Диктатура на електромера

Как се разговаря с човек, който не може да си плати тока? Или може, но не иска да го направи, защото разбира, че е ощетен. Хората у нас вече са убедени - електроразпределителните дружества помпат сметките, така, както един бакшиш има помпичка за таксиметъра си.
Дотук се стигна, защото токът беше стотинки преди 20 години. Инкасаторът идваше на вратата и сумата рядко надвишаваше 2 лева. Тогава сякаш имаше не просто евтин ток, а добро отношение към клиента, нещо нетипично за социализма като цяло. По късно обаче се случи бедата - държавата даде възможност на големи чужди фирми да ни доставят ток, без да можем да избираме. Фирми, които ни карат да ходим на крака да им плащаме

Фирми, които слагат двуцифрена сума за всяко закачане и откачане. Фирми, които жестоко наказват клиентите си, ако се забавят с плащане, а самите те не предлагат никакви екстри в услугата. Фирми, които не искат да поощряват примерно спестяването на енергията. И най-накрая - същите фирми нямат никакво намерение да обяснят какво плащаме - токът често е само 40% от цената във фактурата. Всичко друго е неясно, изглежда като заблуда и потребителите знаят - някой пълни гуша за тяхна сметка.
В същото време българите са на първо място по разхищение на ток в Европа. Не го казвайте на бунтуващите се, защото ще се ядосат. Но е вярно. Както е вярно и това, че не токът е скъп, а парите, които изкарваме, са малко. Но последното ще предизвика още по-голямо недоволство.

В края на краищата става дума за елементарна справедливост - от сделките, направени преди години и раздаването на парчета жици от България, които са като златни кокошки - няма как да загубиш, защото си посредник. Комай излишен посредник. Та чак до днешното положение - да плащаме такса въздух, през който минава жицата.
Сега всички българи са вперили очи в правителството. То трябва да излезе и да обясни защо се получава така - цената на тока да се формира повече от посредника, отколкото от производителя. И защо трябва да плащаме такса "Марица-изток", примерно, с всяка сметка. Да се обясни ясно и без шикалкавения - застава ли правителството на страната на нацията в битката й с монополите. Би трябвало - просто, защото това правителство и то плаща една чужда сметка - тази на предишни договорености, които явно днес въобще не са в полза на потребителя на ток.

Ако властимащите реагират адекватно, ще се получи нещо, което не се е случвало досега -хора и управляващи да бъдат еднакво недоволни от това, което ни се предлага. Ще се случи и парченце гражданско общество - винаги, когато някой протестира, става ясно, че нацията все още има енергия, че нещо я бори и тя се бори с нещо. Протестите са лакмус за това жива ли е една държава или е отписана. Въпросът е днес да има резултат от бунтовете. И ще има резултат само ако правителството застане зад протестиращите. Защото, когато има такава несправедливост, то тя не се отнася за един човек, а за всички. Въпросът е прост и зададен - защо плащаме три пъти по големи сметки? Лошото е, че ЕРП-тата нямат лице. Невидими са и това ще им изяде главата.

Електромерните бунтове също така показват, че невинаги политиците са виновни за една или друга беда. Напротив - те могат да я решат. Как да я решат? Като примерно се разгледа как са направени договорите с ЕРП-тата. Като се види коя такса върху тока къде отива. Като се задължат самите доставчици да подобрят услугата. Като се дадат повече права на клиентите. Ето така. Или иначе какво?! Най-добре - национализация.