Актуално
Фактът, че винаги съм имал мнение ми носеше само неприятности през последните години.
Яд ме е

Венци Мицов | 31/07/2022

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Сигурно сте забелязали, че напоследък спрях да пиша политически коментари...
 
Не, че това особено ви липсва – вие си имате съвсем друг начин на мислене, той включва съвсем прости уравнения – „щом тоя не е с тия, значи е с ония“, „щом тоя не е от ПП, значи е от ГЕРБ“, „щом тоя не се подмокря, като види Асен Хайделберга, значи е путинист“.
 
Странното е, че напоследък и на мен не ми липсва липсата ми на мнение.
А и така е по-добре.
 
Фактът, че винаги съм имал мнение ми носеше само неприятности през последните години.
 
Заради това, че си позволих лукса да имам мнение, несъвпадащо с мейнстрийма, бях намразен от куп хора – чужди и свои. Няма да слагам думата СВОИ в кавички, а може би трябва...
Та...
 
Седя си аз, гледам какво се случва.
И знаете ли...
Вече не се ядосвам.
Вече не ми пука.
Вече дори не ми се струва смислено да седна и да напиша – ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ВИ ЛЪЖАТ.
 
Защото, ако го напиша, ще си докарам куп безсмислени емоции. А аз вече не искам да имам такива емоции...
 
В последния месец и нещо свирих доста. Направих близо 20 концерта в България. При пълни зали със симфоничен оркестър. С оркестър от млади хора, от които поне 30 процента не са българи.
 
И знаете ли защо?
 
Защото професията „музикант“ вече не е интересна никому. Защото тази професия бе доведена от всички ония, от които сега се прехласвате – включително и последното инфантилно сборище, наречено „коалиционен кабинет“, до професия, която е предпочитана по-малко от тази на общак в строителството.
 
Впрочем именно това обществено състояние роди и идиоти, които сега ще налазят под този статус и ще започнат да обясняват, как е време държавата да се откаже напълно от културата и да питат „КОЙ ОПРЕДЛЯ КОЕ Е СЕРИОЗНО ИЗКУСТВО И КОЙ КАЗА, ЧЕ ЧАЛГАТА НЕ Е ПО-ЯКА ОТ КЛАСИКАТА“.
 
Аз знам отговора на този въпрос. На въпросът #КОЙ?
 
Отговорът е същия, който можем да кажем и за да отговорим на въпроса от 2013 – "Кой назначи Пеевски???".
 
Но ох, сори, забравих, че сега тези, които назначиха Пеевски са част от „реформисткото мнозинство“, та извинявайте...
 
Наближава август.
 
Колко е хубаво така – седя, свиря, когато съм в София си играя със Сомчо и гледам какво се случва във Фейсбук.
 
А после гледам какво се случва в провинцията, която изорах в последното лято. Какво интересува хората в Тутракан и какво интересува дузина хипстъри, пребозали кетокозунак и соево лате макиато.
 
Гледам как тъ**нарите от жълтопаветната общност цвилят, че нямали подкрепа, защото народът бил тъп, а после пък цвилят, че еди кои си нямали място до тях по площадите, щото...били тъпи.
 
Гледам хитрите гербаджии, които лекинко се приплъзват към реабилитация. Гледам трагедията, наречена ИТН, която имаше всичко, а след два месеца най-вероятно няма да има нищо...освен една нелоша субсидия...Опс, те па бяха срещу субсидиите, мамка му...
 
Гледам всичко това и си спомням, как ме плюхте, когато през лятото на 2020 ви казах, че протеста е правилен и че резултата от него, уви, ще е никакъв.
 
Е, не бях съвсем прав.
 
Бойко вече не е премиер и калинките вече не са от ГЕРБ, а от управляващите. Това си е доста сериозна промяна. В каква посока не знам, но все пак си е промяна.
Седя и си мисля всичко това. И не ми е тъжно. Не ми е и смешно.
 
Яд ме е.
 
Яд ме е, че гласувах в синьо и тъмносиньо от 1989 до 2011 година, яд ме е, че ходих като малоумен по всички протести в зората на демокрацията.
 
Яд ме е, че напуснах СБК заради несъгласие с оралната любов към Вежди Рашидов, че напуснах Музикаутор, заради битката ми за правата на младите автори, че бях сочен с пръст и наричан с какви ли не гнусни имена, без от това да има никакъв смисъл.
 
Да, яд ме е, че имах собствена позиция.
 
Йонеско има една пиеса.
Тя се казва „Носорозите“.
 
В тази пиеса всички стават жертва на мейнстрийма и се превръщат в носорози. Малцината с различно мнение успяват все още да са хора, но малко по малко, един по един, те мутират и в крайна сметка всички стават носорози.
 
Аз приличам телесно на носорог. Поне на килограми го докарвам.
 
Яд ме е, че вие сте толкова хубави, стройни, интелигентни и начетени, а сте се превърнали в стада от различни преживни животни...
 
Но това вече не е моя работа.
 
Аз не намирам никакъв смисъл в това да пиша за политика. Не намирам смисъл да я коментирам, не виждам никакво морално и интелектуално удовлетворение да ви кажа след няколко месеца „АЗ НАЛИ ВИ КАЗАХ“, а вие да ми отвърнете „А ТИ ПА СИ ДЕБЕЛ“.
 
И за това мисля да ви пожелая приятна неделя.
 
Не, че имате особена нужда от това някой да ви пожелава нещо...
...то па една неделя...

 



Други статии от този автор



Коментари