Актуално
Преди няколко години щях да коментирам, да пиша, да анализирам, да си правя каламбури. Но днес, в този момент установявам, че прегорях напълно. И достигнах до момента, в който вече наистина ми е все тая кой ще управлява тази проклета територия.
Вече наистина ми е все тая кой ще управлява тази проклета територия

Венци Мицов | 13/06/2022

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Адски странно…
В момента текат някакви политически катаклизми. Довчерашните партньори се плюят и замерят с фекалии в ефир.
Във въздуха витае някакъв малоумен драматизъм…
…а на мен не ми пука…
Преди няколко години щях да коментирам, да пиша, да анализирам, да си правя каламбури.
Но днес, в този момент установявам, че прегорях напълно.
И достигнах до момента, в който вече наистина ми е все тая кой ще управлява тази проклета територия.
Управляваха ни всички в последните години. От комунисти до десни, от еколози до руски патриоти. А бе всичката флора и фауна се изреди.
И нито веднъж не усетих нещо хубаво в своя ресор.
Нито веднъж!
Моя колежка бе написала оня ден статия, в която жалеше “добрите”.
Гледам ги и се чудя - кое им е доброто на добрите? Наско ли? Или всичките им братчеди, които, по подобие на ГЕРБ се оказват на различни позиции?
Не бе, просто е като фасул.
Добри няма.
Знаете ли защо?
Защото нация, съставена от самопреценящи си орки няма как да излъчи читави политици.
Ако посеете семето на злото, ще добиете реколта от цветя на злото.
Който е чел Бодлер, ще се сети…
Но у нас четенето на Бодлер не е на пиедестал.
Чалгата вече е част от бита ни. Младите са я приели и твърдят, че тя не бива да се отхвърля.
Мисля, че някъде тук, някъде точно в този момент ние, последните съпротивляващи се вътрешно на адската тъпота наоколо е време да се предадем.
Да развеем белия флаг и да приемем факта, че залудо се опитахме да правим революции.
И че залудо изтъркахме подметките си да ходим по протести.
Това е края на историята. Оттук нататък започва нейното повторение, но не като комедия, а като песен, продуцирана от Митю Пайнера…
…адски странно…
…вече не ми пука за нищо…
…дали съм жив, или съм умрял, без да се усетя???
 

 



Други статии от този автор



Коментари