България в четири букви – ТЕЛК

Автор: Димо Райков, Фейсбук

Тъй като в моята страна принципната позиция е нещо срамно и подложено на присмех и мълчание, няма да анализирам, само ще предам фактите.
Две новини от един и същи ден. В две страни, които са пълноправни членки на Европейския съюз.

Новина номер едно – от Франция.

Бившият премиер на републиката Франсоа Фийон, който имаше най-големи шансове за президент преди пет години, бе осъден на 5 години затвор, две ефективно и 3 условно.
Причината – няколко години като депутат имал за съветник съпругата си. И ощетил държавата с около 300 хиляди евро, така отсъжда френският съд, които сега ще връща.
Един от най-известните френски политици е в затвора! За нещо, което у нас…

Втори факт – в България.

Министър-председателят Кирил Петков казва дословно:
„Две трети от състава на МВР е с ТЕЛК…“
Страшно!
И не е за вярване!
Аз лично и сега не мога да повярвам!
Но обявих, че няма да анализирам.
Само фактите.
И реакцията на медиите. В едната. И в другата страна.

В едната – новина номер едно.
В другата – изобщо липсва…

Реакцията на обществото – в едната всички осъждат Фийон и никой не го защитава. Дори и неговите приближени, дори и Саркози, чийто премиер бе и който също е подсъдим. Вече десет години го разкарват – него, големия президент, често и посред нощ, вдигат го от леглото, небръснат, стреснат, телевизионните камери го следват… – по разпити и съдилища, заради… стотина хиляди евро дарение за неговата партия, изхарчени по изборите… И никой, нито съпартиец, нито французин го защитават – това си е работа на правосъдието, ние имаме вяра в магистратите…

А как се посрещна другата новина, да,тази за ТЕЛК-а, в другата страна? Мълчание, глухо и плътно.

Отговорът на обществото: „Нас сега друго ни пари на главата – кой е с Путин и кой е против него. Я не ни занимавай, Райков, с твоите глупости. Ще ми хвалиш Франция, мани ги тия петли, знаем колко струват, още помним как ги бихме насред Париж по футбол преди трийсетина години, леле, как ги разплакахме …

Ти, Райков. факти не ми давай, пари, пари ми дай… И долу Петков, той е виновен за всичко, той, само той, а, и оня, Василев, те са виновните, колко хубаво си живеехме преди тях…“

И никой, ама никой не се пита – какво значи това сам премиерът на едната държава да изнася чудовищния и непобиращ се в нормалния човешки разум факт, че две трети, не един, не двама, а цели две трети от личния състав на МВР, тоест на полицаите, на тези, които са призвани да се борят с престъпността в държавата са се оказали… инвалиди, болни физически хора със свидетелства за инвалидност, тоест пенсионери по болест…
Факт, който, да, ако наистина е верен, говори повече от всичко.

Полицай инвалид пази здравето на България…Той самият болен, а пази уж здравия…
Каква метафора за състоянието на държавата!

Представяте ли си докъде сме я докарали? Тук не става дума само за полицаите. А за цялата държавност!

Как тарикатлъкът е обхванал почти всичко!
Колко сме станали мъртви приживе? И откъм нормалност, и откъм чувствителност…
Да се стигне дотук, значи заразата е всеобхватна и няма ваксина срещу нея.
Пари, пари, пари…

Тази бясна алчност е в основата на начина на живот.

Нямат наяждане ненаситните гърла, особено тези, които имат, които трупат в несвяст луксозни офиси, автомобили мечта, вили, милиони, но искат още и още.. За да го занесат, да, там…

А байчето на село, без зъби и с пенсийка- подаяние, този, който понася ужаса на бяса и който наистина трябва да реве, се почесва там, дето не го сърби, гаврътва шльоковицата в оплютото от мухите одимено кръчме, псува наред – кога американците, кога европейците, кога бежанците, кога ваксините, кога украинците и чака „инвалидите“ в униформа да въздадат справедливост.

Да, тук Боговете са полудели!
Тук няма наистина смисъл от анализ.
Тук назовалият проблема и истината винаги се окачва на бесилото на народния гняв, днес на трола.
Тук няма смисъл от нищо.
Тук това е начин на живот. От пусто в празно. Обикнат. Вечен начин на живуркане. До сто години.
Тук премиерът Петков и вицепремиерът Василев не виреят. Тук те са „Просто Киро“ и.“Кокорчо“.

„Та те за само три месеца разбиха една просперираща и богата държава, градена неуморно столетия наред, убиха щастливия досега народец. Марш в Канада, пардон във Франция! Или където им видят очите. Ах, гиди, щели да оправят България, да я променят. Че кой иска тя да се промени? Ние си я харесваме такава – хрисима, добра за вечните патриоти като нас, които винаги си стоим тук, които не сме предатели и изменници като емигрантите-отродители, които бягат и търсят на хляба мекото в чужбина.

Хайде бе, промяна. Че и с главна буква я изписват! Промяна. Не! Само не и тук. Тук, в нашата красива и толкова толерантна държава… Нито Петков ни трябва, нито Василев, нито украинци, нито нищо. Никаква промяна! Нека всичко си е както винаги си е било.Тихо. Кротко. “

ТЕЛК. Да, ТЕЛК…

Където пипнеш и… ТЕЛК… И в буквалния и в преносния смисъл.
Инвалидност.
За каква промяна тогава да говорим?