Изобретих "Отечествен фронт" и това е ниша в журналистиката, която никой не иска да направи по същия начин, там ще си остана сам. Но предаванията тип "говорещи глави" се нароиха и се направиха огледални варианти - уважавам работата на Косьо Вълков, но все още не мога да разбера защо трябваше да се включва в програмната схема още едно подобно предаване. И когато сходните предавания станат много, започват гостите да се разпределят между тях, без да те питат. Големият проблем на журналистиката е, че маймуните в джунглата станаха по-малко от фотографите. Имаш 100 проминентни българи, а журналистите, които драпат да се срещнат с тях, са 500. Дори и малък компромис не искам да правя с този проблем. Направиш ли малък компромис, вече си влязъл в спиралата на компромисите и продължаваш с големите. В ТВ7 ще имам шанса и да се еманципирам от "Телеман" и сам да съм си продуцент. Те не успяха да защитят моите интереси като водещ и техен човек. Най-малкото: когато се съдех с Кузов, трябваше да помагат, вместо да поемам всичко сам на гърба си. Нека Нова не разказва колко хубаво сме работили там - всички знаем, че имахме проблеми от септември тази година.

- Общо взето, има два основни типа критики към теб. Първата е: "Защо Карбовски се занимава само с цигани, педофили и проститутки."

- Всеки ден циганите раждат 7 пъти повече деца от българите. И ако сега не ги опознаем, не се занимаем с тях, това означава, че сме пълни глупаци. Който казва, че снимам цигани и това не му харесва, е расист. Снимам всички. Просто те ги делят на цигани и на други. А и аз съм свободен да снимам каквото си искам. Ако някой попита защо го правиш, все едно да питаш доктор защо оперира гангренясал крак. Какъв упрек може да е това?  Никой не иска да се занимава с циганите. И аз смятам, че няма да поумнеят, няма да спрат да се женят на 12, но, от друга страна, няма как да ги сложите в газови камери и да ги направите на сапун, колкото и да ви се иска. Истината е: само след няколко години ще живеят под терасата ви и аз ще съм първият, който е предупредил за това. Идват от провинцията, влизат в града, в който има какво да се яде и краде, тепърва държавата ще се раздели на гета. Хиляди гладни и десоциализирани хора, не само цигани впрочем, ще искат част от онова, което вие сте изкарали с труд. Ще ви вземат от хляба, това е. Снимам ги, за да се сетят и управляващи, и обикновени хора, че не можеш да ги оставиш така, в махалата. От обикновен цирей ще се превърнат в огромна болест на обществото. Това е болната демография, елементарно е. Снимам ги и защото съм християнин. Защото отлъчилата се овца е по-ценна от стадото. Непрекъснато ме елементаризират и подчертават, че съм специалист по циганите. Снимам от Лили Иванова до обикновеното дете в дом за сираци. Но няма да спра с циганите, с техните инцести и мизерия, понеже това са теми, с които на Запад плашат децата - с циганите, с черните българи, които ще дойдат от Изток. Те вече и с редовите българи ги плашат. Това са неща, които трябва да бъдат диагностицирани, показани, а после някой трябва да ги лекува.

- "После" рядко се случва.

- Напоследък не е така. Ругайте колкото искате това правителство, но когато някой излезе да крещи под прозорците на Борисов, той отива и се среща с него. Дори мързеливите и неприятни институции взеха да помагат. Преди 5 години сираците са били 9900, сега са 6000. Значи има някаква грижа. Агенцията за закрила на детето започна да ни съдейства - правим филм за сираците, после ни се обаждат, намират дома и помагат. Не мога да повярвам, че го казвам, но съм доволен дори от "Екоравновесие" - обадих се да приберат един грамаден помияр, който лаеше всички; дойдоха и го прибраха.

- Карбовски е адски добър, но прави всичко за пари - това е другото най-често срещано обвинение.

- Никога не съм го разбирал. Ако исках пари, нямаше да се занимавам с журналистика. В тази страна има хора, които на чаша кафе изкарват по 2 милиона лева. От снимане на цигани и сираци не се забогатява. Може да се поддържа приличен стандарт, нещо, което умея да правя. Но идеята "Карбовски е меркантилен" дойде от няколко мои приятели, които в момента издават книги и ходят по книжарниците да си прибират консигнацията.

- За Калин Терзийски ли говориш?

- Няма значение. Истината е, че ако правех безплатно всичко, хората щяха да се съмняват в мен много повече. Освен това не забравяйте, че съм единственият журналист, който 4 дни от седмицата трябва да излезе от София, да отиде там, където никой не ходи, където няма дори хотели. Да поживее в мизерията, да снима, да се върне и после пак да замине. Ако някой ми завижда, нека да дойде с мен един път на снимки. Да погази малко в калта на Гиздова махала в Дупница, където снимахме 12-годишно момиче, родило 4 деца. За последните 20 години съм работил на около 20 места. И в театър, и в няколко списания, навсякъде. Виждате цялата ми работа на длан, просто се спуквам от бачкане. Понякога се занимавам и с теми, от които не стават добри предавания, но могат да помогнат на някого. Правихме кампании за събиране на пари за нуждаещи се. Вече започнах да получавам писма от типа "Помогни ми, имам да връщам заем от 19 000 евро". За съжаление не мога да реша проблемите на всички. Мога само да ги разкажа.

- Имам чувството, че ъндърграундът те привлича колкото социално, толкова и художествено.

- Ами пълно е с интересни истории. Това е готиният вътък, който изобретихме: съчетаването между социално и художествено. С екипа ми се занимаваме с неща, които другите са оставили да гният, да умират. Всеки си гледа живота. Изкарва си парите, отива на дискотека, развеселява се, щрака с пръсти, слуша чалга и се прибира при жена си. Ние дори не сме нация от индивидуалисти, а нация от индивиди - никой не мисли за общия пъзел, отделни българийки, в които никой не вижда общата картинка. Живее си като куче или принц, но само в неговото парче от пъзела. Всеки мисли, че другият е по-добре от теб и само ти си се прецакал. Което не е вярно, ежечасно, постоянно някой се прецаква. Добре знам, че клошарите и богатите имат едни и същи проблеми. По ТВ7 ще разкажем и историите на известни хора. И ще видите, че съдбата на известните, с трудностите и ужасите, които преживяват, не се различава от битката на обикновения човек.

- Напоследък все по-често ползваш "Бог" в аргументацията си. В същото време си човек, който често изпада в откровения за собствените си пороци. Връзват ли се двете неща?

- Защо да не се връзват? Опитвам се да съм честен за слабостите си, от това обаче имат полза само жълтите. Приемам се като грешен християнин. Не съм за пример. Но Господ избира най-неподходящите хора за делата си, ако изобщо съм достоен за което и да е негово дело. Но в един момент открих, че основният проблем не е да си беден, тъп или без образование. Проблем е  феноменалното разрастване на пропастта между добро и зло. Вече няма разлика между двете, никой не различава зловредие и добродетел. Никой не може да обясни ужасно трудната дума за казване в тази държава - морал. Ако аз я произнеса, ще ме наплюят. Ще кажат - ти ли си най-моралният? Не съм. Но се сещам, че преди имаше морал и морала го има във всички свещени книги. Добро и зло вече липсват и при децата. Ползват 10-годишни деца да крадат. Вкарват ги в сексуален тормоз, едни деца върху други деца. Като гледам всичко това, как малките са онеправдани, как не могат да дефинират проблемите си, камо ли да ги решат, просто ми става нещо, побеснявам. Изгуби се критерият за добро и зло и всеки пропада в незнанието за двете.

- Кое доведе до загубата на критерия?

- Някой път ми прилича на заговор. Друг път си мисля, че се разпаднаха най-важните институции. Разпадна се семейството. Станахме вулгарни, лоши хора, не искаме деца, семейството започна да прави твърде много компромиси. Разпадна се и училището и вината за това е на политиците. Преходът разби всичко на атоми. Такова е времето. Детето в човека се разваля и той започва да прави злини. Но най-голямата вина за хаоса носи църквата. Гръцката и руската говорят, нашата е най-мълчаливата наоколо. Аз не мога да проповядвам, не ми отива, но църквата защо мълчи? Проповядват само политиците днес. Ако вярваш в Бог, ще знаеш ясно кое е добро и зло, ще живееш нормално. Но през тия 20 години нямахме водачи, а ни водеха крадци. Загрижени повече за паметниците и партиите си, отколкото за пътя.

- Защо имаш картина на Тодор Живков в офиса си?

- Мога да не уважавам режима, но уважавам историята. Тази картина е историята. Трябва да имаме в главите си тезата за историчността. Тук съм съгласен с моите учители и сатрапи, че миналото трябва да се пази на всяка цена. Не трябваше например да се взривява Мавзолеят - беше грозен, но беше история. Трябваше да се махат само фалшивите и безсмислени паметници - като този пред НДК, който пък остана.

- Защо се хапете с Кеворкян, не е ли излишно?

- Хора, които са ми давали работа, няма да бъдат ругани от мен никога. Той се държи като учител и влиза в една особена шизофрения - ту бащински, ту като дюкянджия, който гони децата, които му крадат от сергията. Продължавам да го обичам и да го уважавам. Видяхме се няколко пъти и му показах, че моето отношение е непроменено. Просто трябва да продължавам да работя и той трябва да продължава да работи. Петко Бочаров трябва да продължава, Гарелов също, както и Коритаров. Това, което ме притеснява, е, че съм единственият в този списък, който няма досие. Един път говорих с Коритаров за досиетата и му казах: вие, старото поколение, ДС, червените, комунистите, които останаха без лустрация и се превърнаха в капиталисти - вие ни ебахте майката. И той ми отвърна с най-блага физиономия: ние тепърва ще ви ебем майката. Не искам да ги ругая като тъп седесар, но смятам, че всеки трябва да изяде жабата, която е правил като млад.

- Мислиш ли, че ако бе живял в онези години, всъщност нямаше да се поддадеш и ти?

- Знам, че е било трудно. Възхищавам се на Йосиф Сърчаджиев, че е успял да им откаже. Не искам да кажа голяма дума за себе си, но в казармата се сблъсках с това, бях на 18. Имаше политически офицери, с които се карах постоянно, не се разбирах с тях. Не ги осъждам за нищо. Не ме интересуват. Минаха 25 години вече. Но съм убеден, че една голяма част от проблемите на тази страна идват от липсата на лустрация и от това, че не успяхме да дефинираме дясно политическо пространство, а през цялото време лявото, кукловодски или не, водеше държавата. Застоят на държавата по време на прехода се дължи на тях.

- Наистина ли харесваш песните на Лили Иванова? Неведнъж си ругал естрадата.

- Слушал съм я не малко. Да, харесвам я. И е комплимент за мен, че използва мои текстове за песните си. Така знам, че думите ми ще останат. Ругаех естрадата, когато не познавах чалгата. Днес просто събирам въздишки.

- Оставяш усещане за рафинираност. Хората, които харесват ранните ти неща, биха очаквали да си по-радикален и псуващ.

- Псувнята е художествено средство, а аз не съм привърженик само на едно такова. Просто постепенно и бавно се опитах да създам критерий за добро и зло в себе си. И вече не желая да влизам в типичното българско говорене - тоя некадърен, тоя е боклук и нещастник. Това са само квалификации. Навремето го правех често, понеже беше началото на 90-те, имаше стени за рутене. Когато човек се роди в България, първото нещо, което научава, е псувнята на майка. Децата с радост, без да осъзнават какво казват, псуват. Същата псувня впрочем я няма в литературата. И не е възможно една нация, която да псува толкова много на майка, да не псува в книгите. Мисля, че освободихме думите в началото на 90-те, освободихме литературата. Но сега може би трябва да щадим езика от тоталното му опростяване, защото започнахме да живеем така, както говорим - с малко думи. А и ако живеех в държава, в която никой не псува, щях да го правя. В една държава, в която всички псуват, по-добре малко да замълчиш, ебати. Исках да живея в една подредена страна, в която аз да съм пънкар. Но се оказа, че тук всички са цигани и пънкари и пресичат улицата както си искат. Освен това Шопенхауер казва, че с годините човек става малко по-благ. Има го и това. Преди изпитвах по-малко жал. А и преди имаше паметници за срутване. Сега остана да срутим паметника на Старчев. И да видим какво ще построим. Това е най-страшното - 25 години пазим паметниците на комунизма. Те са опасани с бодлива тел, но припикани сто пъти. Това са хора и партии, които се правят на незаменими, застават на пътя на чистия въздух. А някъде там - едно момче мечтае да бъде свободно и да рисува като Шагал. То е само на 20 години. При толкова много опикани паметници, при толкова много бодлива тел - какъв Шагал, другари?!

- На кого от съвременниците би вдигнал паметник?

- Рано е да се мисли. На българин не бих построил. На руснак или грък - да. Или не: бих построил паметник на Христос. Ще кажа защо. Защото го няма. За да се сещаме за него. Покрай някои български градове и села има огромни кръстове по хълмовете, винаги се радвам, като ги видя. Това е желанието на нацията да живее християнски, подсъзнателното й желание да се обича повече. Има го този мотор някъде между хората. И той трябва да се задвижи. А не омразата и усещането, че животът не върви наникъде. Бутнете паметниците. Това не са паметници, а затвори. Върху тях трябва да се танцува.

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.