И ще ни има! И ще ни бъде!
Преди около 15 години ми се отвори възможност да поработя за кратко в чужбина. Конкретно - в Белгия, за около 3 месеца.
Тръгнах с желание, ако и да усещах с цялото си същество, че не е за мен. Бях с още един приятел и това ме успокояваше донякъде.
Пристигнахме. Китно белгийско градче, от порядъка на Провадия може би или малко по-голямо. Ахнах, като се разходих и установих къде съм. Чисто, уредено, подредено, натъкмено...
Едни равни и педантично окосени ливадки около къщите, а къщите - къщурки като от приказките, в чиито градинки никой не смее да се изкашля малко по-силно да не би да притесни съседа си, а всички стъпват като балерини и всичко в поведението им едно такова балеринско...и на третия ден, ама наистина на третия ден исках да изкарам отнякъде една родопска гайда, да застана в средата на стерилния Херенталски мегдан (градчето се казва Херенталс), да я надуя тая ми ти гайда и да предизвикам такова диво балканско шоу, че всички префърцунени белгийци, белгийки и малки белгийчета да се изпокрият кой където свари.
То няма никакъв дух и никаква емоция при тия хора, бе! Седнали около дантелените масички пред някое заведение на по една малка бира, отпиват деликатно от чашата, че да им стигне за три часа и тихо си говорят за плетки и бродерия.
Някакъв изкарал шивашка ножичка и подстригва храстчето пред кукленската си къщичка като постоянно се озърта плахо да не наруши покоя на съседа си, който в този момент слуша църковни псалми вкъщи на залостени врати и пуснати завеси, той пък за да не притесни неговата съседка, баба Маргарете, при дъвченето й на маринована балучка, с каквато там се тъпчат още от сутринта.
Как съм изтърпял три месеца не ме питайте...
В съседство на сервиза, където бачках имаше голям склад, откъдето всеки ден някакви тирове товареха някаква стока за някъде си. Когато една сутрин там пристигна един сърбин, който на сочен сръбски се разпсува заради белгийската бюрократщина буквално се разплаках, докато го слушам.
Други души сме ние и най-важното - имаме души. Диви, непокорни, шашави, топлокръвни!
Когато отнякъде зазвучи нашата народна музика, краката ни сами започват да играят и да се преплитат по правилния начин в стъпки, които и никога да не сме учили просто ги знаем инстинктивно. Когато чуем балкански ритми, ръцете ни сами започват да щракат с пръсти и душичките ни чак излизат да се отпуснат сред добри хора с понякога не толкова добри, но за сметка на това честни помисли.
И колкото и да е "ма не е хубаво така", хиляда пъти предпочитам да се изпотрепя с тези, с които съм различен и после да се сдобрим и да станем най-добри приятели след като изпием 100 ракии и изядем 100 салати за една вечер, отколкото ден след ден, в продължение на 100 години да се търпя лицемерно с тия, с които съм еднакъв, но въпреки това, поради някаква причина не се харесваме и само се разминаваме с изкуствена усмивка гледайки се отвисоко.
Само тук е България и само тук е така.
И е прекрасно! И ще ни има! И ще ни бъде!
Защото България обича своите деца и душите им Български!
Още от категорията
.jpg)
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.