Кръв по часовника

Кръв по часовника
19-07-2012г.
56
Мартин Карбовски

Сякаш чакахме това да се случи, гледахме си часовника, докато един ден циферблатът му не се изпръска с кръв.


Ние водим войни в Афганистан и Ирак, имаме мисии в Босна и Косово - и сякаш трябваше да ни се размине. Никой не говореше за такъв атентат като страх от дявола. Поддържаме традиционно добри връзки и с арабите и с евреите. Надявахме се на това че сме малки за един такъв конфликт. Но в глобалната война няма малки и големи. Ние сме член на НАТО. Но дори това не е причината да бъдем въвлечени във войната с атентати. Причината е, че разрешихме едни хора да правят каквото си искат на наша територия.

Наказани сме, защото проспахме процесите на асиметрична война, водена по целия свят. Негласно се знаеше, че България е базов лагер и крайпътна квартира на множество съмнителни организации. Имаше експерти, които изтъкваха  това като причина у нас да няма голям атентат – защото у нас подслон намираха хората с големи бради и биография на ученици на джихада. Но те мируваха тук и сякаш не съществуваха. Току се чуваше, че някой лагерувал у нас е арестуван по на запад. Но това се тълкуваше като игра на тайните служби. А играта загрубя. За наша сметка и на наш терен.

Хвалехме се с толерантност, докато емисари на най-крайните крила на мюсюлманското учение проповядваха по Родопите и Лудогорието. Наши ученици отиваха в Мека и Медина, в Саудитска Арабия и се връщаха променени – с бради и нежелаещи да говорят на български. Това е хранителната среда на един атентат. Гордостта от спечеленото състезание по четене на Коран, без да можеш да смяташ и да говориш  български. За този атентат  точните подробности скоро няма да разберем – но същият има генезис вече на наша територия. Колкото и да обсъждаме дали атентата има българска логистика или няма – една чанта тротил не може да бъде размотавана на една територия като България без да нямаш ятаци. Да не говорим, че има вече теория за българския произход на тротила. И тази теория е логична.

Подценихме мимикриращия силует на джихадисти и муджахидини на принципа „ние не ги закачаме и те няма да ни закачат“. Промени се религиозната карта и картата на афиширането на религии и практики, които нямат нищо общо с демокрацията. Щом вече в големите градове на България се разхождат бурките – дали не беше време да се сетим, че нещо голямо и страшно идва към нас?! Но не -  негласните уговорки с крайните течения на исляма съществуват у нас от повече от петнадесет години – много преди атентатите на 11 септември 2001 г. Допуснахме в отделни общност да се разпространява шериата като част от свободите на една демократична държава. Влязохме в един мълчалив оксиморон – в името на свободата на гражданите да се проповядват течения на религии, които ограничават самата свобода на гражданите и жените. Мюсюлмани винаги е имало в България. Но такива мюсюлмани каквито има днес наоколо, притесняват именно традиционното ислямско вероизповедание. Ние сякаш приехме това за мода – и в облеклото, и в поведението на отделни групи. Същите тези групи се виждат на улицата. И точно тези качествени изменения на религиозната среда доведоха до възможността да се случи такъв атентат на наша територия.

Това е българският 11 септември. Той беше проспан от ДАНС и службите. Появи се въпросът дали всеки може да влезе с фалшиви документи от Мичиган и да взриви определена група туристи. Със сигурност предвидимостта на такъв атентат е ниска. Но имаше и нещо, което се наричаше превенция – какъв е смисълът пътуващите с „Ел АЛ” да пристигат под кордон на летището, защото са граждани на Израел, а след това да се качват на непроверени автобуси в зона, лишена от каквото и да е наблюдение. Това е и първото камикадзе на наша територия. И дали има възможност това да е местен (как да обясниш думата местен?!), тоест българин вербуван за целите на джихада? Ако камикадзето е местно – мисля че всеки ще разбере докъде са стигнали работите на джихадистите у нас.

Въпросът днес е дали държавата ще разреши на правещите джихад да си разиграват коня на българска територия. Друг въпрос няма – да убиваш туристи и да се целиш в бременни жени - това е гордост за един свят, който не е нашият и на който нашият свят трябва да противостои. Трябва да противостои превантивно, трябва да даде да се разбере, че ние не толерираме не просто атентати на наша територия, но не толерираме и средата, в която те се зараждат и могат да бъдат организирани. Гордостта, че сме толерантни към всички, е глупост. Толерантността има граници – ясно очертани с кръв и човешки парчета на летището в Бургас.  Ние сме страна по конфликта на религии и цивилизации. Конфликт, който не ние започнахме – време е да го разберем и да реагираме. Просто престанете да подценявате проблема и да говорите красиви демократични слова,  докато джихадистите се разхождат свободно наоколо. Най-страшното ще бъде обаче, ако днес атентатът се използва за дребни политически цели – това, което ни се случва просто не е от днес – погледнете си часовника. И защитете държавата.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.