Истината е, че живеем на много, ама много, ама извънредно гадно място, в което предпочитаме героите си мъртви.
Вчера беше 2 юни. Та се сещам как Ботев слиза на родна земя, за да прави революция. Но революция се прави със смели хора. А не със самопреценящи си мишки…
Та и Ботев го предпочетохме мъртъв някога. И днешните си герои, макар и несравними с Ботев пак ги предпочитаме мъртви.
Така е по-лесно. Не се разконцентрираме, че имаме много задачи - да следим турския сериал, “Ергенът”, сайтовете с новини за Путин, нашият спасител и видеата на Джуди Майковиц и Киро Брейка.
Честит ви 3 юни. Предлагам да заличим 2 юни от календара. Той не ни се полага сякаш…