Лице на заем... за БГ

Лице на заем... за БГ
31-01-2013г.
8
Гост-автор

Мария Матеева,
докторант по политически науки в университета Paris II Panthéon-Assas

Британецът Джон все по-рядко сменя плазмата в хола си и си купува по 4 вместо по 6 чифта нови маратонки на година. В същото време българинът Иван, преселил се в Лондон, успява да купи нов 3D телевизор на майка си в Ловеч и да се преоблече с достъпната дори за българския джоб, английска конфекция. Нещата изглеждат ясни – българинът е взел маратонките на британеца.

Ако връзките бяха толкова директни, за решаването на сериозните макроикономически въпроси на Европа, щяха да се наемат първолаци. Защо обаче представители на английския политически елит успешно правят подобни паралели, фокусирайки вниманието върху българи и румънци, когато в икономиката на страната се срещат сериозни трудности? Какво накара общинският съветник Ники Айкън, цитиран от “The Telegraph” преди дни, да заклейми имигрантите и потенциалните имигранти от България и Румъния като “мърляви сънливци”, които трябва да бъдат върнати обратно по родните им места? Какво накара британският премиер Дейвид Камерън да заяви пред BBC на 6 януари, че не иска “туристи на помощи” във Великобритания, във връзка с изтичането на ограниченията за работа за българи и румънци в края на 2013 г., които Лондон иска да предоговори с Брюксел? Заговори се дори, че Великобритания обмисля сама да инициира негативна кампания срещу себе си, за да дискредитира доброто си име сред българи и румънци, което привлича имиграцията.

Сблъскват се поне два паралелни процеса. Те протичат на 2300 км. един от друг (разстоянието София-Лондон), но и стават все по-лесно преодолими.

В Лондон икономиката се забавя, работните места стават все по-малко, налице са анти-европейски нагласи, особено що се отнася до ефекта от вливането в единния пазар на труда на мигриращи от Изток на Запад източноевропейци. За намирането на лесен виновник в тази обстановка е добре дошъл фактът, че страни като България и Румъния ежеминутно сами подхранват мътните стереотипи на/за собствения си имидж пред света.

Фабриката за лош имидж на София си работи сама и с пълна пара. Компромати бълва и самото общество, не само калпавата работа на институциите. Защото няма как властта да е едноличен виновник винаги и за всичко. Не е възможно и тя да оправи с магическа пръчица лицето на България.

Но да вземем само ефекта върху близо 3-те милиона читатели на броя на “Sun“ от 21 януари миналата година. Тогава на първа страница на таблоида грееше сочната история за българския “касапин” Тихомир Георгиев, спипан да тренира в лондонски фитнес, докато е издирван от Интерпол за убийство и рязане на пръсти и уши...

И именно тези текстове уплътняват „добрия“ ни имидж навън. Именно заради отзвука от такива нашенски новини и герои преди дни се появи и разпространи едно отворено писмо. Писмото на българина Димитър Димитров, живеещ в Англия. То бе отговор на обидите от страна на разгневения лондонски общински съветник Айкън. Българският отговор е трогателен, но крайно недостатъчен: “Очаквам Вие, г-н Плевнелиев, да направите нещо за нашия имидж на Острова...“
 
Най-малко можеше глаголът „действаме“ да замени глагола „очакваме“, а местоимението „ние“ да смени местоимението „Вие“.

Иначе казано, София сама се дискредитира, а Лондон има нужда именно от някой толкова добре дискредитиран образ.

 

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.