Атентат срещу държавата

Атентат срещу държавата
20-01-2013г.
1
Мартин Карбовски



България винаги е имала грозно лице за Европа. Днес то е и малко страшно. Атентатът срещу Ахмед Доган съсипа и малкото добър имидж на страната ни.

Ако тази случка е замислена с цел подпомагане на партията ДПС (както твърдят нейните противници) то заговорът не е срещу човек – заговорът е срещу цяла една държава и е чудовищен. Не можем да не отбележим – на Доган все нещо не му случва или все нещо прави преди избори. Закономерността вече ни навежда на мисълта, че нищо не е случайно.

Повечето българи или не се интересуват от случилото се или просто мразят Доган като основател на етническа партия. Никой не оценява щетите, които сцената с пистолета ще ни навлече. Едно е да убият Улоф Палме в супермаркет – това се смята за прецедент. А у нас размахването на пищови при паркиране или на партийна сбирка вече е повод да ни кажат – „вие така си живеете“.

Академик Георги Марков ми каза: „Те успяха. Сега, когато трябва да водя разговори с чужденци, винаги ще се налага да обяснявам какво става у нас“. А у нас реално нищо не става. Размахването на пистолет от случаен турчин не е повод да твърдим, че демокрацията е в опасност. Не е повод да се говори за диктатура и сатанизация. Сатанизацията върви във всички посоки и е патент на нашия политически и медиен живот, но не е причина за атентата. Патетиката в случая е твърде опасна – сякаш газовият пистолет е повод да кажем, че трябва да се борим срещу тираните. Кои са тираните? Правителството? То с нищо не се различава от другите ни правителства досега. Дори в някои аспекти се справя по-добре отпреди.

Но пистолетът може да стане удобен повод да се твърди, че демокрацията е в опасност и само ДПС може да я защити. Екзалтацията от случката на делегатите, които днес ще са по родните си места ще се предаде и на обикновените хора – все едно „бдете, застрашени сме!“ . От какво и от кого може вече да не се обяснява. Опасността е имагинерна, но вече води своите думи в борбата за права и свобода. Свобода от какво? Права за кого?

След случката имаме двама изключително губещи – това са България и ГЕРБ. В политически план ГЕРБ изглеждат сякаш са продължили борбата за власт с други средства. Това е крайно опасно и зависи от интерпретациите на ДПС пред електората им.  ДПС трябва да спре дотук с опитите да твърди, че сатанизацията на един човек стига до неговата физическа ликвидация.

Вторият губещ е държавата, за която днес вече се говори, че в нея тлее етническа омраза. Никой не прави разбор, че имената на нападнатия и нападателя са турски. Става ясно, че нравите у нас са балкански и непредсказуеми. Тепърва ще се уточняват щетите не просто за имиджа ни, а и за икономиката, и доверието на партньорите. Атентатът носи негативи като неприсъединяването на България към Шенген – още едно нещо, за което ГЕРБ ще бъде подведен под отговорност. Другият атентат в Сарафово ( който властта е длъжна да обясни вече, крайно време е) също се свърза с атентата срещу Доган – общите думи са несугирност, неяснота, небивалици.

Големият печеливш от случая е отново Доган. Отново ще цитирам думите на академик Марков –  той си „отива“ от политическа сцена като герой, а не като консултант по хидропроекти. Електоратите на ДПС и Атака ще се втвърдят и амбицират. Другите няма да излязат да гласуват. Следващите избори ще произведат Парламент, който няма да може да работи и в който дясното ще е малцинство. Това ще ни вкара в още по голяма несигурност и нестабилност. Затова сега е време властта да говори, да обясни на всяка цена двата атентата, да покаже твърда ръка и решителност. А Доган ще продължи да се подсмихва  на всички и да мълчи.  Реално случилото се не беше неговото оттегляне – той се завърна сред електората си на бял кон, победил във войната с „новата диктатура“. Завръща се като борец за демокрация, дисидент като от едно време, човек, който в доклада си примерно защити имамите от Пазарджик. Доган тълкува свободата на личността и нейните права като типичен либерал – в Пазарджик се появиха бурки, но това може да се тълкува и като свобода, и като нарушаване на правата на жените. Прочетете внимателно доклада му – там се споменава и думата „Кърджали”. Иначе нищо ново под слънцето не се е случило  – отново имаме един активен Доган и една пасивна държава България. Вижте кой печели от всичко това – печели ДПС, губим всички ние.

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.