Учебник по истерия

Учебник по истерия
13-07-2012г.
31
Мартин Карбовски

В такива дни да напишеш, че се радваш на по-бързото пътуване до Бургас не е много уместно. Некултурно е даже.

Борисов трябва да знае, че ще бъде наказан за магистрала Тракия. „Само това ли успя да свършиш?!“ ще кажат избирателите и обидено ще се фръцнат. Избирателите искат Борисов в хладилниците си, не в телевизора. Като бръкнеш в хладилника, той да ти дава бира. И хляб. И хайвер. Това е синдромът на прословутото „оправяне“ – така българите разбират политиката. Това е и циганското разбиране – да дойде някой да ни даде къщи. После ние да се изсерем в тях,  да вкараме коня и кокошките вътре. Идете в Шекер махала в Пловдив да видите. Кокошки ли?! Какъв критичен читател си ти?! Да си виждал циганин да гледа кокошки?!

Истерия е всичко днес, което е политика. Само голите гърди по вестниците са повече от истерията.  Голите гърди са червеното за разсейване на електората. Електората е като бик – гледа цици обаче иска и да разкъса някого. В момента сме на такъв политически етап – търси се виновник за електората. С всяко правителство е така. Който е очаквал народна любов, ще страда. Народната любов се дава за повече от магистрала. Примерно за безплатна бира и кебапче. Но не може всеки ден да са избори.

Две истерии тресат Републиката. Едната е изключително гадна. Това е атаката на Каратанчеви срещу Борисов. Медиите не щат да пишат много, не защото ги е страх, а защото нещата са мръсни. Мръсни са заради закъснението, с което се прави „разкритието”. А истината е проста – когато някой е васал на Борисов и има хубава държавна работа, то той гледа да прости на премиера особените есемеси. Да предположим че Борисов е като Берлускони. Пише много есемеси. Свидетелството за опозоряване е закъсняло, с това става и компроментирано. Седим на твърдения, а не на телефонни снимки. Не знаем кое е голямата морална истина в този скандал. Такава по принцип няма в никой български спор. Със сигурност трябва да знаете -  българите, като имат далавера, могат да преглътнат доста обиди. А понякога измислят обиди, когато далаверата свърши. Ето ви една версия. С многото си ходене по българската земя виждам как българите пазят обиди в сърцата си, не смеят да скачат за нищо, заешките им сърца обаче стават свински, когато свърши кьоравото.  Какво говоря - дори и тогава само тихо създават проблеми, които се забравят бързо. Ужасно е ако Б.Б. е писал такива есемеси. Още по ужасно е те да са измислени след края на далаверата на Каратанчеви. Как да знам аз кое е верно?!

Борисов няма да изгуби симпатиите заради намигване към мома. По тези земи хем искаме да сме морални като американци, хем всеки целува чужда булка по устата, когато никой не го гледа. А булката мълчи с години. Такива работи не се връщат. Напротив – за уважение са. Дори за симпатия. Такива сме.

Имам само една патетика по въпроса – ако наистина са знаели няколко журналиста преди седем години тази работа – то време е да бъдат разказани и бламирани. Кой точно е знаел за есемесите? „Сашо Диков.” – казва Каратанчев. И „още една журналистка“. Е много хубаво – Диков се бори за справедливост дори за убитите на пътното платно  животни – дали би мълчал за едно такова нещо? Разбира се, че би. Усмихнете се. И си признайте, че се борим за справедливост само когато нашето малко престъпленийце бъде разкрито.  Само Диков се бори непрекъснато за справедливост  – представете си болката на убитите язовци на пътя. А Бойко ще продължава да бъде симпатичен на 26 процента от населението. Държи първенство пред Костов, Царя и Станишев. На такъв етап от управлението те вече бяха задраскани. Борисов трябва да изтърпи един вестникарски шквал. Така работи демокрацията.

Как така е възможно някой в управлението да е симпатичен на някого? Българите гледат с ужасно подозрение на това. Не е време да се харесват магистрали. Трябва да се псуват магистрали. Все едно ни е писнало от магистрали.

Подобна истерия е уволняването на една съдийка. Вчера българските съдии показаха лоялност и протестираха заради нея. Много уважавам българските съдии. И не уважавам българските миньори, защото те не са способни да протестират заради един уволнен техен брат. Миньор протестира само за надницата си. Своята. За друг миньор да сте виждали миньори да протестират? Не сте. Но съдии сте виждали.

От десетки години няма уволнена съдийка. И именно това е проблема на съдебната система. И именно затова идват съдии отвън, за да гледат знакови дела. Защото системата е пробита. И е пробита солидарно между повечето съдии и прокурори. Сега има една уволнена съдийка за цвят. Предупредена и уволнена. Забавила дела, по които някой се е измъкнал при присъда за отвличане. И още – оправданието на съдийката е - нямала кабинет.  Чудесно. Как такова оправдание върши работа на могъщата Държава, а в една мъничка фирма то ще е смешно обяснение?

Ще ви кажа какво се случва. Досега държавата караше по устав и спазваше правилата измислени от самата нея - така че самата тя да е слаба държава. Днес държавата с всякакви приоми се опитва да си върне територии. Някой приоми не са свестни. Не са свестни като самата демокрация, която си измислихме. Измислиха я юристи и чиновници, които да могат да работят в анонимност, да получават от бандитити полагаемото им и да продължаваме да пъшкаме под игото на демокрацията. По гадна демокрация няма.

(Една скоба – и най-гадната демокрация да ми предложите няма да съжалявам за дните преди десети ноември. Уважавам дните преди десети, но не съжалявам за нито един от тях. Просто защото нямаше да мога да напиша онова, което не очаквате. А то е, че днес харесвам магистрали. Луд съм по тях.)

Демокрацията даде възможност на хората да оскотеят. Да станат свирепи кръвожадни тревопасни, да станат глупави, нечетящи и уверени в простотията си. Демокрацията направи така че идиотите да провяват увереност, а умните да се съмняват. Същата демокрация, която префасонирахме по български тертип изгони нормалните в чужбина и тук останаха колебаещите се и кретените. Останаха неинтересуващите се. Срещу тази демокрация трябва да се ползват всички средства, за да се превърне тя в поне бледо подобие на западните демокрации. Виждам, че много хора са притеснени за така доведената ни демокрация. И се радвам – щом съдиите са притеснени, значи нещата върват добре. Когато съдиите са доволни, отдолу жертвите им крещят. Щом бандитите са притеснени – това е добре. Щом бягат – виж ти, дали ще се питаме с какви средства са изгонени? Така се чуват нещата. Другото е истерия.

Тази демокрация е апокалипсис. И докато апокалипсиса се случва пак ще кажа, че е приятно да пътуваш до Бургас без да катастрофираш. Прекалявам.
Иначе задължително трябва да се подиграваме на всяка власт. Не спирайте да им се подигравате. И си направете списък на хората, на които още не можете да се подигравате. В него явно все още чакате демокрацията да дойде. Помислете върху това.
И върху факта как издигате Спасителите си  и после ги поругавате.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.