Актуално
Игри на живот и смърт

Симона Милкова | 21/08/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Адреналинът  представлява хормон и нервотрансмитер, неясно защо заложен  във виталното съществуване на човешкия организъм. Така наречения хормон на стреса повсеместно и своевременно се наложи като нещо полезно. Същият направи огромна група от хора зависими. На моменти по-опасен от самия хероин, гладът за адреналин накара последователите на екстремните спортове да експериментират с живота си до краен предел. И то с една едничка цел - да изтръпнат изпълнени със сладката отрова на чувството.  Нуждата от адреналин ги накара да летят, да треперят пред неопознатото и несигурното. И докато за някои ходенето на доктор, четенето на роман на Стивън Кинг или пък спането на тъмно си е сериозна порция адреналин…то за други шанс да се изпълнят с хормона е единствено играта на живот и смърт. Аномалия, болест, себеизразяване или чиста лудост? Това е въпрос задаван от всеки, който поне за секунда се е питал какво кара хората да скачат с парашути и бънджи, да правят трикове с колела и кънки, да се спускат в полудели реки и куп други знайни и незнайни приключения.

Далеч от разума и инстинкта за самосъхранение адреналиновата зависимост се нагнездва дълбоко в душите на търсачите на силни усещания и ги провокира всеки път да се приближават с още една крачка към гроба. Може би хората просто се наситиха да гледат групи от спортисти, гонещи кръгли топки. Може би презадоволени от пакети семки и сочни псувни, наблюдателите  започнаха да превръщат мачовете в екстремни преживявания. Агитките непрестанно провокират масови побоища, опитвайки се да превърнат спорта в нещо интересно. Днес си е цяло предизвикателство да си тръгнеш от стадиона без посинено око. В наши дни да гледаме откриването на Олимпиадата се оказа по-внушително преживяване от самата Олимпиада. Изобщо, може би се наситихме на всичко в този живот и останахме гладни за зрелище и силни чувства.

Оказва се обаче, че още в края на миналия век екстремните спортове стават основен инструмент за себеизразяването на младежите от Западна Европа и Америка. У нас вълната естествено идва по-късно, но пък ни залива бясно. Наред с наркотичните зависимости, алкохолизма и цигарите е налице новият феномен - адреналиновата наркомания. За недоумяващите това е малоумно, неразумно, незряло... но факт, гладът си е глад. Екстремните спортове са явление, което заслужава внимание и уважение. „Лудите”, които ги практикуват – също.

Начините да хакнеш малко адреналин в кръвта са безбройни. Lentata.com реши да ви улесни в избора на новия път към модерната зависимост. Ето няколко варианта да се надрусате до неузнаваемост.

П.П. Не забравяйте, че шансът да не доживеете утре, практикувайки някой от изброените спортове е съвсем реален. Ето я и другата /интересната/ страна на спорта. Непозната, необозрима, невъобразима:


  1. Рапелът  е вид екстремен спорт, които представлява контролирано слизане надолу по скала с помощта на въже. Катерачи използват тази техника, когато наклона на някоя скала е прекалено стръмен или пък е прекалено опасно да се спускат без защита. „Откривателят” на рапела се дължи на Жан Шарле Стратон, който е бил ръководител на курорта Шамони. Шарле разработва техниката рапел при първоначалния си неуспешен опит за  изкачване на върха  Petit  Dru  през  1876 г. Терминът  рапел произлиза от френски и означава - изземване.

  2. Бейс сют джъмпинг или още уингсют джъмпинг - това е най-лудият начин на летене. Дръзналите да го опитат обличат специални костюми, за пръв път разработени през 90-те. Те наподобяват костюмите за гмуркане, но с продължения при краката и ръцете, подобно ципи на прилеп. Този костюм превръща обикновения човек в хвъркатоподобно. Екстремистът е снабден и с парашут за приземяване. Ако Пилето от книгата на Уортън искаше да полети и будеше у читателите вълшебна тръпка, то видели веднъж що е то ‘бейс сют джъмпинг’, това Пиле ще ни се стори някак си осакатено. Да се стрелнеш с костюма на Батман над планини, морета, океани е почти като да се здрависаш със смъртта, да й се изсмееш в лицето и да я подминеш.  Практикуващите твърдят, че спортът им е „ЛЕГЕНДАРНО приключение”.


  3. Агресивни кънки е екстремен спорт практикуван със специално предназначени ролери с фокус върху триковете, каскадите и личния стил. Vert, park или freeskate са част от адреналиновите спортове в градските райони. Често екстремните скейтъри си играят необезопасени за повече адреналин и още по-често са хоспитализирани заради контузии.

  4. Скачането с бънджи е отдавна нашумял екстремен спорт, при който човек скача от високо място завързан за/с еластично въже. Единият край на въжето се завързва за тялото или глезените на човека, а другият за мястото, откъдето се скача. Скочилият се люлее нагоре-надолу до окончателното си спиране и изтеглянето му. Бънджи скоковете водят началото си от остров Пентекост в Тихия океан. Жителите на едно от племената и до днес строят до 25-метрови кули от бамбукови стъбла, от които младежите, завързани за краката с лиани, скачат, за да докажат своята зрялост и да се превърнат в мъже. Като мярка за смелостта се смята височината, от която скача. Ей, това е тамошното посвещаване в мъжество. През 1992 година започват да се провеждат първите бънджи скокове и в България. На 10 април 1992 година Росен Касабов провежда два изпитателни скока от Аспаруховия мост във Варна.
  1. Freestyle scootering (известен също като scootering, scooting, скутер езда или просто езда) е екстремен спорт, който включва използването на триколки за изпълняването на свободен стил трикове /подобен на скейтборд и BMX спортното каране, само ч много по-опасно/.

  1. Парапланеризмът е най-простият и достъпен начин на летене. Необходими са: крило, седалка, здрави обувки и желание. Разработен на базата на спортните парашути, парапланерът е крило, което се напълва с въздух от въздушния поток. Парапланът е безмоторно средство за летене, но въпреки това с помощта на въздушни течения  добрите пилоти могат да прелетят над 400 км. и да се издигнат на повече от 7000 метра височина. В България има много места за летене. Едно от най-добрите е Сопот, където се провеждат и повечето състезания по парапланеризъм. Колкото и популярен да е този спорт обаче, това не го прави по-малко опасен. Често от неопитност или въздушни течения планеристите биват приземявани в скали, дървета и т.н. Понякога финишът на тази адреналинова зависимост е фатален.

  1. Паркур е екстремен спорт създаден през 1989 г. от Дейвид Бел. Идеята на спорта е свободното тичане, намирането на нови и най-често опасни начини за движение из градската среда. Бегачите работят предимно в групи. Те тичат и прескачат стени, покриви и сгради. Опитват се да се движат като котки и се катерят по вертикални повърхности. Ямакаши-то в нефилмов вариант води до счупвания, контузии и огромен стрес за случайните минувачи.
     
  2. Свободно гмуркане е вид екстремен спорт, при който гмуркането се извършва без кислородна маска като се достига дълбична до 121 метра само едно вдишване, продължителността е  приблизително 6 минути. Което е странно имайки предвид, че нормално човек издържа без кислород около 4 минути.
  1. Рафтинг (идва от raft - „сал“, „плоскодънен надуваем плавателен съд“) е екстремен спорт, при който се извършват спускания с лодки по буйни реки. И там статистиката не е много жизнерадостна, но „лодкарите” настояват, че изживяването си заслужава независимо от финала.
     
  2. Уиндсърф и кайтсърф. Уинд-ът е спорт обединяващ сърфа и ветроходството. Практикува се на  уиндсърф дъска, която се движи посредством силата на вятъра. За движението на уиндсърфа се използва ветрило прикачено към борда с подвижна връзка, позволяваща движението му във всички посоки.Кайтсърфът е много млад и бързо развиващ се спорт. Практикува се на малка дъска (борд), която се движи посредством силата на вятъра улавян с помощта на крило. Характерно за кайт-ът е, че благодарение на крилото е възможно правенето на високи, дълги и много атрактивни скокове. И тези удоволствия нашумяват все повече у нас. И те носят на сърфистите счупени ръце и крака. Но най-странното е, че никой потрошил се не се отказва. Просто чака счупеното да заздравее и отново скача да улови вълната.


… Гьоте ще се окаже прав: „Само на човек е дадено да постигне невъзможното.” Или поне да не спира да опитва. Така, че ако ърбън адреналина не ви е достатъчен, ходете по стени, изкачвайте планини, летете на воля над гори и морета, пуснете се с борд по пясъчните дюни, качете се в надуваема лира и се спуснете по бързея, прикачете си крило и просто се преструвайте на птица…Списъкът  с екстремни спортове е километричен. И ще бъде довършван от оцелелите.

 



Други статии от този автор



Коментари