Ген. Милушев по коридорите на властта

Генерал Георги Милушев е третият и последен началник на Управлението за безопасност и охрана (УБО). Заема длъжността в продължение на 3 години – от 6 октомври 1986г. до 14 ноември 1989г. Ето какво разказа ген. Милушев за тайните на висшия ешелон пред екипа на Lentata.com броени дни преди 10 ноември.

Ген. Милушев, моля разкажете ми за деформациите, които породи тоталитарния режим, как настъпи времето да дойде краят му?
След 9-ти септември  хората вярваха в една идея, в едно ново общество, като считаха, че то е по-добро, за съжаление с времето идеите избледняват. До отиването ми в  управление на УБО аз имах съвсем друга представа за живота, за честността, за равенството. Да, аз бях член на партията, но моите мотиви бяха, че тази партия ще ни отведе на по-хубаво място. Не може да се развива обществото с командни методи, има си закони, пазарна икономика, конкуренция, ние създадохме едно тоталитарно, командно общество, изневерихме на идеята, от която тръгнахме, опорочихме я изцяло и допуснахме от морална гледна точка да отстъпим от елементарните норми на поведение.

Как са се ползвали с привилегии хората, стоящи начело на партията, генерале?
Трябва да се прави едно разграничение тук, да имаше такова нещо, но и много от хората, за които ще стане въпрос просто бяха жадни за власт и за блага. Милко Балев, лека му пръст, например нямаше граница, на мен Живков ми беше казал: „Няма да му даваш!”, защото последната година, година и половина, той просто му беше омръзнал, изрично Живков ми каза, „на Балев няма да му даваш място за вила”.  Пенчо Кубадински се полакоми също, за разлика от тях Станко Тодоров нищо не беше поискал. Освен сумите, които получаваха хората на чело на партията по онова време, освен апартаментите и вилите, с екстри се ползваха и близките от семействата на властимащите, говоря за коли, шофьори, те можеха дори да пазаруват от специални  магазини, които не бяха достъпни за обикновения човек. Тогава всъщност осъзнах, че има два типа хора „правоимащи” и „неправоимащи”.

Разкажете ми за решение Б-13?
То е съставено по съветски модел и е секретно решение на Политбюро за дейността по охраната и обслужването на висшето партийно и държавно ръководство. То е взето на основата на друго решение, взето още по времето на Вълко Червенков. Решението е изцяло по тертипа на съветския модел. Дори при съветския модел кръгът на специалното обслужване е още по-широк. Оказваше се, че всъщност вместо това управление да се занимава с основната негова функция – охрана и сигурност на партийното и държавно ръководство и посетителите на България, то на него му се бяха струпали задачи, които нямат нищо общо с модела на работата му, например поддържане на ловни стопанства, на много вили, които са били изградени по онова време. За тях са били хвърлени маса пари и просто седяха и пустееха. Никой не смееше да ходи по местата, където е бил Живков, той казваше да предам на другите от партията да ходят на вилата в Сандански, но никой не отиваше, персонала там така и си седеше, а Живков ходеше там веднъж в годината. Чудесна база със назначен персонал и разходи, но си стоеше празна…нямаше никакъв смисъл в това.

Какви  бяха отношенията на Живков с другите представители на висшия ешелон?
Живков беше много интересен, смятам, че някой хора го подценяват. Той беше човек с много развито чувство, за тези 33 години беше много школуван, бил е на срещи с кого ли не. Живков казваше: ,,Протоколът създава човека, протоколът унищожава човека". Какво имам предвид, в годините докато аз работех, не че не му беше приятно да чуе добра дума за себе си, но вече изпитваше отвращение от лакейството.  Много тежко понесе смъртта на Кашев. От мен искаше да сложа управлението в ред. Живков мислеше, че сме разпусната команда, но УБО работеше добре. Живков мислеше, че Кашев го е подслушвал, но и той, и Гръбчев бяха служили по 18 години и то много съвестно. Винаги съм се чудел как са издържали, той тогава в бил по-млад и не така подозрителен може би, но все пак им се чудя. За тези три години аз усетих страшно напрежение. Беше ужасно и с никого не можеш да споделиш абсолютно нищо, нито съпруга, нито брат, никой. Но пак да кажа, Живков мразеше лакейството и когато го хвалеха, той казваше виждаш ли, едно казват, друго мислят. Но за Младенов и особено за Джуров и дума не даваше да се каже. За Добри казваше, че той е войник на партията и е готов да умре за нея.  Макар, че за Младенов се е знаело, че си пада по жени и пиене, това си беше неговото момче. Живков поиска от мен да уредя Младенов да ходи всяка година на прегледи в Хюстън безсрочно. Аз му обясних, че няма как да стане. Живков искаше да узаконим подобно решение, но беше невъзможно. Петър само му постави такъв въпрос и Живков веднага искаше да го уреди.

А към кого имаше негативно отношение?
Живков имаше много негативно отношение към Луканов, а от Балев наистина му беше омръзнало. В този кръг много бързо се променя отношението. Ето например, така се промени отношението към Георги Атанасов. Много народ си излизаше и биваше изключван от ЦК.