Хубаво е човек да бъде горд със своите предци, но е по-хубаво да ги познава.

Хубаво е човек да бъде горд със своите предци, но е по-хубаво да ги познава.
13-07-2022г.
178
Гост-автор
"Яс зборувам македонски язик, а не диалект на нечий друг язик. Горда сум со револуционерите Гоце Делчев, Христо Татарчев, Никола Карев." – 26-годишната Стефани, навярно от Скопие.
Тазвечершния протест в Скопие, против приемането на Френското предложение, също продължава да ражда нови и по-нови нелепости. 26-годишната Стефани, както тя се представи пред протестиращите, излезе с тениска с лика на Гоце Делчев и започна да обяснява как тя говорела македонски език и била горда с революционерите Делчев, Татарчев и Карев.
Хубаво е човек да бъде горд със своите предци, но е по-хубаво да ги познава. А моята наборка от Скопие, изглежда, не познава изобщо споменатите от нея исторически личности. Затова - нека да припомним кои са те:
1. Георги (Гоце) Делчев е роден през 1872 г. в гр. Кукуш, в униатско семейство. Един от водачите и идеолозите на ВМОРО. Записва се да учи във Военното училище в София, след което се отдава на революционната кауза. Ето, една негова емблематична мисъл, която добре разкрива неговата собствена самоидентификация:
„Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани.“ - Из писмо до Никола Малешевски, 1899 г.
Делчев е и сред основните движещи сили на революционното движение не само в Македония, но и в Одринска Тракия, която той лично обикаля през 1899-1900 г. Да се чуди човек какво е правил един "етнически македонец" в далечна Тракия, където не живеят никакви македонци.
2. Христо Татарчев е роден през 1869 г. в гр. Ресен. Лекар по професия, завършил образование в Берлин и Цюрих, един от шестте основатели на В.М.О.Р.О. на 23 октомври 1893 г. в гр. Солун. Ето, какво пише той по отношение на собствената организация, в чието учредяване участва той самият:
"Разисква се надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището „прямо присъединение на Македония с България“, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би магла по-лесно да се присъедини към България, а в краен случай, ако това не се постигне, ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи... Като се установихме върху целта на нашата организация, в същото време се заловихме да изработим и устава на организацията. Имахме на ръка един том „Записките“ на Захари Стоянов и от тях взехме за образец устава на Българския революционен комитет. Натоварихме Попарсов въз основа на тоя устав да изработи проект на нашия устав..."
По-любопитно е какво завещание оставя д-р Христо Татарчев, който умира през 1952 г. в Италия. Ето, откъс от неговото завещание:
"Подписаният д-р Христо Н. Татарчев, живущ в гр. Торино, Италия, написах собственоръчно настоящето ми завещание по свободна воля и пълно съзнание, без всяко външно вмешателство, принуждение, с което завещавам на жена ми София д-р Христо Н. Татарчева, Петро Логотети, живуща тоже, както и аз, временно в град Торино, Via Gioberti 24, всичкия си недвижим имот, идеалната част от къщата, находяща се на ъгъла на „Цар Борис” и „Екзарх Йосиф” в град София, България, и всички парични суми, намиращи се в Българските и Италианските банки, и я правя моя единствена наследница по завещание съгласно законите на страната ми България. Мое желание е след нейната охолна издръжка до смъртта ѝ, ако остане нещо от моята идеална част от гореспоменатата къща, да бъде дадено по равна част на общините: Ку[ку]шка и Ресенска в Македония за просветително-културни цели, ако последните общини са в пределите на голяма България; в противен случай да се да[де] това, за просветително-културни цели, на общината на който и да [е] македонски град, останал под българска власт, изпаднал най-много в просветно-културно отношение."
"... Да бъде дадено по равна част на общините: Кукушка и Ресенска в Македония...., ако последните общини СА В ПРЕДЕЛА НА ГОЛЯМА БЪЛГАРИЯ..."
Тоест, Татарчев остава и на предсмъртния си одър един искрен българин от Македония, който днес неговите сънародници край Вардар биха заклеймили като предател, бугараш, фашист, татар, но понеже те не познават никак неговото житие, в момента величаят като герой... непознат.
3. Никола Карев е роден в гр. Крушево през 1877 г. Още през 1893 г. пристига в София, където работи като зидар, а по-късно се включва в редиците на БРСДП (предшественик на БКП/БСП), а оттам и в социалистическата Македоно-одринска революционна група, оглавявана от Васил Главинов. През 1900 г. завършва Битолската българска класическа гимназия и се присъединява към ВМОРО. Участник в Илинденско-Преображенското въстание. На него се приписва авторството на т.н. "Крушевски манифест", който всъщност е литературна измислица на автора Никола Киров и част от неговата драма "Илинден", писана през 1923 г. Такъв "Крушевски манифест" понастоящем не е открит и няма данни изобщо да е съществувал някога.
Карев, за жалост, умира сравнително млад през 1905 г. след сражение с турски аскер край с. Райчани, Кратовско. Но той има двама братя, които имат щастието да поживеят по-дълго от него, които се казват съответно Петър и Георги Кареви.
Петър Карев след 1944 г. е съден от комунистическите власти в Македония като "българофил", вкаран е в затвора в Идризово, където и се предполага, че умира през 1951 г.
Георги Карев пък е един от дейците при учредяването на Българските акционни комитети, агитирали за присъединяването на Вардарска Македония към Царство България през 1941 г. Впоследствие за периода на "бугарската фашистичка окупация" е кмет на родния си град - Крушево. След "освобождението" през 1944 г., новите власти го аресуват, заедно със сина му - Михаил - и ги предават на съд. Първоначално е осъден на смърт, след което присъдата е намалена до 5 години лишаване от свобода, а обвинението: "соработник на окупатора". Убит в затвора през 1950 г., няколко дни преди да бъде освободен.
---
Да, щеше да бъде смешно, ако преди това не беше и жалко. Защото споменатите от нея личности нито са "зборувале македонски язик", нито са се чувствали етнически македонци.
 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.