Представете си, че по улиците на град като София щъкат девет хиляди бездомни Човека, разположили са се в градинките, лежат по спирките на градския транспорт или около магазини и заведения. От време на време, крещят по някой минувач, а от време на време просто пребиват някой, ей така, защото е преминал през територия, която те са си решили, че е тяхна. Какво би станало тогава? Полицията би дошла веднага! Ще ги арестуват, ще ги осъдят по бързата процедура и ще ги вкарат в затвора. И тогава никой, ама наистина никой, няма да има нищо против. Даже всички ще кажат браво!
Докато в град с девет хиляди бездомни кучета, нищо не се случва. Уж, се изпълнява програма „Хвани, кастрирай и върни”, но броят им изобщо не намалява. Жителите търпят по неясно каква причина тази заплаха. От време на време някой става жертва, за съжаление с много тежки последствия, както случая в „Малинова долина”. Общинската администрация непрекъснато ни обяснява врели-некипели, твърдейки например, че един приют за бездомни животни струва шест милиона лева. И че надали някой от нас би искал да бъдат похарчени толкова пари за такова нещо. Като в същото време без никой да ни пита возят боклука „по четирите краища на света” , харчейки милиони левове на ден.
През 2011 г. всяко едно куче хванато, кастрирано и върнато ни е струвало 280 лева. Кастрация на мъжко куче струва 70 лева, на женско 90 лева, останалите до 280 вие решете за какво са дадени- за гориво, за заплати, за храна?!
Историята с кучетата си е някакъв бизнес, от който, обаче страдат напълно невинни хора. А всички ние живеем, макар и не в толкова голяма, но все пак в някаква опасност да бъдем нападнати просто, защото сме минали през нечия територия. Не ме разбирайте погрешно- нямам нищо против кучетата. Имам против тогава, когато някой напада някого без причина. За жалост, животните не знаят и не могат да разберат, че ние не можем да летим в облаците, за да не прекосяваме маркираните от тях места.
И така, в Лайландия е по-добре да си куче, отколкото човек, защото не носиш никаква отговорност, за това, което се случва и за това, което правиш - най-много да ти подхвърлят още един кокал.
Милен Цветков
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.