Крадец на животи

Крадец на животи
25-01-2013г.
6
Симона Милкова

Всяко нещастно семейство е нещастно по своему... Зад всяка ограда се крие по една семейна трагедия. Дори в най-запокитените български села съществуват фамилни драми достойни за роман на Толстой. 

В ловешкото село Дренов един баща държи за заложници собствените си деца повече от 10 години. Стефка (19г.), Митко (16г.), Елена (15г.) и Волен (13г.) нямат право да опознаят външния свят, нямат право да имат приятели, нямат право да ходят на училище, нямат право на забавления. Те живеят затворени зад високия зид на собствения си дом. Техният мироглед се изчерпва до пейзажа, който прозира от прозореца на къщата им. Тяхното единствено забавление е играта на шах. 

Години наред бащата в тази странна фамилия Димитър Дюлгеров не позволява на децата си да имат социални контакти. В патриархалния свят, който той е изградил за семейството си, никой освен него няма право на глас. Реши ли някой да се противопостави на думата на татко бива жестоко пребит, поне според думите на майката, която до неотдавна е била част от „идилията”. След 22 години в ада, съпругата на Димитър, Елена решава да потърси помощ и да направи отчаян опит да спаси бъдещето на децата си. Възползвайки се от това, че се намира в чужбина, Елена си позволява да сигнализира медиите и институциите в България. Алармира за това, което се случва цяло десетилетие зад стените на дома й. В следствие на разказите й, социалните успяват да изведат децата принудително и да ги отнемат временно от собствения им баща.

Вчера молбата на  Димитър Дюлгеров да му бъдат върнати трите от децата не беше уважена от административния съд в Ловеч. Според съдийския състав липсват доказателства за упражнено физическо насилие от страна на бащата. Въпреки това "считано от датата 15.01.2013 г. до 23.01.2013 г. децата са се адаптирали нормално в трите центъра за настаняване от семеен тип" и затова връщането им у дома "би предизвикало ненужно психическо натоварване". Съдийският състав  е взел решението, въпреки че "се е убедил лично, че и трите деца са будни, нормално развити, изпитват особена привързаност помежду си, като основната ценност за тях е семейството". В момента 13-годишният син на Дюлгерови - Волен, се намира в град Исперих, 15-годишната Елена е настанена в дом във Велико  Търново, а 16-годишният Димитър - в Плевен. Единствено пълнолетната 19-годишна Стефка е все още с баща си.


Въпреки твърденията за насилие, които споменава в сигнала си майката, такива не са установени. Тя отчита и друго – че децата й вече не я обичат. Не я обичат понеже е предала татко им и понеже периодично ги изоставя, за да изкарва пари за прехраната им в Лондон.  Цялото семейство разчита на средствата, заработени от Елена. Съпругът Димитър по професия е лекар, но от около 10 години е безработен и отказва да си търси работа. Затова жена му заминава в Англия... Но там ограничения мироглед се отваря и тя осъзнава напълно, че начинът на живот на нейното семейство не е нормален. Затова след 22 години мълчание Елена решава да се бори. Потърсихме и другата гледна точка, но Димитър е агресивен към външни на семейството му хора и категорично отказва изявления. Майка му обаче упорито твърди, че виновна за всичко е Елена, казва също, че в Англия е станала част от секта, заради която днес иска да разбие собственото си семейство. Друг коментар по бащина линия не получихме. Ето какво каза самата Елена пред екипа на Lentata.com:
 

Разкажи ми за семейството си?
Това беше семейство управлявано със страх. Всяко нещо, което не се харесваше, се наказваше. Моята роля беше на пълно послушание. Нито веднъж досега не съм противоречила на мъжа ми. Опитах само веднъж, когато казах, че искам децата да ходят на училище и бях жестоко бита в продължение на часове, бях цялата в кръв. Когато се роди Волен, най-малкият от децата, мъжът ми каза: заминаваш да работиш в чужбина. От тогава, 13 години, работя по 3 месеца и се връщам за около 3 месеца.  Когато работя, нямам право да изхарча нито 1 стотинка, трябва да изпращам всичко. Когато съм тук, в Англия, имам много ограничени контакти с децата и то само в негово присъствие, под постоянен контрол, имам предвид – 100 процентов контрол. Постоянно трябваше да внимавам да не сбъркам нещо, нито една дума или движение, иначе ставаше страшно.  Наказанията бяха следните - масово порицание на всички като никой няма право да говори с никого.  Само крясъци, обидни думи, докато поведението не стане перфектно, перфектно според неговите изисквания...  Ако това не се случи - бой и за мен, и за децата.  От няколко години насам обаче яростта му беше ясно насочена към мен, малките бяха останали на по заден план. Имало е месеци, в които съм бита през 3 дни за по няколко часа. И просто силите ми започнаха да свършат. Осъзнавах, че няма да издържа още дълго и реших да действам.  Преди по закон трябваше да се връщам на всеки три месеца, но сега имам работна виза и не е необходимо. Затова и нямам страх, че ще ми отмъсти като се върна. Просто реших да кажа истината.

Обясни ми поведението на мъжа си, защо не пускаше децата на училище?

Обяснението е, че училището, ще ги развали, както и всички контакти с външния свят. Относно неговото състояние – не знам каква е причината за тази страшна ярост към нас.

Какво според теб го провокира?

Ревност, макар че никога не съм му изневерявала. Бях вярна и всичко, което изкарвах докато ме нямаше – изпращах. Сега като се замисля, май трябваше да живея малко повече, нямаше смисъл от всичките жертви.  Но него го провокираха какви ли не неща... Веднъж ми каза: така като седиш и гледаш, и ми изпращаш лоши вълни. После ме би, докато не му се оправиха вълните.  И децата имат белези, мога да ги опиша всичките. 

А на децата какво правеше?

Една от ръцете на Митко е цялата в белези от пластмасовия накрайник на един маркуч.  Белезите са страшни – бяха дълбоки, имаше дупки в кожата. Митко има също плешиво място на главата, косата му беше отскубната. На Елена, когато беше бебе, й се заби пирон в главата, риташе я и тя се наниза на пирон, по чудо нямаше усложнения. Стефка има белег до окото – веднъж я блъсна и тя се удари в ръба на масата, тя също има отскубната коса… Ужасът, който съм изпитала е наистина голям, но просто ме беше страх, ако кажа нещо, какво ще да последва. Аз имам белег до окото от удар с порцеланова счупена чаша. Досега мълчах, защото все идваше момента да се прибера в България и не знаех какво ще ми се случи. А и сега ме изкарват, че лъжа. Свекърва ми излиза по телевизиите и разказва каква съм лъжкиня...

Какво стана след като подаде сигнала срещу мъжа си?

Ами децата не искат да ме видят и чуят, за тях аз съм предател.

Но защо, при положение, че той ги е смазвал от бой, как го обичат още?

Той просто им е промил мозъците. Единствен той имаше контакт с тях.  Аз все работех и като се връщах, всичко беше под абсолютен контрол. Те са убедени, че той ги бие за тяхно добро.  Както и мен, за да ни дисциплинира, иначе ще станем разлигавени и смотани. И светът ще ни смели.  И децата наистина вярват в това. Не съм чувала децата от седмица и половина, социалните не ме информират изобщо. Обещаха ми контакт с тях, но нищо. Сега са в три различни дома. По моя молба имат лаптоп в стаите си, но нито веднъж не пожелаха да се свържат с мен. Започвам да разбирам, че децата ми са изгубени за мен.

А има ли някакъв шанс баща им да ги вземе обратно?

Да, за жалост и то голям. Той сега е заедно с майка си и уж тя гарантира за тях.

Оказва се, че твоите усилия са напразни?

Да. Това ме потресе вчера, не съм мигвала, цяла нощ не спах и се питах защо? Първо 22 години тормоз и сега и това. Чудех се дали изобщо има някакъв шанс, като станат възрастни да ме потърсят.

Вярваш ли, че децата ще осъзнаят какво си направила за тях и че си го направила за тяхно добро? 

Засега смятам, че те няма да се свържат с мен скоро. Имам мъничка мечта и надежда, че като станат възрастни и поемат живота в свои ръце ще ме потърсят и ще осъзнаят защо съм постъпила така. Реших да кажа истината, тя винаги намира начин да излезе наяве, рано или късно. Просто сега се почувствах уверена да го направя.

Какво остана недоизказано?

Постоянно ме питат защо не го каза по-рано, защо проговори сега. Обвиняват ме, че аз съм виновна за това, което се случи. Ето сега, когато проговорих, пак ми казват, че лъжа, че съм сектантка, че аз съм причината за всичко.  Проговорих след  22 години по простата причина, че не вярвах на институциите в България. Не вярвах, че ще могат да ни защитят и ето виждам това и сега. Ако му върнат децата, тревогите ми ще се окажат истина. Представете си, че съм в България и се оплача, и ни изведат с децата, а после се случи така, че да му ги върнат. Просто той ще каже, че лъжа и ще ни оставят да се саморазправим. За това говоря от тук. Не съм се връщала в България от 3 месеца. Най много ме притеснява това, че Стефка, най-голямата ни дъщеря, застава 100 % зад баща си. Тя е с него.

Децата колко време не са ходили на училище?

Стефка е ходила до 2-ри клас, а Митко, Елена и Волен не са ходили никога.

А кой ги подготвяше с уроците?

Той просто им провали животите. Те не учат. Никога, нищо не са учили.

Как се почувства ти, когато се осмели да подадеш сигнала след цели 22 години тормоз?

Основното беше страх, докато ги изведат, да не се съпротивляват и да не бъдат наранени. След това дойде ужасът, когато си представя какво ще ми направи той ако ме пипне. Давах си кураж, като си спомнях побоищата и колко пъти децата са били в ръцете ми целите в кръв.

Той опита ли се да се свърже с теб?

Не, нито веднъж.

Как живееш сега?

Имам работа, живея на квартира, нямам никакви спестявания, защото всичко изпращах на него и децата. Радвам се, че намерих добри приятели и те ми дадоха кураж и сега ми помагат.

Какво работиш?

Тук работя като детегледачка. Звучи като пълна ирония, но тук се грижа за деца – в момента - бебе на две години. А моите деца са изгубени. Единственото, което искам е да работя и да събирам пари и когато някое от децата ми се обади, да дойде  тук при мен.  Само се моля да не им се случи нищо, ако ги върнат при него.

 

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.