Бой... без сръбска музика

Вера Иванова, която твърди, че съпругът й Валентин Петров е малтретирал нея и двете им деца, обяви гладна стачка. Въпреки че има онкологично заболяване, жената е решена да гладува. „Опитах всичко преди да стигна до гладна стачка... Сега обаче ще гладувам заради сина ми.” Вера протестира заедно с представители на Агенцията за родители на деца с епилепсия и още няколко самоотвержени майки, които й помагат. И тъй като според нея законът за закрила на детето в България не работи, тя е принудена да се бори сама, без помощта на институции, за да държи бащата на децата си далеч от тях.

Тази житейска драма беше тиражирана от медиите преди няколко дни. Lentata.com се срещна с Вера. Тя е майка на Даниел (17 г.) и на Ванеса на (11 г.). Две деца, които не знаят как да се усмихват...

Даниел се ражда с омотана около врата пъпна връв, не е могъл да изплаче и го слагат на командно дишане. След това има необратими последствия върху мозъка му. Детето страда от епилепсия, детска церебрална парализа, има киста в мозъка и е с дълбока умствена изостаналост. „Съдбата не го е попитала дали иска, нито него, нито нас, просто ни даде този сценарий”, разказва Вера. Скоро след раждането бащата на детето – Валентин, се отдръпва от семейното огнище и оставя майката да се справя сама с тежкото състояние на сина им. Всички живеят в голяма семейна къща с родителите на Вера. Когато баща й умира, Валентин започва системно да пребива Даниел, защото детето не се подчинява и не слуша. А за всички е ясно, че Дани няма как да слуша и няма как да се подчинява.. защото не разбира нищо от това, което му се случва. А татко му го удря докато не започне да блика кръв от раните му. Добрата новина е, че десет минути по-късно Дани забравя кой го е бил, защо го е бил.. а след още десет забравя, че е бит. Остава само болката. Това разказва Вера – майката. Всеки път, когато Валентин посяга на Дани и на нея не й се разминава. Тя също е жестоко пребивана, защото като майка опитва да спре тормоза над детето си. Неуспешно. С течение на годините кървавата семейна драма се задълбочава. Валентин започва да отправя и сериозни заплахи -  че ще подпали децата докато спят. Започва да посяга на съпругата и момчето си все по – често...

 Междувременно на Вера й откриват диагноза - рак. Оперирана е няколко пъти, отстранена е една от гърдите й. В момента има метастази в лимфните възли. Но казва, че се чувства добре... и изглежда добре. Въпреки страшната болест и лошите прогнози Вера решава да гладува. Прави гладна стачка заедно с представители на Агенцията за родители на деца с епилепсия и още няколко самоотвержени майки.

В тази гадна история има още едно дете - Ванеса – малката дъщеря, едва 11-годишна, пие антидепресанти, защото получава паник атаки всеки път, когато види или чуе за баща си. Тази година в писмото си  до Дядо Коледа момиченцето не иска нищо друго, освен да не вижда повече татко. Въпреки че Ванеса не е подлагана на физически тормоз от баща си, психолозите твърдят, че психическата травма за нея може да се окаже най-голяма.  

На въпрос защо не се е развела, не е избягала от ужаса наречен „семейство”, Вера обяснява „През годините правих какви ли не опити да държа Валентин настрана от Дани и Ванеса – безуспешни. Имам няколко извадени съдебно-медицински свидетелства. Дори заведох дело за домашно насилие срещу него. Но загубих. Оправдаваха го и на двете инстанции.. при всички доказателства и свидетели, го оправдаваха! Опитите за развод засега също за неуспешни. Той осуетява процеса, защото се надява заради болестта ми скоро да умра - преди да се разведем. Така ще вземе къщата. Просто е.”

Вера е разполагала с ограничителна заповед, но това по никакъв начин не е ограничило побоя над нея и издевателствата над сина й. Но и тогава Валентин непрекъснато се навъртал около дома им. И продължавал да ги тормози. „Често се случваше да причаква малката ни дъщеря и тя се страхуваше дори да отиде на училище.” Полицията пък нямало какво да направи, тъй като Валентин физически се съобразявал със заповедта. Иначе когато Валентин получава забрана за достъп до Дани и Ванеса, постепенно психическото състояние на момиченцето се подобрява. Около Коледа обаче, институциите осигуряват „чудесен” подарък за болния Даниел и за малката Ванеса -  позволяват на Валентин отново да се върне в семейната къща на Вера и да живее с тях... Първото последствие е, че веднага след като Вера съобщава на Ванеса, че баща й вероятно отново ще живее там, детето се влошава. Даниел не може да разбере нищо от това, което се случва... И не може да се сърди на никого, нито да осъзнае, че го очаква поредния побой...

Питаме Вера защо гладна стачка, няма ли по-смирени начини, за да се справи с проблема си. „Първата крачка, която преди години предприех беше да се обърна към Агенция за закрила на детето. Отидох там след поредния брутален бой. А служителката Веселка Дамянова ми каза, че този случай не е тяхна работа! Аргументите бяха, че щом децата не гладуват и живеят в добри битови условия, това не касае Агенцията. Всичките ми жалби Социалното министерство остават без отговор...” Затова – медиен шум и гладна стачка... Съпроводени с молитви до Господ Дани да спре да кърви и да изпитва непоносими болки без да осъзнава защо, а Ванеса да спре да трепери и повръща и да поиска отново да излиза от вкъщи и да ходи на училище. „ Ако ли не, както често се случва у нас, институциите ще почакат да се случи нещо фатално, за да си „свършат” работата”, завършва Вера.