Шизофрения и Майцеубийство

Проблемът с психично болните у нас е огромен. Нямаме закон, чрез който да може да ги хоспитализираме. Агресивните  буквално дебнат от всеки ъгъл, за да ни наранят, макар и несъзнателно. Какво става обаче, когато те са обитатели на собствения ви дом?! На 25 юли т.г. около един часа през нощта Роналд от Велико Търново убива майка си като я пробожда 22 пъти с нож в тялото. Бащата на Роналд и съпруг на жертвата Стоян потърси екипа на Lentata.com, за да разкаже истината за най-черната нощ в живота му:

Какви са спомените ти от фаталната нощ?

Последно си спомням как жена ми беше седнала на оградата на къщата и говореше с една съседка. Пиеха чай. Аз бях вътре, после и тя влезе. Нашата къща е на три етажа, аз бях на първия, тя мина, обади ми се и каза, че отива на втория етаж да се преоблече, защото иначе спи на третия етаж. 10 минути след това чух страшен шум и се стреснах, качих се веднага на третия етаж, но нямаше никой, тогава се сетих, че Роналд е скочил от неговата стая върху покрива на гаража и се е добрал до стаята на майка си. И изтръпнах. Слязох на втория етаж, където е спалнята на жена ми и видях нещо ужасно, ужасно…

Какво видя?

Заварих всичко в кръв, цялата спалня в кръв и жена ми в другия край на спалнята. Нашата е кожена ниска спалня, тя беше на колене, ръцете й напред върху леглото, а главата й цялата в кръв. Побутнах я, обаче никаква реакция, хукнах по стълбите, не мога да си отключа телефона в паниката, излязох долу пред къщата и викнах на съседката, показа се дъщеря й, казах й треперейки какво е станало и й викам „дано да има още живот”, само това повтарях. Извикаха бърза помощ и полиция, тя бърза помощ изобщо не дойде де, дойдоха някакви дежурни полицаи…

Тогава жена ти беше ли жива още?

Не… като извиках съседката, тя влезе вътре при нея и после само клатеше отрицателно глава, аз не можах да се върна, не можех да вляза, тя беше ужасна гледка, която не изчезва главата ми до днес. Полицаите се обадиха да дойде съдебен лекар, дойде екип 30 минути по-късно.

Знаеше ли, че убиецът е синът ти?

Да, знаех, защото той от 10:30 вечерта беше изпаднал в страшна криза и съседите дори се оплакваха. Така или иначе последния месец очаквах нещо страшно да се случи, бях пускал няколко жалби, за да го приберат и да го лекуват. Трябваше спешна намеса. Роналд беше с установено заболяване и то в много тежка форма

Когато Роналд имаше кризи, какво правеше?

Разхождаше се с един китайски нож – с 40-сантиметрово острие, широко 7 см.

Вие със съпругата ти страхувахте ли се, че може да го използва?

Аз изрично в молбите си към службите съм упоменал, че той е опасен както за околните и семейството си, така и за себе си… и то изключително опасен. Той търсеше оръжие от един мой близък, искаше му огнестрелното оръжие, за да се застреля, защото казваше, че неговият живот е свършил.

Синът ти откога страда от това заболяване?

Конкретна диагноза му поставиха на Нова Година. На Нова Година той нападна и мен, крещеше ми, че съм демон. По една случайност, не ме уби. Тогава се обадихме веднага на прокуратурата и реагираха светкавично, след 6 часа той беше настанен за лечение. Обаче на нас ни изигра лоша шега, че въпросната прокурорка имаше лично отношение към случая с него. Докато беше в психиатрията, той имаше дело за хулиганство. На делото освен него се явиха лекуващият го лекар,съдебният психиатър, който правеше експертизите и още един лекар. Прокурорката реши, че поставянето на такава диагноза и настаняването в психиатрия е бягство от правосъдието и не предприе нищо. Роналд лежа от 10 януари до 13 март. След което го пуснаха и той спря да си пие лекарствата… И вижте докъде се стигна.

Ти какво изпитваш към сина си?

Съжаление. Можеше да се реши проблема по-друг начин, наместо да загубя жена си и детето си, можеше единственият ми проблем да е да се чудя къде да лекувам го лекувам… Разберете, той беше в изключително тежко състояние, изключително тежко. Обикаляше една тераса 4 на 4 метра, по 15 часа и само повтаряше „вие сте демони, махнете ми се от главата”. Факт е, че освен нашите оплаквания, имаше и много оплаквания от съседите до прокуратурата, защото и те се страхуваха. Той наистина беше опасен, изпадаше в страшни кризи. Всеки, който го видеше и без да е медицинско лице, можеше да разбере, че е много болен.

Сега Роналд осъзнава ли какво е сторил?

Не, той казва, че не е убил майка си, а зъл демон го е сторил.

Ти ходиш ли да го видиш? Простил ли си му?

Не мога да го посещавам, той твърди, че аз не съм му баща, преди това твърдеше същото и за майка си. За него ние сме зли демони.

А какъв беше като дете? Имало ли е признаци, че ще развие подобно заболяване?

Имаше признаци, изпадаше в състояния на нервност, но ние си мислехме, че или е заради алкохол или че е пушил дрога. Но и да го е правил, не е било редовно.

Той имаше ли приятели?

Да, събираха се вкъщи. Но през последните месеци нямаше никой около него.

Колко пъти  е намушкал майка си с китайския нож?

Патологът каза над 22 прободни рани. Някакъв ужас.

Можеше ли този ужас да не ти се случи?

Можеше. Особено в случаи като нашия, в които семейството се моли за съдействие от страна на държавата и когато има такава тежка диагноза -параноидна шизофрения - мисля че трябва да се действа светкавично. В последната си молба съм упоменал, че трябва да се действа моментално, защото последиците могат да са фатални. А те ми отговориха, че трябвало да има инцидент някакъв, че да могат да се задействат. Ето им го сега инцидента! Ама сега какво могат да направят?! На един установен болен…трябва да се съдейства моментално. Тук в Търново има над 5 такива случаи и всичките са обществено опасни, а държавата чака да убият някого, за да ги хоспитализират. Така е в цялата страна.

Синът ти противеше ли се да се лекува?

След като в началото на годината го лекуваха беше адекватен, но после пак отказваше да си пие лекарствата… и се стигна до това.

Кой следеше дали той си пие лекарствата?

Аз го карах да ги пие. През това време майка му беше в Германия, но като разбра какво става, каза че си идва. Аз я молех да не се прибира, защото като види какво е положението ще й стане много тежко, но тя си дойде. На третия ден от пристигането й той я уби… Даже не си беше разопаковала багажа.

Той проявяваше ли признаци на любов към вас някога?

Не и след като се разболя. Обяви ни за изчадия от ада, мислеше си, че сме видения и ще му направим злини.

Себе си как възприемаше?

Като Александър Велики или като пратеник на Дявола. Само се разхождаше и се държеше за главата.  Никакви контакти с близките, а и с други хора не поддържаше. Излизаше на улицата и хората се плашеха и го отбягваха.

Кой е виновен за твоята трагедия?

Прокуратурата  и полицията (макар че полицията не може да действа без прокуратурата). По жълтите вестници писаха, че се е лекувал 3 години от зависимост към наркотици, но няма такова нещо. Ако органите си бяха мръднали пръста, това нямаше да се случи. И жена ми щеше да е жива, а синът ми нямаше да е убиец.