Хората от шахтите

Хората от шахтите
05-12-2012г.
134
---

Има поверие, според което е на лош късмет да стъпиш върху шахта. По-суеверните винаги заобикалят металните кръгове, за да избегнат неприятности, които биха им донесли. Наскоро разбрах, че може би имат право. Освен човешките отпадъци и отходните води, под шахтите на столицата се намира всичкият лош късмет на България. Там, отдолу, под нас има цял подземен град. Почти всяка шахта е врата към другия град, врата към нечий дом... на поредния бездомник.

Александър Иванов Сотиров е един от многото клошари, които денем бродят из Студентски град. Просят, пият, скитат по улиците и молят децата ви „да куят една топла баничка на един беден българин”. А вечерта се прибира на топло... там,където минават тръбите за парното ви.  Той ви е длъжник, не стига че го храните, давате му пари за вино и цигари, ами му плащате и топлото. Направо да му завиди човек... Ето какво каза Сашо за живота под земята и ада на повърхността.

Къде израсна? Разкажи ми за детството си.
Роден съм във Втора градска. Израснах в дома за сираци „Асен Златарев”.
Познаваш ли родителите си?
Познавам ги да. Майка ми почина,баща ми не съм го виждал от 8-9 години, от както съм в Студентски град.  
На колко години беше като постъпи в дома?
На 12-13 години . Лапе, с жълто около устата. Преди това живеех с родителите ми. Но баща ми много тормозеше майка ми и се разделиха. Както и да е - продадоха апартаменти, глупости и с две думи - затова останах на улицата.
До 18-годишен си бил в дома. А след това?
После - шута в гъза и т’ва е.
Сега на колко години си?
На 30 ... Известно време работех в Испания. Качествено работих. Изкарах си пари, ама нали -беден човек. Върнах се тука в България, купих си Ауди, не знам си какво и си профуках парите. И заради едно момиче стана това. Аз докато бях в Испания имах намерение да се върна с пари и да направим нещо бизнес, да не сме повече бедни, да създадем семейство, но като се върнах разбрах , че тя си е намерила друг ебач и аз за какво се мъчих толкова там - да се върна и да бъда сам. И раздадох всичко на приятели. Приятели, но приятелите са до време, докато имаш пари. Бях в комуна преди няколко месеца заради алкохола, опитах се да спра алкохола в село Войводино, обаче не издържах. Т’ва не е комуна, а секта - аз съм алкохолик, аз се нуждая от медицинска помощ и като поискам помощ те ми дават Библията да чета за Господ. Мен не ми трябва Господ, а медицинска помощ.
Ти не вярваш ли в Господ?
Не. Аз имам своя логика - аз не го оприличавам като човек, а според Библията той се превъплъщава като човек, е да, ама ние хората сме лоши. Ние гледаме един друг да се убиеме, а според Библията той гледа да помогне. Не вярвам! Вярвам, че има няква сила горе, но не мога да я оприлича с лика на човек.  К’во е казал тоя... – който се чувства безгрешен пръв да хвърли камък. И всички пуснали камъка.
Ти се върна от Испания и какво? Разбра, че жената, която обичаш е вече с друг и какво се случи после?
Бях на около 20. Реших да се разпусна тогава запознах да пия купих си ауди А8, злата, два пистолета, наех си квартира, разполагах с пари...
Къде и как изчезнаха парите?
Ей така - по приятели. Давах на хората. Тоя ми каже дай ми 20 лева, дай ми 30 лева и аз давах. Ама не е вината в тях, вината си е в мене, все пак в една война няма един виновен.
Изведнъж оставаш без пари и какво?
Ей, тая плочка виждаш ли я – т’ва се казва базалтова плочка и както е гола тая плочка - така и аз. И започнах да пия, да пуша, спях по приятели, а сега вече нали ти показах къде съм - в Студентски град съм по шахтите вече близо 8-9 години. Излизам и прося навън, но по кофите не бъркам.
Колко пари изкарваш на ден?
Сега е слабо, щото станаха много просяците. Гледам да си изкарам за едно вино и за цигари.
А храна?
Храната е най-лесното заставам пред някоя баничарница и искам закуска и ми купуват закуска. Но иначе най-голямата сума, която съм изкарвал е 200 лева за два часа. Аз имам и друг проблем - алкохолна епилепсия, нямам ли пиене припадам. Ей, сега ако нямам пиене, падам и си гълтам езика.
А кой те е спасявал досега?
Досега съм извадил някакъв късмет и са ме спасявали. Нямаш ли алкохол - духаш супата. Ей, виждаш ли я тая шахта те я затвориха - двама човека умряха там в шахтата - единия го намерих аз, а другата жена – не знам кой. Като я намерих ходих до шибаните таксита да извикам 112  и дойде полиция. Жената почина. Три случая имам до главата ми дето са умрели. Трима умират до мене прокълнат ли съм, де да знам...
Всички ли се познавате тука?
Да.
Всичките ли, които просят на улицата спят по шахтите?
Е, някои спат в кантони, има един, който спи в една стаичка, собственикът го е пуснал с условието да излиза и да мете.
А нали има домове за бездомни, защо не искаш да ходиш там да спиш? Каза ми, че е много мизерно и че много се краде там.
Момиче, ти си на 20 години - нищо не знаеш! Аз и в Испания съм бил, и в Холандия съм бил на улицата, ама ти не си изпатила да знаеш. Т’ва не е като там.  Там ядене, дрехи, всичко има. Тука в България съм бил във виетнамските общежития в Красна поляна. Там бях 6 месеца - тъкмо навлизах да ставам такъв боклук, какъвто съм, но само мангали има там. Всичката измет на София събрана на едно място -  то домът се казва дом за временно настаняване на бездомни хора. Какво можеш да направиш там.
Е, там поне не е ли топло? Сега е зима, сега има сняг навсякъде, студено е. В шахтата долу не е ли много студено?
Не, абсурд, там минават две тръби. Топлото парно минава от там. Там си живея.  Оставиха ме приятелите и съм сам сега в шахтата ми.
Преди с кого си живял там?
Как да ти кажа? Ти не ги познаваш - Жоро Колев, Емо Наркомана - той пък е наркоман и краде. Ти само пиеш ,нали, не крадеш?
А ,не - забрави. Аз мога да си поискам някоя стотинка, ама не се занимавам с такива работи.
А защо дойде в Студентски град?  Защо точно тука?
Ей, сега ще ти кажа защо. Преди 8-9 години живеех в „Христо Ботев”. После заминах при баща ми в Кюстендил, пихме там к’вото пихме и на сутринта той вика нямам много пари, но мога да почерпя по една мастика, а аз вече бях станал пияница. И вика ела до кръчмата да пием по две мастики. Тогава се появи негов приятел там и той ме позна и ми каза, че майка ми е била тука в Студентски град клошарка като мене.
И ти дойде да я търсиш?
Да, дойдох да я търся. Намерих я майка ми. Не бях още толкова развален помияр й викам: майко искам тука (показва един строеж) да идем и да си починем няколко дена. И така уж да си почина и до ден днешен си почивам тука. В Студентски град, който е влязъл е станал абсолютен пияница. Няма мърдане.
А майка ти как се е озовала на улицата?
Имах брат, той умря, на 9 години изгаря от ток. И майка ми от там се отчайва, нали и баща ми я биеше. И след погребението на брат ми повече не се мярна... Аз тогава влезнах в дома „Асен Златарев” ... Ей, мога да напиша книга за моя живот - бестселър за един клошарски живот...

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.