Апокалипсис шега

Апокалипсис шега
23-05-2012г.
32
Мартин Карбовски

Това е първото истински тежко демократично земетресение. Последните 20 години не имало преживяване от такъв характер. И както всичко останало ние имахме нови интерпретации. Всъщност това земетресение беше толкова различно от старите, че нямаше нищо общо с тях. Въобще не беше земетресение. Беше медиен стрес.
Как беше преди – преди в панелката на 11 етаж в Студентски град, като се разлюлее и всички се юрваха надолу по стълбищата, за да се срещнат пред блока и да си видят нощниците. След  два три часа седене пред блока  програма „Христо Ботев“ ще каже, че е имало земетресение – с един леден тон, нетърпящ възражения. Но скалата, която ползваше социализма беше тази на Шпонхойер-Медведев-Карник. Тя е многобална, не е ясна и точна като тази на анти-перничанина Рихтер. И тогава не беше много ясно дали е било силно земетресението (научно погледнато) или е било слабо, но пък панелите са изтрещели повечко.
Нямаше „афтършоци“. Никакви. Това беше прекрасно. Нямаше коментари на сеизмолози. И това беше прекрасно. Сякаш има едно земетресение, то свършва и край. На следващия ден се забравяше. Нямаше снимки на счупени къщи. А имаше много счупени къщи, след време разбирахме. Но вече тревогата беше минала. Не разбирахме дори за жертви. Във вестник „Работническо дело“ излизаше малка статия (съобщение) с това, което сме чули по радиото. Спрелите часовници нямаше кой да снима. Трябваше да сме свежи и оптимисти на следващия ден.Просто едно време земетресението свършваше бързо.
Това беше хубаво. Днес земетресението се удължава от всеки улав журналист и врачка – сякаш от днес нататък ще живеем само докато се друсаме. За кеф на улавите журналисти и врачки – на другия ден падна град. Улава работа – ще се окаже, че краят на света наистина, ама наистина идва. Първом по страниците на вестника, после потъва във вестникарска амнезия. Хартиен апокалипсис. Нормално мислещите хора вече не смеят да мислят.
Сега земетресението се превърна в подвикване на амбулантен търговец. За да продадем още един рекламен блок, трябва да направим още сто репортажа за апокалипсиса. Часовниците се снимат и преснимат. И „вестникът“ обещава да стане още по-зле. Агенция Блиц се радва на „шока и ужаса“. Обещава още една безсънна нощ. Радост на лешоядите. Ах, защо нямаше жертви. До статията за жертви щеше да стои добре още една реклама за евтино месо от Лидл.


Най-готини наистина бяха Блиц. Първо реагираха бързо и се задъхваха, когато нямаше лоша вест. Те не разказват истории. Нищо лично – само апокалипсис. Но понеже нямаше жертви, те направиха хубав материал - ретроспекция във времето на най-страшните земетресения в България. Тази ретроспекция завършваше със страшното земетресение в Шабла от еди-коя си година. Точно до това изречение се мъдреше реклама: „ почивка за двама на Шабла – само на 150 метра от морето”. Много сте хитри. Хем ни плашите със Шабла, хем ни карате да си платим за почивка на Шабла. Хитро.




Обожаваме да сме нещастни. Не сме достатъчно нещастни. Искаше ми се поне един вестник да каже – Благодаря на Бога. Лицемерно да беше, но ми трябваше.
Най-скапания вестник е „Всеки ден“. Той обещава 7,5 по Рихтер. Паникьори и саботажници на заплата. Дано да са продали добре овчия страх на българите.


Преди в социализма от медията ни се полагаше малки  порции запек, сега демокрацията продава евтин сюргюн на кило. Да ме извини Апокалипсиса. Обожавам американците – те казват „шит хепънс“ и започват да си оправят лайната. А ние казваме – не стигат тия лайна. Дайте още лайна, че ни падна мазилката. Какви хора, бе, какви хора, това не са хора, това са „обещавачи на зло“. А българите са купувачи на зло. Общо сме потребители на зло. Търсене и предлагане на зло – в това често се изчерпва духовния живот на българите. Народът с най-много врачки на глава от населението. „Врачки от всички страни, обединявайте се!“ – това трябва да пише на главата на днешните вестници. Преди бяха пролетарии, сега са врачки.


А аз си мисля, че ни трябва слънчево време. Слънчевото време ще опровергае вестниците. И когато грейне слънце, те, улавите журналисти с Апокалипсиса ще отидат някъде на топло и скъпо и ще харчат парите, с които вие си купихте от тях лайнян Апокалипсис, студен и евтин.

Още Апокалипсис, моля, още!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.